Р Е Ш Е Н И Е

1858/3.12.2015г.

Шуменският районен съд, в открито заседание, на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пл. Недялкова

при секретаря Цв. К. като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 2070 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от К.Р.Б., ЕГН********** *** срещу А.М.А., ЕГН********** ***.

В исковата си молба до съда ищецът излага, че на 17.10.2011г. предоставил на ответника заем в размер на 1500 лева, който ответникът обещал да върне в най - скоро време. На 17.10.2011г. при предоставяне на сумата ответникът подписал и запис на заповед. Излага, че до настоящият момент ответникът не е върнал предоставената в заем сума. Ищецът на основание чл.410 от ГПК подал в Районен съд – гр.Ш. заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е направил възражение, което породило необходимостта от завеждане на настоящия иск.

Поради гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сума в размер на 1500 лева. Претендира и направените в производството разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв. М. К. от ШАК. Поддържат предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негона страна не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Признава съществуването на каузално отношение с ищеца по повод предоставена му в заем сума в размер на 1500 лева, за което е подписал и запис на заповед, но твърди че е върнал сумата изцяло на ищеца на части.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Договорът за заем е реален договор и законът не определя форма на сключването му. С фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател е налице сключен реален договор за заем. Договорът за заем е каузална сделка, установяваща наличието на облигационни правоотношения между страните по него. Записът на заповед е абстрактна, едностранна сделка и ценна книга, но неговия характер не дава основание той да се разглежда отделно и откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка без основание. В случая тази каузална сделка, която се обслужва от абстрактната, е дадени в заем пари. Не се спори между страните, че на 17.10.2011г. ищецът предоставил на ответника заем в размер на 1500 лева. Не се спори и обстоятелството, че по повод предоставения заем ответникът в качеството на издател на записа на заповед се е задължил да заплати на ищеца, сумата от 1500 лева на падеж - 30.12.2011г. Представеният по делото запис на заповед от 17.10.2011г. съдържа указаните в чл.535 от ТЗ реквизити.

Спорно се явява обстоятелството за връщане от страна на ответника на предоставената му в заем сума.

Съдът намира за установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение - договор за заем. Налице е връзка между задължението по записа на заповед и задължението, произтичащо от каузалната сделка - договор за заем Ищецът е изпълнил задължението си по договора като е предал на ответника заемната сума, а ответникът не е изпълнил задължението си да върне получената в заем сума в договорения срок. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения. В този смисъл ответникът не установи твърденията си, че е върнал на части получената в заем сума. Не се събраха доказателства, от които да се установява погасяване на задължението, дори и частично,

Предвид на горното предявеният иск чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 ал.1 от ЗЗД. за сума в размер на 1500 лв., представляваща претендирана главница по договор за заем от 17.10.2011г., се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски и тези по заповедното производство, в общ размер на 110 лв., от които 60 лева за заплатена държавна такса и 50 лева адвокатско възнаграждение. Доколкото ищецът е внесъл държавна такса по двете производства общо в размер на 120 лева,вместо дължимата за двете производства общо 60 лева, надвнесената такса в размер на 60 лева, не следва да се възлага в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.А., ЕГН********** *** дължи на К.Р.Б., ЕГН********** ***, сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, дължима по договор за заем от 17.10.2011г.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН********** *** да заплати на К.Р.Б., ЕГН********** *** сумата от 110 лева /сто и десет лева/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: