Р Е Ш Е Н И Е

1875/8.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 2248 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР.

В исковата си молба до съда ищецът – Н.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че през периода от 01.11.1990 г. до 29.12.2014 г. е бил държавен служител, като е работил при ответника ОД на МВР – гр. Шумен, ***, представлявана от Я.Р.. Със Заповед №з4414/22.12.2014 г. на ВПД Директор на ОДМВР- Шумен служебното му правоотношение за длъжността „Старши полицай в „Специализирани полицейски сили, група „Охрана на обществения ред, териториална полиция и конвой“ при ОД на МВР- Шумен, на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР, е прекратено, поради придобиване право на пенсия. В цитираната заповед е посочено, че на ищеца следва да се изплатят полагащите му се обезщетения по чл.234, ал.1 от ЗМВР, които до предявяване на иска не са му изплатени. Ищецът счита, че предвид прослужените години като държавен служител при ответника /повече от 24/, следва да му се изплати обезщетение, равняващо се на сбора от 20 месечни възнаграждения. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 19 881, 60 лв., представляваща обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР, равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира и разноски. В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска, като същият е намален и искът се счита предявен за сума от 19 824.00 лв.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че признава иска до размера на сумата от 19 824.00 лв.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е работил като държавен служител в ОД на МВР, гр. Шумен, като последната изпълнявана от него длъжност е била старши полицай в „Специализирани полицейски сили“, група „Охрана на обществения ред, териториална полиция и конвой“ при ОД на МВР- Шумен. Не се спори, а се потвърждава и от документите по делото, че със Заповед №з4414/22.12.2014 г. на ВПД Директор на ОДМВР, на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР, служебното правоотношение е прекратено, считано от 29.12.2014 г., поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО. Не се спори, а се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че към датата на прекратяване на правоотношението, ищецът има общо 24 години, 1 месец и 28 дни осигурителен стаж в структурите на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Ответникът признава правото на ищеца да получи обезщетение по смисъла на цитираната разпоредба, в размер на 19 824.00 лв., във връзка с което представя и писмени доказателства. Предвид изложеното съдът намира главният иск за изцяло основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, ведно със последицата за заплащане на обезщетение за забавено плащане, считано от датата на предявяване на иска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1 122.74 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за възлагане, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, на разноските върху ищеца, тъй като безспорно се установи, че към датата на приключване на устните състезания, въпреки признанието на претенцията, дължимото обезщетение не е изплатено на ищеца, като в случая е без значение причината, поради която същото не се изплаща /липса на средства, зависимост от други обстоятелства и т.н./. В този смисъл са и дадените в съдебната практика тълкувания на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да заплати в полза на ШРС държавна такса за разглеждане на иска в размер на 792.96 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Шумен, с адрес: ***, представлявана от Я.Р., да заплати на Н.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 19 824.00 лв. /деветнадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР, равняващо се на двадесет месечни възнаграждения на ищеца, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-28.08.2015 г. до окончателното й заплащане, както и да му заплати сумата от 1 122.74 лв. /хиляда сто двадесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Шумен, с адрес: ***, представлявана от Я.Р., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса за разглеждане на иска, в размер на 792.96 лв. /седемстотин деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: