Р Е Ш Е Н И Е

 

1760/11.11.2015г.,           Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                                    седми състав

На 05 (пети) ноември                                                                              Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                         Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2226 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

            В исковата си молба малолетната Н.Н.Н., представлявана от своя родител и законен представител Н.К.В. твърди, че ответникът Н.Н.Н. е неин баща. По силата на съдебно решение по гр.д. № 3828/2009 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, последният бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 100,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, като същото изразявало талант в областта на музиката, което било свързано с допълнителни разходи. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 100,00 лв. на 200,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2015 г., както и да й бъдат присъдени направените деловодни разноски.

            Ответникът заявява, че е съгласен да плаща издръжка в размер на 150,00 лв. месечно, за което и предлага постигане на спогодба. Сочи, че не е в състояние да плаща претендирания размер на издръжката.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №*** 16.05.2005 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Стара Загора е, че Н.К.В. и Н.Н.Н. са родители на детето Н., родена на *** година. От представеното гр.д. № 3838/2009 г. по описа на ШРС се установява, че по силата на решение № 70/20.01.2010 г., постановено делото, Н.Н.Н. бил осъден да заплаща на детето си Н. месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 23.10.2009 година. Съдът констатира от представеното удостоверение изх. № 174/06.08.2015 г., изд. от „Диавена“ ООД гр. Шумен, че майката и законен представител на ищцата – Н.В., през периода от месец февруари 2015 г. до месец юли 2015 г., получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 720,00 лева. От служебна бележка изх. № 2462/27.08.2015 г., изд. от СОУ „***” гр. Шумен се установява, че Н.Н. е записана като редовен ученик в четвърти клас през учебната 2015/2016 година. По делото са представени и три грамоти, удостоверяващи класирания на детето в конкурси в областта на музиката, съставени през 2011 г. и през 2015 година.

            В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Шумен социален доклад се сочи, че майката на детето полага адекватни грижи за същото и задоволява потребностите. Същата реализира постоянни доходи от трудова заетост, които са недостатъчни за отглеждането на детето. В. разчитала на помощта на своите родители. От друга страна, ответникът плащал присъдената издръжка, но не поддържал постоянен контакт с дъщеря си.

            Не са налице доказателства за алиментни задължения на страните към други лица.

            В показанията си, разпитаната като свидетел по делото Р.К. /майка на Н. В./ излага, че през последните пет години ответникът не плащал парични суми извън присъдената издръжка. Детето посещавало уроци по музика, участвало в конкурси, като всички разходи се поемали от майката.

            Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

            От предходното определяне на издръжката, дължима от Н.Н. на детето му Н. са изминали пет години, през който период потребностите на детето са нарастнали. Последният извод не се отнася за материалните възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск частично основателен и доказан.

            Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, тоест понастоящем – на 95,00 лева. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.

            В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 10-годишната му възраст и развитието му в областта на музиката, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Н. в размер на 250 лв., от които бащата следва да заплаща по 150,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. В тази насока са налице съвпадащи волеизявления на законния представител на ищцата и ответника, че последният получава месечен доход, възлизащ на около 800,00 лева. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2015 г., ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до пълния предявен размер – 200 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 72,00 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.

            По искането на ищцата за присъждане на разноските по делото: представя се списък по чл. 80 от ГПК, отразяващ размера на разноските. Ето защо, на основание               чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Н.Н. сумата 205,00 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 16.02.2010 г. решение № 70/01.02.2010 г. по гр. д. № 3828/2009 г. по описа на Районен съд гр. Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Н.Н.Н. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, на своето малолетно дете Н.Н.Н. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител Н.К.В. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. А.П. от ШАК, гр. Шумен, ул. „****“ № 1, ет. 2, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100,00 лв. (сто лева) на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 26.08.2015 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

            ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 150,00 лв. до пълния предявен размер от 200,00 лв., като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Н.Н.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса в размер на 72,00 лева върху общия размер на увеличението на издръжката.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Н.Н.Н. да заплати на Н.Н.Н., представлявана от родителя си Н.К.В., сумата 205,00 лв. – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 11.11.2015 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.  

 

                                                                                     Районен съдия: