Р Е Ш Е Н И Е

06.10.2015 год., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 01 (първи) октомври Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2091 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите М.М.К. и Р.Й.К. излагат, че са съпрузи от 25.03.2006 г. По време на брака си имали родени две деца – М.Р.К., родена на *** г. и И.Р.К., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 25.03.2006 г., когато с акт № 69/25.03.2006 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – И.Р.К., роден на *** г. и М.Р.К., родена на *** г. (видно от удостоверения за раждане, изд. въз основа на актове за раждане №№ 03-854/04.09.2006 г. и 804/07.07.2008 г., съставени, съответно от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Западен Пловдив и при Община Шумен).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетните деца, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят К. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжките на малолетните деца – в общ размер 144,00 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 25.03.2006 г. с акт за граждански брак № 69 от 25.03.2006 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, между Р.Й.К. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и М.М.К. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.Й.К. и М.М.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете И.Р.К. с ЕГН **********, се предоставя на майката М.М.К..

2. Определя се режим на лични отношения на бащата Р.Й.К. с детето И.Р.К., както следва: всяка последна събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя /с преспиване/, както и тридесет календарни дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

3. Бащата Р.Й.К. се задължава да изплаща на детето си И.Р.К., чрез неговата майка и законен представител М.М.К., месечна издръжка в размер на 100,00 лв. (сто лева), считано от 17.08.2015 г., с падеж на всяко от месечните задължения – първия ден от месеца, за който се изплаща издръжката, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

4. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Р.К. с ЕГН **********, се предоставя на майката М.М.К..

5. Определя се режим на лични отношения на бащата Р.Й.К. с детето М.Р.К., както следва: всяка последна събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя /с преспиване/, както и тридесет календарни дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

6. Бащата Р.Й.К. се задължава да изплаща на детето си М.Р.К., чрез неговата майка и законен представител М.М.К., месечна издръжка в размер на 100,00 лв. (сто лева), считано от 17.08.2015 г., с падеж на всяко от месечните задължения – първия ден от месеца, за който се изплаща издръжката, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

7. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

8. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***” № 1, вх. 3, ап. 21А, собственост на родителите на М.М.К., се предоставя за ползване на М.М.К., заедно с децата.

9. Страните не притежават недвижимо имущество – съпружеска имуществена общност, а движимите вещи са поделили доброволно.

10. Молителите нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях банкови сметки, като в отношенията помежду си се задължават да обслужват лично поетите от тях задължения.

11. Разноските по делото остават в тежест на всеки от молителите така, както ги е направил.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Р.Й.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и М.М.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА Р.Й.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса в размер на 144,00 лв. (сто четиридесет и четири лева) върху размера на определените издръжки на малолетните деца.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: