Р Е Ш Е Н И Е

1766/11.11.2015г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на осми октомври , през две хиляди и петнадесета година, в състав

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2279 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени, в условията на кумулативност, искове, с правно основание чл.258, във вр. с чл.266 от ЗЗД , чл.92 от ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл.92 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от „Бета Мед“ ООД , ЕИК*** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** , представлявано от М.С.М., срещу “Нес-нови енергийни системи “ ООД , ЕИК: *** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , бул.”*** , представлявано от М. П. , съдебен адрес *** , кантора 32 , в която посочва , че на 11.12.2014 г. сключил с ответника договор за изработка, доставка и монтаж на парапет от алуминиеви профили и аксесоари на две тераси на покрива на новопостроена сграда на бул. *** в гр. София, като парапетът, предмет на договора бил описан подробно като технически характеристики, съставни елементи, цвят и количество. Ответникът е следвало да заплати сума в размер на 4 116 лв., като цената била платима както следва: аванс в размер на 2 058 лв. при подписване на договора, и остатък в размер на 2 058 лв. в деня на приключване на работата при подписване на приемо-предавателен протокол . Ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител е следвало да изработи договореното в срок до 22.12.2014 г. или 8 работни дни от датата на получаване на авансовото плащане, което било извършено на 12.12.2014 г.Ищецът заявява, че изпълнил в срок възложената с договора работа и на 08.01.2015 г. подписали приемо-предавателен протокол, но въпреки уговорката ответникът не е заплатил дължимата сума. Ищецът претендира заплащане на сума в размер на 2058 лв. дължима по договор от 11.12.2014 г., 284.28 лв. неустойка, законна лихва върху главницата считана от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите както и присъждане на разноски .

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание , ответникът заявява, че исковете са допустими, с изключение на иска за присъждане на лихви върху неустойка. Относно основателността на исковете заявява, че оспорва изцяло обективно съединените искове. Твърди, че всички искове са изцяло неоснователни. Ищецът не е изпълнил съгласно договореността всички елементи, налице било некачествено изпълнение и заявява, че при изпълнение на поръчката по договор, са готови да платят остатъка от цената в деня на изпълнението. Твърди, че не е приемал, не е осчетоводявал проформа фактура и/или фактура, издадена от ищеца за второто плащане в размер на 2058 лв. и не бил ползвал данъчен кредит. Срокът на изпълнение не бил спазен от ищеца и същият е доставил с забава некачествено изработеното от него. Приви възражение за недължимост на неустойка, тъй като неизправната страна няма право да претендира неустойка, прави възражения за недопустимост за присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение. Прави изявление за съдебно процесуално прихващане на задължение от ответника към ищеца на стойност 4 116 лв. срещу задължението на ищеца към него в размер на 2 342.28 лв., представляващо неустойка съгласно чл. 7, ал. 3 от договора за изработка от 11.12.2014 г.. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С определението по чл.140 от ГПК , съдът е приел за съвместно разглеждане заявеното от“Нес-нови енергийни системи “ ООД , ЕИК: *** срещу „Бета Мед“ ООД , ЕИК*** , , възражение за прихващане за сумата от 4 116 лева , представляващи неустойка , съгласно чл.7 , ал.3 от процесния Договор за изработка от 11.12.2014г. , дължима поради неизпълнение от страна на изпълнителя –ищец .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно , че страните са сключили Договор от 11.12.2014г. , по силата на който ищецът , в качеството на изпълнител се е задължил да изработи , достави и монтира парапет от алуминиеви профили в цвят „бронзе“ в обект на ответника , като последният е следвало да заплати цена от 4116 лева , от която 2 058 лева – авансово и 2058 лева – в деня на приключване , при подписване на приемно-предавателен протокол. Също не е налице спор относно обстоятелството , че ответникът като възложител е заплатил авансово част от уговорената цена , а именно сума от 2 058 лева . Основното възражение на ответника за недължимост на остатъка от уговореното възнаграждение е за некачествено изпълнение и по- конкретно , несъответствие между цвета на изработения парапет и предвидения в договора . Ответникът твърди , че част от елементите на парапета не са в цвят „бронзе“ , в резултат на което изделието е в различни цветове . Заявява , че при представяне на от ищеца на приемно-предавателен протокол , това възражение е отразено , което е основание да се счита , че работата не е приета . При анализ на съдържанието на представения по делото Приемно-предавателен протокол от 08.01.2014г. се установява , че действително е направено възражение , според което „парапета не отговаря на заданието , защото всичко трябва да е в цвят „инокс“. На първо място следва да се отбележи , че възражението е извършено от лицето Т. , което е служител в предприятието на ответника , но не са налице доказателства , че по силата на длъжността му или поради изрично упълномощаване има право да приема/не приема възложена от работодателя му изработка . Независимо от посоченото , доколкото в отговора ответникът се позовава на възражението , съдът приема , че извършено потвърждение на действията . Относно формулировката на възражението , става ясно , че е налице неточност , т.к. предвиденият в договора цвят на парапета е „бронзе“ , а Т. е възразил , че изпълненото не е в цвят „инокс“ . Както по-горе е споменато безспорно е , че действителната уговорка на страните е за изпълнение на парапета в цвят „бронзе“ , т.е. явно се налага извода , че в тази част рекламацията , в тази част е неоснователна .

Извън описаното по-горе некоректно изложено възражение , съдът счита , че е осъществено и друго по смисъла на чл.264 , ал.2 от ЗЗД , т.к. възложителят изрично във възражението е включил текст според който „ има разлика в цветовете на профилите“ , в каквото се изразяват твърденията му за некачествено изпълнение , релевирани в настоящото дело . Това обстоятелство дава възможност , в ответникът да използва всички допустими доказателствени средства да докаже некачественото изпълнение . Най –същественото доказателство , касаещо качеството на изпълнението е изготвеното заключение по СТЕ , според което парапетът е изготвен изцяло в цвят „бронзе” . ВЛ заявява , че има несъществена разлика в нюансите на отделните елементи на парапета , но всички съответстват на уговорения цвят „бронз”. Ответникът е направил уклончиво възражение относно пълнотата и компетентността на експертизата , но не е претендирал назначаването на повторна или тройна . Отчитайки горното съдът приема , че заключението е обективно и компетентно , в резултат на което счита за недоказано възражението на ответника за некачествено изпълнение , респ. приема , че ищецът е изпълнил точно задължението си по договора . След като ищецът е изпълнил точно , искането на ответника за т.нар. „отбив от цената“ , базиращо се на разпоредбата на чл.265 , ал.1 , предл. второ от ЗЗД е неоснователно .

Като следствие от изложените мотиви за недоказаност на „рекламацията” , налага се изводът , че изявлението на ответника , обективирано в отговора по чл.131 от ГПК , за разваляне на договора поради некачествено изпълнение , не може да породи правните си последици , ето защо съдът счита , че между страните съществува валидна облигационна връзка .

Следващото възражение на ответника , заявено и прието като възражение за прихващане , касае неустойка поради неизпълнение , предвидена в чл.7 , ал.3 от Договора . Необходимо е да се отбележи , че хода на производството , във връзка с посоченото възражение за неустойка , ответникът развива съображения за забавено изпълнение . Същите , макар и доказани , са ирелевантни , т.к. както съдът е посочил , в отговора по чл.131 от ГПК , в който е последната процесуална възможност да се заяви възражение за прихващане , ответникът изрично посочва , че неустойката е за неизпълнение в двукратния размер на платения аванс , а не за за забавено изпълнение . В чл.7 , ал.2 от Договора съществува уговорка за плащане на неустойка от изпълнителя и при забавено изпълнение , но такава не се претендира от възложителя . Отговорът на съда по първото възражение за прихващане – недоказаност на лошо изпълнение , дава отговор и на въпроса на настоящото възражение за прихващане , ищецът е изпълнил , което лишава ответника от възможността да иска неустойка за неизпълнение .

Ищецът е предявил и иск по чл.92 от ЗЗД . Ответникът не оспорва , че плащане на остатъка от уговорената цена не е извършено . След като съдът приема , че при подписване на Приемно –предавателния протокол изпълнителят е предал работата с надлежно качество , което го прави изправна страна , от този момент за ответника , съобразно чл.258 от ЗЗД и чл.2 , т.2 от Договора е възникнало задължение да плати , т.е. изпаднал е в забава , поради което дължи неустойката предвидена в чл.7 , ал.1 от Договора . Както е изложено по-горе , съдът не приема за настъпило развалянето на Договора , което обуславя и неоснователност на възражението на ответника , че неустойка не се дължи при развален договор . Като взе предвид уговорения размер на неустойката и периодът на забавата , съдът счита , че искът се явява изцяло доказан и по размер .

Иска се присъждане на законна лихва върху двете главници , считано от датата на подаване на исковата молба , като ответникът възразява , че не е допустимо присъждане на законна лихва върху неустойка , каквато е част от претенцията . В обратен смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК , Решение № 73 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683/2010 г., I т. о., ТК , ето защо искането се явява основателно .

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 1092 . лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Нес-нови енергийни системи “ ООД , ЕИК: *** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , бул.”*** , представлявано от М. П. , съдебен адрес *** , да заплати на „Бета Мед“ ООД , ЕИК*** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** , представлявано от М.С.М., сума в общ размер от 2 342 ,28 ( две хиляди триста четиридесет и два лева и двадесет и осем ст..) лева , от която

· 2 058 лева – остатък на договорено възнаграждение за изработка , доставка и монтаж на алуминиев парапет , съгласно Договор за изработка от 11.12.2014г.

· 284,28 лева – неустойка върху неизплатената част от възнаграждението по Договор за изработка от 11.12.2014г. , за периода от 09.01.2015г. до 26.05.2015г. ,

ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2015г. , до окончателното им изплащане .

ОТХВЪРЛЯ предявеното от “Нес-нови енергийни системи “ ООД , ЕИК: *** възражение за прихващане с насрещното вземане на „Бета Мед“ ООД , ЕИК*** , за сума от 4 116 (четири хиляди сто и шестнадесет ) лева – неустойка по чл.7 , ал.3 от Договора за изработка , като НЕОСНОВАТЕЛНО .

ОСЪЖДА “Нес-нови енергийни системи “ ООД , ЕИК: *** да заплати на „Бета Мед“ ООД , ЕИК*** да заплати на „НСП-АТ” ЕООД, ЕИК***, сумата 1 092 (хиляда деветдесет и два ) лева - деловодни разноски .

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

СЪДИЯ: