Р Е Ш Е Н И Е

1926/18.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На осми декември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2083 по описа на ШРС за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.25, ал.2 от СК (отм.).

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.В. от ШАК срещу Р.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 5 776.56 лв., представляваща ½ ид.ч. от внесените от ищеца суми по изпълнително дело № 2035/2014г. на СИС при ШРС за погасяване на общо на страните задължение за потребена, но незаплатена топлинна енергия, данъци и такса „смет“, както и разноските по гражданското и изпълнителното производство във връзка със вземанията, ведно с законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищеца твърди, че страните били съпрузи, като брака между тях бил прекратен с решение по гр.д.№ 787/2011г. на ШРС, влязло в законна сила на 03.05.2012г. Ищецът получил покана на 09.05.2014г. да заплати доброволно сума в размер на 9320.84 лв., представляваща вземане по изпълнително дело, образувано в СИС при ШРС с взискател „Топлофикация“ ЕАД (в несъст.) за потребена, но незаплатена топлинна енергия, топла вода и такса мощност в периода юли 2004г.-март 2008г. Предвид, че задължението възникнало по време на брака между страните и послужило за задоволяване на семейните нужди във връзка с отоплението на семейното жилище, находящо се в гр.*****, то за ищеца се пораждал правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се претендира заплащане на половината от следните суми : 9738.01 лв. заплатеното на „Топлофикация Шумен“ ЕАД (в несъст.), 375.23 лв. задължение към Община Шумен за дължими данъци и такси за имота, както и 1439.89 лв. заплатени държавни такси към ШРС. Или от ответника се претендира сума в общ размер на 5 776.56 лв., представляваща ½ ид.ч. от описаните по-горе суми. Моли за положително решение по делото и присъждане на съдебните разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна бил депозиран писмен отговор, в който се сочи, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди се, че през време на семейния живот ответницата лично предавала на ищеца дължимите за потребената енергия суми, но той не ги внасял по сметка на кредитора. Сочи се също, че неоснователно се претендират разноски направени от ищеца в изпълнителното производство, тъй като същите са направени лично от него, след прекратяване на брака. В заключение се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Г.В. от ШАК, като се поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения се излагат подробни доводи за основателността на претенцията.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Х.Я. от АК – гр.Варна. Оспорва се исковата молба, като се поддържа писмения отговор. В хода на устните състезания се мотивира неоснователността на претенция и се моли за отхвърлянето ѝ.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства е видно, че били законни съпрузи, сключили граждански брак на 14.09.1991г. С Решение № 271/30.03.2012г. по гр.д.№ 787/2011г. на ШРС брака между тях бил прекратен.

По делото на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че през процесния период страните са имали семейно жилище – апартамент, находящ се в гр.*****.

По ч.гр.д.№ 2963/2008г. по описа на ШРС била издадена заповед № 1099/05.12.2008г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжника С.В.Д. да заплати на „Топлофикация-Шумен“ ЕАД (понастоящем в несъст.) сума в размер на 6 012.07 лв. главница за консумирана топлоенергия в имот, находящ се в гр.***** за периода месец юли 2004г. – месец март 2008г., както и сума в размер на 2 001.50 лв. законна лихва от 08.2004г. до 26.11.2008г. и разноски в размер на 160.27 лв. Длъжника депозирал възражение по заповедта, като по подадена от заявителя „Топлофикация-Шумен“ ЕАД (в несъст.) искова молба било образувано исково производство. Видно от приложеното по делото гр.д.№ 651/2009г. със съдебно решение било признато за установено, че С.Д. *** ЕАД (в несъст.) сума по заповед № 1099/05.12.2008г. общо в размер на 8 013.57 лв., както и разноски 160.27 лв. по заповедното производство. Ответника бил осъден да заплати и съдебни разноски в размер на 210.27 лв. В последствие бил издаден изпълнителен лист от 04.09.2009г.

Видно от приложеното по делото изп.д.№ 2035/2014г. на ДСИ при ШРС, същото било образувано по молба на взискателя Топлофикация-Шумен“ ЕАД (в несъст.), към която бил представен изпълнителния лист. С молба вх.№ 2392/08.07.2014г. длъжника С.Д. поискал изпълнението да бъде насочено към ½ ид.ч. от съсобствения имот, за който се дължал консумирана топлоенергия. Видно от Удостоверение № 3581/12.08.2015г. на ДСИ на взискателя била изплатена сума в размер на 9 738.01 лв., по сметка на ШРС била внесена сума в размер на 1414.89 лв., представляващи съдебни такси по изпълнителното производство, като на Община Шумен била изплатена сума в размер на 375.23 лв. за дължими данъци и такси върху имота.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По основателността на иска с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.25, ал.2 от СК( отм.):

Установено е по делото, че през време на брака между страните към „Топлофикация Шумен“ ЕАД (в несъст.) възникнало задължение за заплащане на консумирана, но неплатена топлоенергия за имот, представляващ семейното жилище на страните. Жилището се намирало в гр.*****, като в него живеели страните, заедно с родените от брака деца. През време на брака възникнали и задължения за дължими към Община Шумен данъци и „такса битови отпадъци“ по отношение на семейното жилище.

Съгласно чл.25, ал.2 от СК( отм.), респективно чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нуждите на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Или безсъмнено консумираната топлоенергия в обекта, както и сумите за данъци и такси за имота, били за задоволяване на нуждите на семейството.

Между страните не се спори, че брака между тях бил прекратен с Решение № 271/30.03.2012г. по гр.д.№ 787/2011г. на ШРС.

След прекратяване на брака с развод, имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълнението на общото задължение от единия от бившите съпрузи също е в режим на разделност. За да бъде уважен регресния иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.

По делото безспорно се установи, че ищеца е заплатил дължимата към „Топлофикация Шумен“ЕАД (в несъст.) сума в размер на 9 738.01 лв., както и сума в размер на 1414.89 лв. в полза на ШРС ( следва да се отбележи, че претендираната от ищеца сума в исковата молба е в размер на 1439.89 лв.). Установи се и плащане към Община Шумен за имота, представляващ семейно жилище в размер на 113.45 лв. за дължими данъци за 2011г.-2014г. и сума в размер на 261.78 лв. за „такса битови отпадъци“ за периода 2011г.-2014г.

Същевременно в началото на 2012 г. брака между страните бил прекратен, затова и претенцията за заплатените суми след този период е неоснователна. Или задължение в размер на 269.50 лв., от който 81.48 лв. за дължим данък върху имота и 188.02 лв. „такса битови отпадъци“ за периода 2012г.-2014г. се явява неоснователна, тъй като задълженията възникнали не по време на брака на страните и не за задоволяване на нуждите на семейството. Съответно от пропорционалната такса върху сбора от събраните по изпълнителното производство суми от държавния съдебен изпълнител в полза на ШРС следва да бъдат извадени сумите събрани върху горепосочените такива, а именно 8.15 лв. съдебна такса върху данъка и 18.80 лв. такса върху събраната „такса смет“, които следва да се извадят от претендирата сума за съдебни разходи в размер на 1439.89 лв.

Неоснователно е възражението на ответницата, че не дължи претендираните суми, тъй като през време на брака е предавала лично на ищеца парични средства, с които да бъде заплащана ежемесечно консумираната топлоенергия и единствено по негова вина сметките към „Топлофикация Шумен“ не били платени. По делото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства във връзка с горното твърдение. Неоснователно е и възражението, че разноските по изпълнителното производство следва да се заплатят единствено от ищеца. С оглед нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗД солидарния съдлъжник дължи приспадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а приспадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му. В този смисъл Решение № 293 от 19.11.2013г. на ВКС по гр.д.№ 3267/2013г., III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В Решение № 676 от 13.01.2010г. на ВКС по гр.д.№ 2179/2008г. IIг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се казва, че погасяването на задължението ползва и другия солидарно задължен по закон бивш съпруг и съставлява изпълнение на чуждо задължение. Затова и направените във връзка с погасяването на дълга разноски също следва да бъдат поети в съответната част от неплатилия солидарен длъжник.

Когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг) удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресното право срещу другия съпруг да възстанови нарушеното му имуществено равновесие. В този смисъл е Решение № 342 от 04.01.2013г. по гр.д. № 1358/2011г. на IV г.о. на ВКС IV г.о. по реда на чл.290 от ГПК. Предвид гореизложеното претенцията на ищеца се явява частично основателна и следва да бъде уважена в размер на 5628.34 лв., от които както следва: сума 4869 лв., представляваща ½ ид.ч. от заплатеното вземане към „Топлофикация Шумен“ ЕАД (несъст.), сума в размер на 105.73 лв., представляваща ½ ид.ч. от платени данъци и такса битови отпадъци към Община Шумен и 706.47 лв., представляваща ½ ид.ч. от направените разноски в изпълнителното производство за събиране на горните суми.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер общо на 829.22 лв., съгласно представени списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Р.С.И. с ЕГН ********** адрес ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Х.Я. от ВАК да заплати на С.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.В. от ШАК сумата от 5 628.34 лв. ( пет хиляди шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща стойността на ½ ид.ч. от солидарно поетите като съпрузи по време на брака задължения за консумирана и незаплатена топлинна електроенергия, топла вода и такса мощност за периода месец юли 2004г.-месец март 2008г., както и дължими данъци и“такса смет“ за имот находящ се в гр.***** и съдебните разноски, свързани с изпълнението на горните задължения, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на иска – 14.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 5 776.56 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.С.И. с ЕГН ********** да заплати на С.В.Д. с ЕГН ********** сумата от 851.06 лв. (осемстотин петдесет и един лев и шест стотинки) представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: