Р Е Ш Е Н И Е
1759/10.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав,
на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в открито
заседание, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД
№ 2240/2015г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
След приключване на съдебното заседание
и в срока определен от съда за писмени защити, по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК,
ответната страна е подала искане за отвод на съдията, твърдейки че са налице
предпоставките по чл. 22, т. 5 и т. 6 ГПК – когато съдията е взел участие при
решаване на делото в друга инстанция или съществуват други обстоятелства, които
пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Искането е основано на
обстоятелството, че съдията, като член на въззивен съдебен състав, е участвал
при решаване на друго гражданско дело между същите страни и е обосновано с
твърдението, че двете дела били „по аналогичен спор“. Съдът намира, че за да е
налице предпоставката за отвод по чл. 22, т. 5 ГПК, следва съдията да е взел
участие при решаване на настоящото гражданско дело в друга инстанция, но това
не е така: ГД № 2240/2015г., по описа на ШРС, се
разглежда на първа
инстанция и все още не е било предмет на
инстанционен контрол. Разпоредбата на закона не предпоставя предполагаемата „аналогичност
на спорове“ по различни дела, между едни и същи страни, като основание за отвор
на съда при разглеждане на второ или последващо дело. Относно
предпоставката за отвод, по смисъла на чл. 22, т. 6 ГПК, поискалата отвода
страна не е изложил конкретно обстоятелство пораждащо съмнение за
безпристрастие. Съдът не е в състояние да посочи и обоснове такова, но счита,
че неудовлетворението на страната от извършените по вътрешно убеждение
процесуални действия от въззивния съдебен състав, постановил решение №
58/17.03.2015г., по ВГД № 95/2015г., по описа на ШОС, не е достатъчно основание
за уважаване на искане за отвод. Отделно от изложеното, съдът намира, че
отводът е поискан несвоевременно – съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ГПК
отстраняване може да поиска всяка страна в заседанието, след като е възниквало
или станало известно основанието за отстраняване. В настоящият случай искането
е предявено след последното заседание и то след като делото е обявено за
решаване.
По съществото на делото. Производството
е образувано по искова молба от М.П.Х., срещу СОУ «Панайот Волов», гр. Шумен,
в която
в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени
искове, както следва: 1/конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, за признаване, като незаконосъобразно уволнението на М.П.Х. и отмяна на
Заповед № РД-10-737/30.06.2015 г., на директора на СОУ «Панайот Волов», с която трудовото правоотношение
с ищцата е прекратено; 2/конститутивен иск, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност "Старши учител по физика и астрономия" при СОУ «Панайот Волов»
и 3/осъдителен
иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за осъждане
ответникът да плати обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението за периода от 01.07.2015 г. до постановяване на
влязло в сила съдебно решение, но за не повече от шест
месеца, общо в размер на 4 683.60 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В изпълнение на влязло в сила Решение №
58/17.03.2014г., постановено по ВГД № 95/2014 г., по описа на ШОС, със заповед
№ РД-10-134/03.11.2014 г. на Директора на СОУ «Панайот Волов», ищцата е била възстановена на
длъжност учител по физика заемана преди уволнението. Същият ден, със Заповед №
РД 10 - 135/03.11.2014г., директорът изготвя и утвърждава ново длъжностно щатно
разписание на училището, съгласно което, считано от 03.11.2014г., наред с
длъжността „Главен учител по физика и астрономия“, заета към този момент от Г. Т.
С., е била разкрита и длъжността „Старши учител по физика и астрономия“, на която
длъжност е била назначена ищцата. Към този момент учебните часове по физика и
астрономия вместо 684 са били 616, т. е. по – малко от един норматив и недостатъчни
за покриване на нормочасовете от двата щата. С писмо изх. №
14-693/05.11.2014г., по описа на СОУ «Панайот Волов»,
директорът на училището е изискал да бъде уведомен дали ищцата страда от болести
описани в Наредба № 5/20.02.1987г.. На 27.11.2014г., с писмо на директора №
14-727/27.11.2014 г., по описа на СОУ «Панайот Волов», на ищцата е предложено да премине на
четиричасов работен ден, което тя отказва – заявление вх. № 28.11.2014г. по
описа на СОУ „Панайот Волов“. Проблемът с недостатъчния брой часове е решен,
като за времевия период от 17.11.2014г. до 30.06.2015г., заемащата длъжността
„Главен учител по физика и астрономия“ Г. Т. С., е изпълнявала трудови функции
на помощник директор - длъжност заета от В. С. Я., който през този период е бил
в продължителен отпуск по болест. Трудовите правоотношения със С. са уредени
със Споразумение № 54/17.11.2014г., по описа на СОУ „П. Волов“.
На 01.06.2015г. титулярът заемащ длъжността
Помощник директор - Я. уведомява работодателя, че ще се яви на работа на
01.07.2015г.. Със Заповед № РД 10 - 675/11.06.2015г. директорът на училището изготвя
и утвърждава ново длъжностно щатно разписание на училището, съгласно което считано
от 01.07.2015г. длъжността „Старши учител по физика и астрономия“ бива
съкратена. Със Заповед № РД 10 - 693/16.06.2015г., на основание чл. 147, ал. 11
т. 1 ППЗНП вр. чл. 329 КТ, директорът определя комисия за оценяване и подбор между
двамата учители заемали длъжностите „Старши учител по физика и астрономия“ - М.П.Х. и „Главен
учител по физика и астрономия“ – Г. Т. С.. С протокол от 24.06.2015г. комисията
предлага трудовият договор с М.П.Х. да бъде прекратен. Със Заповед на Директора № РД-10-737/30.06.2015 г.,
по описа на СОУ «Панайот Волов», трудовото
правоотношение с ищцата
е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - „поради съкращаване
на щата“, след извършен подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ.. Със същата заповед
е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетение за неползван платен
годишен отпуск по чл. 224 КТ, в размер на 851.52 лв. и обезщетение при
уволнение на други основания по чл. 222, ал. 1 КТ, в размер на 1561.20 лв..
Тази заповед е предмет на иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
обективно, кумулативно, съединен с обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест
и след преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
Въз основа на установеното, съдът прави следните правни изводи:
Относно обуславящият иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Между страните не се спори, че преди
прекратяване на трудовото правоотношение с обжалваната заповед, считано от
03.11.2014г., между ищцата М.П.Х. и
ответника – работодател СОУ «Панайот Волов», е
бил наличен валиден трудов договор, по който ищцата е изпълнявала длъжността ”Старши учител по
физика
и астрономия ”. Не се спори, че длъжността е заета в изпълнение на
влязло в сила Решение № 58/17.03.2014г., постановено по ВГД № 95/2014 г., по
описа на ШОС, с което предходно уволнение на
ищцата, извършено със Заповед № 20/16.09.2013г., е признато за незаконно,
заповедта отменена, а ищцата възстановена на заеманата преди това уволнение
длъжност.
Не се спори, че със Заповед № РД 10 -
675/11.06.2015г., по описа СОУ «Панайот Волов», директорът
е изготвил и утвърдил ново длъжностно щатно разписание на училището, съгласно
което считано от 01.07.2015г. длъжността „Старши учител по физика и астрономия“
бива съкратена. Не се спори, че трудовото правоотношение на М.П.Х. със СОУ «Панайот Волов», е прекратено със Заповед №
РД-10-737/30.06.2015 г., по описа на СОУ «Панайот Волов», на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради
съкращаване в щата, след осъществен подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, както и
утвърден Списък образец № 1 за учебната 2014/15 година. Спорът по делото се
свежда до законосъобразността на тази заповед, респ. извършеното с нея
уволнение на ищцата, в ч. налице ли е реално и законосъобразно съкращаване в
щата на длъжността „Старши учител по физика и астрономия”, заемана от ищцата, като доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на уволнението, на посоченото в заповедта основание, лежи
изцяло върху ответната страна. Съдът счита, че доказването на основателни и
предвидени в закона причини за въведените от работодателя изменения в щата на
училището лежи изцяло върху него и има съществено значение за изясняване на
спора по делото, тъй като именно тези изменения са част от веригата
последователни действия на директора на училището, довели в крайна сметка до
процесното уволнение на ищцата поради съкращаване на щата.
В мотивите на
процесната заповед е посочено, че промяната на длъжностното щатно разписание,
изразяващо се в съкращаване на щата, е след установен недостиг на средства за
изплащане на повече от една работна заплата за длъжността учител по физика и
астрономия, съгласно Наредба 1/04.01.2010г., за работните заплати на персонала
в звената на Народната просвета и Наредба № 3/18.02.2008г. за нормите за
преподавателска работа. Посочено е, че след извършен подбор, съгласно чл. 329,
ал. 1 КТ, лицето М.П.Х. е събрала по – малък брой
точки в оценката при избора, в сравнение с Г. Т. С., както и, че Х. не се ползва
със закрила по смисъла на чл. 333 КТ, за разлика от С., която се ползва със
закрила, както по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – има заболявания, които я правят
защитена, така и по чл. 333, ал. 3 КТ – ползва закрила, като член на синдикално
ръководство.
От
изложените, в обжалваната Заповед № РД-10-737/30.06.2015г., мотиви излиза, че недостигът на средства, за изплащане на повече от
една работна заплата, за длъжността учител по физика и астрономия, е възникнал
преди издаване на процесната заповед и този именно недостиг е породил нейното
издаване. Това не се подкрепя от събраните по делото доказателства: Съгласно т.
5.2 от Приложение № 1 към Наредба № 3/18.02.2008г. на Министъра на
образованието и науката, минималната задължителна норма за преподавателска
работа по физика, химия, биология и астрономия е 684 часа годишно. От писмените
доказателства се установява, че съгласно утвърдено длъжностно разписание, по
учебния план за 2014/15 година, в сила от 15.09.2014г., щатната
бройка за учител по физика и астрономия е била една - „Главен учител
по физика и астрономия“, заета от Г. Т. С.. След влизане
в сила на съдебното решение № 58/17.03.2015г., постановено по ГД № 95/2014г.,
по описа на ШОС, с което на 03.11.2015г. ищцата е възстановена на предишната работа,
работодателят е могъл да спази разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и да
прекрати с предизвестие трудовия договор с работника или служителя, заемащ
длъжността, която трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно
уволнения, заемал преди това същата длъжност. Към този момент в ответното
училище е съществувала само една щатна бройка за учител по физика, а именно,
заетата от учителката сходна длъжност ”Главен учител по физика и астрономия”.
Вместо да приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, работодателят изготвя и
утвърждава ново длъжностно щатно разписание на училището, съгласно което,
считано от 03.11.2015г., наред с длъжността „Главен учител по физика и
астрономия“, е разкрита и длъжността „Старши учител по физика и астрономия“, на
която длъжност е била назначена възстановената от съда М.П.Х.. По делото
категорично е установено, че недостигът на брой учебни часове по предмета
„физика и астрономия“ в
СОУ «Панайот Волов» е бил факт още към 03.11.2014г., установим, както от съдържанието на
писмо изходящо от
директора на училището № 14-727/27.11.2014г., до ищцата, съгласно което, общият брой
часове по
този учебен предмет съгласно учебния план за 2014/15
година
е 616, при норматив за преподавателска работа - 684
часа, така и от факта на сключване на споразумението от 17.11.2014г.,
с което Г. Т. С. се съгласява да изпълнява други трудови функции,
различни от заеманата длъжност. При
положение, че нормативът за преподавателска работа по физика е 684 часа годишно
и според данните по делото този норматив в ответното училище не е бил покрит,
увеличението на щатните бройки за преподавател по физика от една на две е
необосновано. От влизането в сила на това длъжностно разписание - 03.11.2015г., до
утвърждаване на новото длъжностно щатно разписание в сила от 01.07.2015г., в ответното училище са съществували две сходни щатни длъжности:
„Главен учител по физика и астрономия”, която се е заемала от учителката Г. С. и „Старши учител по физика и астрономия”, която се заемала от ищцата. Предизвиканата
промяна в преподавателската работа на педагогическите кадри в училището с изготвеното и утвърдено на
03.11.2015г. ново длъжностно щатно разписание има за формално основание разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 3 от Наредба № 3/18.ІІ.2008г. за нормите за
преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в
системата на народната просвета, съгласно която промени
в разпределението на преподавателската работа през учебната година се допускат,
когато се налага възстановяване от съда на незаконно
уволнен служител. Следователно в правомощията на директора на училище е да определи
самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново /променено/
щатно разписание съобразно утвърдения бюджет, но за да е законово обосновано, следва разкриването на втората длъжност да се е наложило по
единствената възможна обективна причина – увеличен брой часове по този учебен
предмет в СОУ «Панайот Волов». Предвид това съдът намира, че директорът на ответното училище е
разполагал със самостоятелни правомощия за извършване на промени в щатното
разписание в училището, но тези негови делегирани права не могат да се
използват произволно, формално и безконтролно, а само при наличието на реални
предпоставки и условия, предвидени в закона, съществуването на каквито в
процесния случай не бе доказано. В този смисъл мотивите на обжалваната заповед,
че недостигът на средства, за изплащане на повече от една работна заплата, за
длъжността учител по физика и астрономия, е породил нейното издаване, не се
подкрепят от доказателствата по делото, което води до несъмненият и логичен
извод, че по този
начин работодателят съзнателно е подготвил условията за процесното поредно
съкращение на ищцата. Съдът намира, че в разглеждания случай не е налице реално
и законосъобразно съкращение в щата, както и че извършеното процесно съкращение
е продиктувано от целта да се заобиколи закона и се избегне изпълнението на
влязло в сила съдебно решение за възстановяване ищцата на предишната работа,
респ. да се намери правно основание за поредното и уволнение. Оттук и изводът, че
работодателят е нарушил принципната разпоредба за добросъвестност по смисъла на
чл. 8, ал. 1 КТ, а установената в ал. 2 на същата разпоредба презумпция се
опровергава и оборва от събраните по делото доказателства. Конкретните
закононарушения, допуснати от работодателя при упражняване на правомощията му
по създаване, изменение и утвърждаване щат в ответното училище в разглеждания
период, свързани и с осъществяване на процесното съкращение, които действия
същевременно са насочени към опит да се заобиколи закона, води до
незаконосъобразност на тези действия, в т.ч. и на предприетото от същия
уволнение на ищцата. Ето защо само на това основание обжалваната Заповед №
РД-10-737/30.06.2015 г., по описа на СОУ «Панайот Волов» следва да бъде призната за незаконосъобразна и
отменена.
Наред и
независимо от изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да отбележи, че
уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно и на другото наведено от ищцовата
страна основание - нарушаване на правилата за подбор, какъвто работодателят е
бил длъжен да извърши поради попадането на прекратителното основание в
хипотезата на чл. 329, ал. 1 КТ. Подборът, като материално субективно
преобразуващо правомощие, може да се упражни в границите, установени от закона,
а не по целесъобразност. В производството по иск с правно основание по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен
контрол – арг. ТР № 3/16.01.2012г., по ТД № 3/2011г., ОСГК на ВКС. Според
разпоредбата на чл. 329 КТ, критериите, по които следва да бъде извършено
оценяването са два: по висока квалификация и по-добре изпълнявана работа. Съдебният
контрол по точното прилагане на чл. 329, ал. 1 КТ не се ограничава само до
въпроса за формалното използване на критериите, установени със законовата норма,
а следва да се установи дали подборът е законосъобразен, т.е. налице ли е
съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените
критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със
събрана за участниците в подбора информация, като при оспорване, тежестта за
доказване законосъобразността на извършен подбор, лежи изцяло върху
работодателя. От събраните доказателства се установява, че съпоставката, между двете
учителки заемали длъжностите „Главен учител по физика и астрономия” - Г. Т. С. и „Старши учител по физика и астрономия” - М.П.Х., е извършена от тричленна комисия, назначена със заповед № РД
10-693/16.06.2015г., със задача да извърши обективно оценяване работата на
двете въз основа на образование, квалификация, начин на изпълнение на задачите,
възложени на съответните лица, заемащи съответните длъжности, както и
качеството при реализиране на ОВП /по документи/. Съгласно приложени към
Протокол от 24.06.2015г. и приети по делото Карти за подбор, относно първия
законов критерии – коя от двете сравнявани преподавателки има по - високи квалификации
и образование, се установява, че комисията е определила за двете равен брой
точки - общо по 20 точки, а по отношение на втория законов критерий - коя от
двете сравнявани преподавателки работи по-добре: за С. - 13 точки, а за Х. – 8 точки. По необясним за съда начин в протокола
на комисията са определени: за С. – общо 47 точки, а за Х. –
общо 29 точки. От доказателствата по делото се установява, че през учебната
2014/2015 година С. не е работила като преподавател по физика и астрономия, а е изпълнявала
трудови функции на помощник - директор, поради което комисията на практика не е
имало никаква обективна база за сравнение при изпълнение на поставената в
заповедта задача: да оцени начина на изпълнение на задачите, възложени на
съответните лица, заемащи съответните длъжности. Отделно следва да се
подчертае, че правото на подбор, по закон принадлежи, единствено на работодателя,
като оценката на комисията е само помощна. В обжалваната заповед липсва
конкретна мотивировка, свързана с направен от работодателя подбор, а е налице
формално позоваване на извършено оценяване от комисията. Ето защо само на това
основание обжалваната Заповед
№ РД-10-737/30.06.2015 г., по описа на СОУ «Панайот Волов» следва да бъде призната за незаконосъобразна и
отменена.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице основания за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
КТ следва бъде уважен, като основателен и доказан
Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225 КТ.
Произнасянето
по тези искове е обусловено от решаването на спора по искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като поради неговата доказаност следва че същите са основателни
и следва да бъдат уважени. По отношение на искът, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225 КТ, следва да се присъди обезщетение за
срока от датата на незаконното уволнение – 01.07.2015г. до датата на съдебното
заседание – 27.10.2015г. в общ размер 3015.95лв., съгласно приетото по делото
заключение на ССчЕ, като в останалата част, до пълния предявен размер от
4683.60лв., за времето от 28.10.2015г. до 01.01.2016г., претенцията следва да
бъде отхвърлена поради обстоятелството, че целият подлежащ на обезщетяване
шестмесечен период от време до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция не е изтекъл. По направеното от ответната страна, в
условията на алтернативност, възражение за прихващане на дължимото обезщетение при
основателност на иска по чл. 225 КТ със сумата 1561.20лв. - платено на ищцата обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ, в размер на две брутни работни заплати, съдът счита
следното: относно това искане с Определението № 2822/07.10.2015г., по реда на
чл. 310 вр. чл. 140 ГПК, съдът изрично е указал на ответната страна, че не сочи
доказателства, както и за необходимостта от предприемане на съответни действия.
В преклузивния срок по чл. 312, ал. 2 ГПК такива не са предприети, предвид
което съдът намира това твърдение за недоказано и възражението за прихващане следва
да бъде оставено без уважение.
Относно
разноските по делото
При този
изход на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна
инстанция, в доказания размер от 500 /петстотин лева/, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Ответникът следва
да бъде осъден да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN ***
„Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 320.
64 /триста и двадесет лева и 64 ст./, държавни такси и разноски по
производството, от които 100 /сто лева/ платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице и 220.64 /двеста и двадесет лева и 64ст./ държавни
такси, по трите кумулативно предявени искове, от които 100 /сто лева/ по
двата неоценяеми иска и 120.64 /сто и двадесет лева и 64 ст./ по осъдителния
иск за обезщетение, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава
уволнението на М.П.Х., с ЕГН ********** ***,
извършено със
Заповед на Директора № РД-10-737/30.06.2015 г., по описа на СОУ «Панайот Волов», с която, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - „поради съкращаване на щата“, след извършен
подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, за незаконно и го отменява, като отменява и посочената по-горе заповед като
незаконосъобразна,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,.
Възстановява М.П.Х., с ЕГН ********** ***, на заеманата от нея длъжност „Старши учител по физика и астрономия”в СОУ «Панайот Волов», ***, представлявано
от Е. Р., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Осъжда СОУ «Панайот Волов», ***, представлявано
от Е. М. Р., да плати на М.П.Х., с ЕГН ********** ***, сумата 3015.95 /три хиляди и петнадесет лева и
деветдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение, за времето от 01.07.2015г., до датата на съдебното
заседание – 27.10.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
01.07.2015г., до окончателно плащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225,
ал. 1 КТ, като за разликата от 3015.95 до пълния предявен размер от 4683.60лв.
и за периода 27.10.2015г. до 01.01.2016г., отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда СОУ «Панайот Волов», ***, представлявано
от Е. М. Р., да плати на М.П.Х., с ЕГН ********** ***, сумата 500 /петстотин лева/, представляваща доказани разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда СОУ «Панайот Волов», ***, представлявано
от Е. М. Р., да плати, в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 320. 64 /триста и двадесет лева и 64 ст./, държавни
такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от обявяването му на страните –
10.11.2015г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: