Р
Е Ш Е Н И Е
1782/13.11.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в
публично съдебно заседание на десети
ноември, две хиляди и петнадесета година, в закрито
заседание, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т.,
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2215/2015г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.Б.Г., в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете В. И. И., чрез
процесуален представител адв. Д. от ШАК, срещу И.В.И., с която е предявен иск с правно основание чл. 150
СК, за увеличаване на присъдена в полза на малолетното дете
месечна издръжка, като се
претендира първоначално
определения размер от 150 лева
да се увеличи на 300 лева
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба - 25.08.2015 г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата
обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на осъдителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Към настоящият
момент не работела и не получавала обезщетение за безработица. Възрастта на детето била напреднала, а с това нараснали
необходимите за отглеждане средства. Предстояло
детето да бъде в първи клас,
което изисквало месечно повече средства.
Нямала други финансови източници. Ответникът
демонстрирал висок стандарт на живот, не
издържал други лица и не плащал
наем. Счита, че при променените обстоятелства и
доходите на ответника, заплащането на претендирания размер на издръжката би бил в неговите възможности. Прилага
писмени доказателства. Претендира разноските по делото.
Ответникът, чрез
процесуален представител адв. П. от ШАК, счита,
че искът е процесуално допустим, но неоснователен. Заявява, че към момента не
реализира доходи, безработен е и с оглед възрастта му било трудно да си намери
работа. Нямал финансовата възможност за плащане на претендираното увеличение.
Счита, че не са настъпили трайни промени в обстоятелствата, по смисъла на чл.
150 СК, налагащи изменение на присъдената издръжка от 150 лв. на 300 лева, дори
обратно – при него имало изменение на обстоятелствата, но в отрицателна посока
довели до намаление на доходите му след 2011г.. Прилага
писмени доказателства. Претендира разноските по делото.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са родители на малолетното
дете В. И. И., роден на ***г., с ЕГН **********. Детето живее при майката, на
която с решение № 108/29.04.2010 г., постановено по гр. д. № 691/2009 г., по описа на ШОС, е предоставено упражняването на
родителските права. С
влязло в сила на 28.06.2011 г.
съдебно решение, постановено по ВГД № 295/2011г., по описа на ШОС, ответникът е осъден и страните
не спорят, че редовно плаща, месечна издръжка на детето в размер на 150лв. Понастоящем В. е навършил 7 години и през учебната 2014/2015г. е ученик в І клас в СОУ “Йоан Екзарх Български” - Шумен, а предвид, че е със специални
образователни потребности се подпомага от специалисти, установимо от Служебна бележка изх. № 121/23.10.2015г., по описа на Ресурсен център ПИОВДУСОП. От
приета по делото справка от
ТД на НАП – Шумен - л. 35, се
установява, че след 01.01.2015г. ответникът не е осигураван. Липсват
данни да реализира доходи от трудова дейност. От удостоверение на Община Шумен,
отдел “Местни данъци и ТБО” л. 39 се
установява, че не притежава движимо и недвижимо имущество. Представени са
доказателства, че е реализирал доходи от наеми, които след 2011г. са в декларирани размери, както
следва:
за 2012г. - на 1650лв; за 2013г. - 1800лв. и за 2014г. -
1800лв..
Предвид, че по делото няма данни в момента да реализира други доходи, съдът преценява неговите възможности на база минималната месечна работна
заплата за страната, която от 1.07.2015г. е 380 лв, съгласно Постановление № 139/04.06.2015г. на МС за определяне нов размер на МРЗ. Майката е получавала трудови доходи до 19.06.2015г., когато трудовото и правоотношение е прекратено, след което не се осигурява, видно от
приложената на л. 35 писмена справка от НАП – Шумен.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест и след преценка по отделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
Въз
основа на установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за уважаване на искът по чл. 86 СК (отм.), сега чл. 150 СК
и изменение
на присъдената издръжка,
е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В този
смисъл е т. 19 от Пост. № 5/1970г. на ПВС за обобщаване практиката на съдилищата
по някои въпроси на задължението за издръжка. В
настоящият
случай, ответникът е задължен да плаща месечна издръжка от 150 лева, считано от 28.06.2011 г. съгласно решение, по ВГД № 295/2011г., по описа
на ШОС.
Относно
предпоставката изменение
нуждите на издържания
През изминалия повече от четири годишен период е безспорно, че социално -
икономически условия в страната са се изменили в посока,
както
повишение цените на стоките от първа необходимост и най-вече на хранителните
продукти, така
и нуждите на детето с оглед на възрастта, в която се намира в момента. Обстоятелството, че детето е насочено за индивидуална работа с
логопед, психилог и специален педагог, установимо от представен протокол на Медицинска комисия от 04.09.2013г., не следва да бъде съобразено, тъй като липсват дказателства осъществяваната помощ от Ресурсен център ПИОВДУСОП да води до необходимост
от финансово обезпечаване. При тези
доказателства съдът намира, че макар да е налице изменение в нуждите на детето, то това изменение не е съществено и не налага изменение на дължимата издръжка.
Относно
предпоставката изменение възможности на ответника
Анализа на представените доказателства сочи, че след 2011г. материалните възможности на ответника са намалени - понастоящем реализира доходи само от наеми. Същевременно следва да се съобрази, че конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат,
в който смисъл е и даденото
тълкуване в Пост. № 5/31.11.1981г. на ПВС за изменение и допълнение на
постановление № 5/1970г. на Пл. на ВС, съгласно което нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят, както от нуждите им, така и от възможностите на лицето,
което я дължи, при съобразяване на обстоятелството, че издръжката не бива да
стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед на установеното
относно
доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите
на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът
приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да
му осигуряват,
обща месечна издръжка в размер на 230.00 лева, като при разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага
ежедневни грижи за него, поради което бащата, следва да продължава да осигурява 150.00 лева
месечна издръжка, а останалите 80.00 лева следва да продължат да
се поемат
от майката. Следователно издръжката
давана от родителя, при когото детето не живее, към настоящия момент е
съответна и достатъчна за осигуряване условия на живот на малолетния В., каквито той би имал, ако родителите живееха заедно.
Предвид
изложеното съдът намира, че не са налице основания за изменение размера на издръжката давана от бащата, чрез увеличаването от 150 лв на 300лв. месечно и предявеният иск, с правно основание чл. 150 СК, следва да
се отхвърли.
Относно
дължимите разноски. Страните претендират разноски по делото. При този изход на спора ищцата дължи разноски за адвокатско
възнаграждение. Представено е доказателство, че ответникът е платил 450 лв. за
водене на делото, която сума следва да бъде присъдена в тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Отхварля предявения от Г.Б.Г., с ЕГН: **********, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете В. И. И., с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, срещу И.В.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 150 СК, за
изменение размера на определената със съдебно решение, постановено по ВГД №
295/2011г., по описа на ШОС издръжка, която И.В.И. е осъдена да заплаща за малолетния В. И. И., чрез неговата майка и законен
представител Г.Б.Г., чрез увеличаването от 150 лв на 300 лв месечно, като неоснователен.
Осъжда Г.Б.Г., с ЕГН: **********, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете В. И. И., с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, да плати в
полза на И.В.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 450.00 /четиристотин и петдесет лева/ разноски за
платено адвокатско възнагражнение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните заедно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му - 24.11.2015г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: