Р Е Ш Е Н И Е

1705/27.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Ф.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2101 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Н.Х.Н. с ЕГН *********’9 и К.Н.Н. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. С.И. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителката се явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения си адвокат – адв. С.И. от ШАК и моли съда да уважи молбата, като одобри постигнатото споразумение.

Молителката, призован на съдебния адрес по делото не се явява лично, за него се явява упълномощения му представител – адв. С.И.. За отсъствието на ответника се излага, че същия постоянно пребивава в чужбина, където и работи, като се представят и писмени доказателства – трудов договор. Съдът е счел, че постоянното пребиваване на лицето в чужбина ( където полага и труд) се явява уважителна причина за неприсъствието му в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му ответника е изразил категоричната си и безсъмнена воля за развод. Така е осъществено неговото процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвокатът потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Н.Н. и К.Н. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 12.08.1984 г. в гр.Преслав, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 50 от 12.08.1984г. От брака имали родени две деца – дъщеря Д.Н.Х., родена на ***г. и син К.Н. Х., роден на ***г., понастоящем навършили пълнолетие. Страните нямали общо движимо имущество и общи банкови сметки. Към момента семейното жилище, находящо се в гр.В. П., ул.“Н. Р.“ № 18, вх.Б, ет.2, ап.24 било напуснато от съпруга. Понастоящем брака им съществувал само формално, като са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да го прекратят, уреждайки всички въпроси помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното: От материалите по делото се установява по безспорен начин, че двамата молители са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Н. и К. Н., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че двамата са в трудоспособна възраст, то окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му държавната такса е заплатена в пълен размер от молителката.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н.Х.Н. с ЕГН ********** и К.Н.Н. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 50/12.08.1984 г., съставен от лице по длъжностното състояние при Община – гр.П. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че семейното жилище – АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.В.П., ул.“Н. Р.“ № 18, вх.Б, ет.2, ап.24 е напуснато от молителя и за в бъдеще ще се ползва от молителката.

ІІ. Молителите декларират, че нямат за уреждане други имуществени отношения помежду си, нямат претенции към паричните средства по банковите сметки на другия, както и че придобитото от брака имущество е разпределено и нямат претенции за него.

ІІІ. Молителката запазва придобитото след брака фамилно име - Н..

ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че държавната такса е заплатена в пълен размер при образуване на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: