Р Е Ш Е Н И Е

 

28.09.2015 год.,       Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                            седми състав

На 24 (двадесет и четвърти) септември                                                Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2001 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите К.Х.Н. и Л.Г. Б.-Н. излагат, че са съпрузи от 09.04.2010 година. По време на брака си имали родено едно дете – Х., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 09.04.2000 г., когато с акт № 84/09.04.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете –                 Х.К.Н., роден на *** г. в гр. Шумен, видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №***17.10.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен.

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на непълнолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

            На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят Н. следва да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка, в размер на 108,00 лв. и върху стойността на предоставената му в собственост движима вещ в размер на 22,62 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 09.04.2000 г. с акт № 84/09.04.2000 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, между К.Х.Н. с ЕГН **********,***5 и Л.Г.Б.-Н. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.Х.Н. и Л.Г.Б.-Н. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака Л.Г.Б.-Н. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Б.

            2. Местоживеенето на роденото от брака дете Х.К.Н. с ЕГН ********** се определя – при майката – Л.Г. ***.

            3. Упражняването на родителските права по отношение на детето Х.К.Н. се предоставя на майката Л.Г. Б.

            4. Определя се режим на лични отношения на бащата К.Х.Н. с детето Х.К.Н. – всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване); по един ден на всеки християнски религиозен празник; по пет дни през Коледните и Новогодишните празници; пет дни през пролетната ваканция на детето; на всеки рожден ден на бащата – 17.01. от 09,00 часа до 18,00 часа, както и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            5. Бащата К.Х.Н. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето Х.К.Н. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител Л.Г.Б., месечна издръжка в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, платими до 20-то число на текущия месец, считано от 31.07.2015 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

            6. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „***” № 22, вх. 2, ет. 5, ап. 35, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ на Л.Г.Б., заедно с детето.

            7В дял на К.Х.Н. с ЕГН ********** се предоставя и същият става собственик на следната движима вещ – моторно превозно средство, придобита по време на брака между страните:

а) ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Опел“ модел „***” с рег. № ***,  с рама № ***, двигател № ***, цвят – тъмносив металик. Пазарната стойност на движимата вещ възлиза на 1131 лева.

8. Молителите не си дължат суми за уравнение на дяловете.

9. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

10. Молителите не са придобивали със съвместен принос парични влогове, като всеки от тях може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на които е титуляр. Задълженията, които е поел всеки от молителите на свое име, остават лични за него. 

           

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА К.Х.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Л.Г. Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА К.Х.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 108,00 лв. (сто и осем лева) и държавна такса върху стойността на предоставената му в собственост движима вещ в размер на 22,62 лв. (двадесет и два лева и 62 стотинки).

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: