Р Е Ш Е Н И Е
1787/17.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на десети ноември, две хиляди
и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД № ГД № 2014/2015г., по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Дирекция “НСК”, срещу “Североизточно държавно предприятие” ДП, с която е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за признаване,
като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане против ответника, в общ размер от 408.00 (четиристотин и осем лева), основаващо се на извършени разходи при изпълнение на
влязла в сила и реализирана по принудителен ред Заповед № ДК
-02-ІІІ-9-09.10.2007 г. на Н-ка на РДНСК Шумен, за премахване на незаконен строеж. В отговор на исковата молба,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковата претенция,
като твърди че незаконния строеж е премахнат доброволно и счита, че ищецът не е
направил разходи. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност,
позовавайки се на настъпила евентуална изискуемост на вземането към
28.05.2009г.
В хода на проведеното съдебно заседание
ищецът поддържа предявения иск.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № ДК-02-Ш-9/09.10.2007г.
на Началник РДНСК Шумен, е наредено премахване на незаконния строеж - “Сграда”, находящ се в имот № 000256, по Карта за възстановена собственост в землището на
Виница, ЕКАТТЕ 99164, Община Върбица, област Шумен. Заповедта е била получена от
ответника на 11.10.2007г.. Със Заповед № ДК-02-Ш-04/09.04.2008г. срокът за
доброволно изпълнение бил удължен. На 21.04.2009 г. бил съставен протокол от
служители на РДНСК, с който е констатирано, че в указания срок ответникът не
бил изпълнил доброволно дадените му указания. За принудителното премахване на
незаконния строеж в качеството на изпълнител бил определен „Аперел-Шумен“ ООД.
На 07.04.2009г. с протокол за установяване състоянието на строежа и
строителната площадка било установено, че изпълнителят не е могъл да пристъпи
към принудително премахване на незаконния строеж, поради препречване достъпа до
строежа от представители на ответника. На 27.05.2009 г. с протокол било
установено, че незаконния строеж е премахнат доброволно от ответника, но не в
срока за доброволно изпълнение. Независимо, че строежът бил премахнат
доброволно, ищецът преценил, че това е станало след дадения срок, поради което
разходите по транспортиране на техниката на изпълнителя за принудителното
премахване на незаконния строеж, в размер на 408 лв, били платени с фактура от
28.05.2009 г.. Ищецът счита, че от този момент е възникнало вземането му към
ответника. Поради неизпълнение на задължението от ответника е заведено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1478/2015г. по описа на ШРС, ХII-ми състав, по което в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Срещу така издадената
заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок. Ищецът иска
постановяване на положително решение по предявеният иск, както и искане за законната лихва върху главницата считано от 12.06.2015 г., когато ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано
заповедно производство по ЧГД № 1478/2015г., по описа на Шуменски районен съд,
ХII състав, до окончателно плащане; искане
за присъждане на сумата 50.00 лева - разноски за внесена държавна такса, както и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид направеното от ответника,
в законовия срок по чл. 131 ГПК, възражение за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл. 133 ГПК, в тежест на ищцовата страна бе да установи факти и/или
обстоятелства довели до спиране или прекъсване на давностния срок. В изпълнение
на дадените от съда, с определение № 2760/29.09.2015г., указания и в предоставената, по реда на чл. 146 ГПК, възможност да предприеме
съответните процесуални действия, процесуалният представител на ищеца представя
писмени доказателства, както следва: писмо изх. № Ш-2726.08.620/29.10.2009г.,
по описа на Дирекция за национален строителен контрол - София, при МРРБ; писмо
№ В/697-00-104/31.03.2009г., по описа на Регионална дирекция за НСК – Шумен и
писмо № 4980/10.11.2015г., по описа на ДСИ – при ШРС. От съдържанието на последното
се установява, че по молба ДНСК – Шумен, като взискател, въз основа на ИЛ №
1562/12.06.2015г., е образувано ИД № 64/25.06.2015г., по описа на ДСИ – при ШРС
и след наложен запор на банкова сметка *** „Търговска банка Д“ – София, дължимата
сума е преведена по сметка на съдебния изпълнител, след което на 19.08.2015г. е
наредена в полза на взискателя. Според процесуалният представител на ищеца с
тези конклудентни действия длъжникът е признал дължимостта на вземането и
съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността е прекъсната.
Съдът намира това твърдение за
необосновано. В процесния случай не е налице нито едно доказателство, от което
да са прави извод, че длъжникът е извършил каквото и да е конклудентно
действие, с което е признал дължимостта на вземането. Действията по погасяване
на вземането са извършени от ДСИ, по искане на ищеца, а не от длъжника и то при
висящ спор, в хода на които длъжникът активно се брани срещу ищцовата
претенция.
Погасителната давност може да се определи, като бездействие на носителя на
едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение,
през определен от закона срок. Такова бездействие води
до погасяване на искането за принудително осъществяване. В този смисъл погасителната давност изсрочва
искането за принудително осъществяване на субективни граждански права: искането
към съд или арбитраж - да постанови съдебно или арбитражно решение и към органите на
принудителното изпълнение – да приведат съдебно или арбитражно решение в изпълнение. Съгласно приложимата в случая
разпоредба на чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всчки
вземания, за които законът не предвижда друг срок. За времевия период от
28.05.2009 г. до 28.05.2014 г, /респективно от 29.10.2009г., съгласно писмото
на Дирекция за национален строителен контрол - София, при МРРБ и съответно до 29.10.2014г./,
ищецът е бездействал. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, е предявено на 12.06.2015г. - след установения от закона давностен срок, поради което искът следва да се отхвърли като
погасен по давност и
само на това основание като
неоснователен.
Ответната
страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не представя
доказателства за неговия размер и начин на плащане. При този изход на спора в тежест на ищеца може да бъдат
присъдени направените от ответника разноски, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК., но доколкото съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението /арг. ТР № 6/6.11.2013г., ТД. № 6/2012г., т. 1, ОСГТК/, следва искането да бъде оставено без уважение.
Предвид установеното, на основание чл. 129,
ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля искът, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, предявен от Дирекция “НСК”, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от М. М. Г.,
чрез пълномощника А.Т. Т. – началник на ДНСК, срещу “Североизточно държавно предприятие” ДП, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ***,
представлявано от инж. В. Н., за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане против ответника, в общ размер от 408.00 (четиристотин и осем лева), като
погасен по давност и
на това основание, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: