Р Е Ш Е Н И Е

1827/25.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На шести ноември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2102 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от К.Х.Х., ЕГН********** ***, адрес за призоваване: гр.Шумен, ул. „Д.В.“ №15, адв. Д. С. срещу А.М.Х., ЕГН**********,***.

Съдът, като установи, че исковата молба е допустима и редовна, на основание чл.146, ал.1, във вр. с чл.140, ал.1 от ГПК изготви следния проект на доклад:

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак в с. В.. Тя приела фамилното име на ищеца – Х.. По време на брака им се родили две деца, които към настоящият момент били пълнолетни. Нямали придобито собствено жилище по време на брака. След сключването на брака заживели в дома на родителите на ищеца, след което го напуснали. Първоначално съвместният им живот протичал добре, но с течение на времето чувствата им охладнели и започнали да се отчуждават. Съвместно взели решение да се разделят и от 7 години са във фактическата им раздяла. През това време не поддържали контакти по между си, Намира, че брака между съпрузите е лишен от смисъл и съдържание, и съществува формално. Моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между тях, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината за разстройството. Моли след развода съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име. По отношение на семейното жилище посочва, че е напуснато и от двамата съпрузи. Изразява желание за съдебна спогодба.

В съдебно заседание ищецът К.Х.Х. се явява лично и с упълномощен представител – адв. Д. С. от ВАК. Поддържа изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът А.М.Х. се явява лично и с упълномощен представител – адв.М.Д.от ШАК. Заявява, че желае бракът да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината, да бъде възстановено предбрачното й фамилно име, а също така прави искане да й бъде предоставено ползването на семейното жилище.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът К.Х.Х. и ответницата – А.М.Х. сключили граждански брак на 07.04.1973 год. в с. Я.за което бил съставен Акт за граждански брак №0008/07.04.1973 год. От брака си имали родени две деца, които към настоящия момент са пълнолетни. По време на съвместния си живот живели в семейно жилище, находящо се в с. Я., ул. „Н. В.“ №… собственост на бащата на ищеца,впоследствие дарено на ищеца през 1975 година. Преди около 6 години ответницата напуснала семейното жилище и от тогава страните са във фактическа раздяла като не поддържат контакти по между си.Желаят бракът им да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстроен като не желаят произнасяне по въпроса за вината.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответникът е дълбоко и непоправимо разстроен. Към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила около шест години и през този период не подържали контакти помежду си. Това обстоятелство се потвърждава от разпита в съдебно заседание на свидетелите Ю. М.,Х. М. и С. Д.

От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото никой от страните по делото не е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

От разпита в съдебно заседание на свидетелите се установява, че семейното жилище на съпрузите, намиращо се на адрес: с. Я., ул. „В.“ №.. е напуснато от ответницата. В съдебно заседание от страна на ответницата е направено искане да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. Касае за небрачен иск по чл.56 ал.1 от СК. При брачните искове първото по делото заседание не преклудира възможността за заявяване на нови факти като брачно провинение и съответно основание, довели до изчерпване на брачната връзка. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е настоящият случай, процесът относно небрачния иск по чл.56 ал.1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище се подчинява на правилата на общия исков процес. За него важат правилата на ранна преклузия по чл.133 от ГПК, чл.147 от ГПК. Искането на ответника следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба. Доколкото в настоящият случай ответницата не е депозирала отговор, а е направила искането депозирайки молба в деня на съдебно заседание, то е преклудирано и доколкото няма ненавършили пълнолетие деца, за съда не съществува задължение за произнасяне и по въпроса за семейното жилище.

Досежно фамилното име на ответницата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име Х., а в настоящото производство от страна на ищеца е направено искане на ответницата да бъде възстановено предбрачното й фамилно име. В съдебно заседание ответницата заявява, че е съгласна да бъде възстановено предбрачното й фамилно име. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ответницата, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име Али, то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.

Доколкото страните нямат претенции за изплащане на издръжка, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи, както са направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между К.Х.Х., ЕГН********** *** и А.М.Х., ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №…. год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

След прекратяване на брака А.М.Х., ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име А….

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА А.М.Х., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: