Р Е Ш Е Н И Е

8.9.2015г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на осми септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Димитър Димитров

с участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2168/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 12 и сл. Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано по молба от Б.В.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу П.Т.И., с ЕГН: ********** ***, в която се твърди, че с ответника са бивши съпрузи. На 20.08.2015г. ответникът упражнявал спрямо нея физическо насилие. В молбата, се иска издаване на заповед за защита, като спрямо П.И. бъдат наложени, както следва: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до молителката, до жилището, в което живее на адрес: гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. ”***”, № 11, както и местата за социални контакти и месторабота - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

От страна на ответника не е подаден писмен отговор и не са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание молителката, поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Шуменски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са бивши съпрузи. Молителката твърди, че на 20.08.2015г. ответникът я обиждал и заплашвал по телефона, а след като се срещнали на улицата упражнил спрямо нея акт на домашно насилие, като в присъствието на малолетното им дете – Л.П.И. и нанесъл силен удар с отворена длан в задната част на тила, както и ритник. Тази фактическа обстановка се подкрепа от допуснатите и приети по делото доказателства: декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и други писмени доказателства.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на пострадалото лице, следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени на 20.08.2015г. спрямо молителката, които са в достатъчна степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице. Налага се извода, че деянието на И. на 20.08.2015г. осъществява признаците на домашно насилие, под формата на физическо насилие спрямо К., по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.

От допуснатите и приети по делото писмени доказателства служебна справки за ответника относно: семейно положение, родствени връзки, съдимост и наложени мерки по този закон, се установява, че гражданския брак между И. и К. е прекратен, чрез развод, с решение № 114/09.02.2015г., по описа на ШРС, и имат едно дете – Л.П. И.. Ответникът е осъждан. Няма данни за наложени спрямо него мерки по този закон.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗЗДН – бивш съпруг. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 20.08.2015г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства. Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че по отношение на молителката на 20.08.2015г., от ответника е извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 1 ЗЗДН.

Съдът намира поведението на ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между бивши съпрузи.

Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 20.08.2015г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до молителката и жилището, в което живее на адрес: гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. ”***, № 11, както и местата за социални контакти и месторабота - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. Срокът, за който се налага втората мярка следва да бъде определен на минимално предвидения в закона от три месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 20 и чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.

Съдът намери, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект спрямо ответника, под угрозата при неизпълнението им да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за срок от три месеца ще даде възможност на страните да преодолеят различията си.

Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН,.

В тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН

Мотивиран от горното, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Налага на П.Т.И., с ЕГН: ********** мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Б.В.К., с ЕГН: **********, на осн. чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

Задължава П.Т.И., с ЕГН: ********** да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Б.В.К., с ЕГН: **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,

Забранява на П.Т.И., с ЕГН: ********** да се доближава до Б.В.К., с ЕГН: ********** и до обитаваното от нея жилище на адрес: гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. ”***”, № 11, както и местата за социални контакти и месторабота - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3, за срок от три месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Осъжда П.Т.И., с ЕГН: ********** ***, да заплати държавна такса в размер на 25.00лв. по сметка на ШРС, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН

Налага на П.Т.И., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 200.00 /двеста/лв. в полза на Държавата на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.

Предупреждава П.Т.И., с ЕГН: **********, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: