Р Е Ш Е Н И Е

2.9.2015г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на втори септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Димитър Димитров

с участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2038/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 12 и сл. Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано по молба от П.Р.К., с ЕГН********** и адрес ***, срещу А.М.А., с ЕГН********** и адрес: ***. В молбата се сочи, че молителката и ответника съжителствали на семейни начала, като от съвместното съжителство имали родено едно дете – М., на шест години. Твърди се че ответникът упражнявал актове на домашно насилие спрямо нея, като последния такъв бил на 07.08.2015 год., когато в съвместно обитаваното от двамата жилище, след употреба на алкохол, ответникът започнал да я обижда и й нанесъл множество удари в областта на тялото и лицето. В молбата, се иска издаване на заповед за защита, като спрямо А.М.А. бъдат наложени, както следва: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до молителката и жилището на майка и на адрес: *** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, както и 3/да бъде определено временно местоживеене на детето М. А.М. при молителката, на адрес: ***8 - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

От страна на ответника не е подаден писмен отговор и не са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание, процесуалният представител на молителката адв. Е. Х. от ШАК, поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Шуменски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката твърди, че А.А. често упражнявал спрямо нея физическо насилие, като последният такъв акт на домашно насилие бил осъществен на 07.08.2015 год., изразило се в нанесени от ответника удари в областта на тялото – гърдите и лицето – в областта на слепоочието. Насилието било осъществено в присъствие на роденото от съвместното съжителство на двамата дете М.. В подкрепа на тези твърдения по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и медицинска документация от извършен преглед на П.Р.К. от съдебен лекар при ОСМ .- МБАЛ – Шумен, на 10.08.2015г..

По делото е разпитана свидетелката Ж. С. И. – майка на молителката, която в съдебното заседание твърди, че молителката и А.М.А. съжителстват съвместно без сключен граждански брак. Заявява, че знае за твърдените от молителката факти от самата нея. Твърди, че и преди е имало конфликтни случаи, когато след употреби алкохола ответникът, упражнявал физически тормоз над дъщеря и.

По искане на ищцовата страна е изготвена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., от която се установява, че молителката и ответника имат едно дете – М. А.М., с ЕГН: **********, от което следва, че както П.Р.К., така и детето им може да са лица, пострадали от домашно насилие, по смисъла на чл. 3, т. 3 и т. 5 ЗЗДН, извършено от А.М.А..

От установеното се налага извода, че деянието на А.М.А. осъществява признаците на домашно насилие, под формата на физическо насилие спрямо П.Р.К. - по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, а предвид, че е извършено в присъствието на детето им – М. осъществява признаците и на психическо и емоционално насилие спрямо него – по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗД и е срещу надлежен ответник – по смисъла на чл. 3 т. 2 и т. 3, както и т. 4 ЗЗДН. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда само относно конкретизирания акт на насилие извършен на 07.08.2015 год., а всичко останало се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.

Предвид установеното съдът намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

С оглед на събраните по делото доказателства – декларация, медицинска документация и гласни доказателства, съдът приема за установено, че по отношение на молителката е извършен акт на насилие на 07.08.2015 год., от ответника. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на пострадалото лице е ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени на 07.08.2015 год., спрямо молителката, които са в достатъчна степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не бе проведено.

Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 4 ЗЗДН, а предвид, че е извършено в присъствието на детето им – М. осъществява признаците и на психическо и емоционално насилие спрямо него – по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между лица в съпружеско съжителство.

Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 07.08.2015 год., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.

С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до молителката и жилището на майка и на адрес: *** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, както и 3/да бъде определено временно местоживеене на детето М. А.М. при молителката, на адрес: ***8 - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН. Срокът, за който се налагат последните две мерки следва да бъде определен на шест месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 20 и чл. 17, ал. 3 ЗЗДН. Съдът намери, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект спрямо ответника, под угрозата при неизпълнението им да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за срок от шест месеца ще даде възможност на страните да преодолеят различията си.

Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН,.

В тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН

Мотивиран от горното, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Налага на А.М.А., с ЕГН********** мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на П.Р.К., с ЕГН********** , на осн. чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

Задължава А.М.А., с ЕГН**********, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо П.Р.К., с ЕГН**********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,

Забранява на А.М.А., с ЕГН********** да се доближава до П.Р.К., с ЕГН********** и до обитаваното от нея жилище, находящо се в ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от шест месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Определя временно местоживеене на детето М. А.М. при неговата майка П.Р.К., с ЕГН********** на адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, за срок от шест месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Осъжда А.М.А., с ЕГН********** и адрес: ***, да заплати държавна такса в размер на 25.00лв. по сметка на ШРС, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН

Налага на А.М.А., с ЕГН********** и адрес: ***, глоба в размер на 200.00 /двеста/лв. в полза на Държавата на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.

Предупреждава А.М.А., с ЕГН**********, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: