Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1796/19.11.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шестнадесети ноември 2015 година

В открито заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар : Цв. Колева

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2026/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от пълномощник на “Водоснабдяване и канализация – …” ООД, ЕИК : …., със седалище и адрес на управление – гр. …, пл. “…” № 1, срещу Д.В.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът сочи, че осъществявал водоснабдителна и канализационна услуга на ответника, през периода 07.06.2014г. – 06.04.2015г.. Издал за това фактури, по които ответникът дължал сумата от 225,02 лева, представляваща 216,48 лева главница и 8,54 лева лихви за забава, върху всяко месечно задължение от 01.09.2014г. до 16.06.2015г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 1528/2015г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че искът е допустим и неоснователен, защото доставяната му вода била негодна за ползване по предназначение, притежавал имота в съсобственост, а ищцовата покана не му била връчвана съобразно общите условия.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът е потребител на ВиК услуги предоставяни от ищеца – чл. 2, ал.1, т. 2 от Общите условия на ищеца. По делото са приложена фактури издадени от ищеца за претендираните суми главница, но няма данни за връчване такава на ответника. От анализа на писмените доказателства и гласните доказателствени средства, при отчитане явната заинтересованост и на двамата свидетели от изхода на спора в полза на съответната страна, следва, че не само процесният потребител но и всички в етажната собственост на адреса му нямат никаква представа за количеството вода, което оператора твърди, че месечно употребяват. Както посочи ищцовият свидетел, инкасатор на района, извършва отчитането както на индивидуалните водомери, така и на общия, самостоятелно, като си записва показания на електронно устройство и напуска сградата. Тази форма на отчитане е в грубо противоречие с правата на потребителите, съответно задълженията на оператора разписани в общите условия – чл. 4, т. 7 за потребителите/“да присъстват при отчитане на показанията на индивидуалните водомери, както и чрез упълномощен представител при отчитането на общия водомер…“/ и чл. 7, т. 6 за оператора /“да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в настоящите Общи условия…“/. Избраната и прилагана форма на отчитане от оператора противоречи и на разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – чл. 32, ал. 2. Разпоредбата изисква предварително писмено уведомяване на потребителите три дни преди отчитането, което както се установи от свидетелските показания, не е правено.

Приетото писмо на РЗИ – …, сочи че в периода 09.12.2014г. – 06.04.2015г. доставяната от оператора вода в гр. … е била с отклонения в стойностите на показателя мътност от нормативните изисквания и било препоръчано на населението да не я употребява за пиене. По тази причина семейството на ответника се принудило да закупува минерална вода за задоволяване на битовите си цели, не само за пиене.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи: За уважаване на предявените искове следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника вода; забава на ответника; размер на обезщетението.

В случая, за целия исков период, не е установено количеството употребена от ответника вода. То се установява, с отчитане средство за търговско измерване, по определени в общите условия правила. Когато те са нарушени – отчитането е извършвано в противоречие с тях, не може да се приеме, че нещо е отчетено, а от там и употребено, или отчетеното съответства на употребеното. Само това е достатъчно за не дължимост на претендираната сума, съответно неоснователност на исковете.

Ответното възражение, за неизпълнение на ищеца е основателно. Според чл. 7, т. 1 от Общите условия ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство. Те /изискванията/, към качеството на водата предназначена за питейно битови цели се определят от НАРЕДБА № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г.. Питейната вода следва да отговаря на стойностите на показатели определени в приложение към наредбата – чл. 5. Всяко отклонение в стойностите на тези показатели означава липса на питейни качества на водата. Безспорно по делото и ноторно известно е, че в по-голямата част от исковия период /09.12.2014г. – 06.04.2015г./ водата в гр. … е била със завишени стойности на показателя мътност – част от Приложение № 1, таблица В, по чл. 5 от Наредбата. Иначе казано в този период ВиК операторът е доставял на потребителите вода, не само негодна за питейно-битови цели, но и потенциално опасна за здравето им /л. 106, писмо на РЗИ – „…Отклоненията на стойностите на показателя мътност нямат пряка здравна значимост, но показват, че съществува потенциална възможност за бактериално замърсяване, което би създало потенциална опасност за здравето…/. Наличието на престация различна по качествени характеристики от уговореното в договора, правото, определя като неизпълнение. В случай като настоящия неточното изпълнение на ищеца се приравнява на пълно неизпълнение. След като доставяната вода е била негодна за договорното и обикновеното си предназначение, то доставчикът няма право да получи нейната цена, включително и в частта и за отвеждане и пречистване, тъй като тя зависи от количеството доставена вода. Липсва причина в отношенията между ВиК оператор и потребители, да не се прилага принципа за еквивалентност на престациите.      

Поради изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.  

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 356,50 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 1528/2015г., по описа на ШРС.

Водим от горното и на посочените основания, съдът  

Р  Е  Ш  И :

                       

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация – …” ООД, ЕИК : …, със седалище и адрес на управление – гр. …. пл. “…” № 1, срещу Д.В.М., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с посочено правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответника, за сумата от 225,02 лева, представляваща 216,48 лева главница – цена на водоснабдителна и канализационна услуга, през периода 07.06.2014г. – 06.04.2015г. и 8,54 лева лихви за забава, върху всяко месечно задължение от 01.09.2014г. до 16.06.2015г., в едно със законната лихва върху главницата от 17.06.2015г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация – ….” ООД, ЕИК : …, със седалище и адрес на управление – гр. …, пл. “…” № 1, да заплати на Д.В.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 356,50 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2516/2014г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – …  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: