Р
Е Ш Е
Н И Е
1603/30.9.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на тридесети септември,
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
с участието на секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2342/10.09.2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 12 и сл. Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано по молба от С.К.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу С.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***. Твърди се, че от началото на месец септември 2015г., ответникът, с когото са бивши съпрузи, започнал да извършва спрямо молителката актове на домашно насилие, като отправял обиди, заплахи и закани за саморазправа.
В молбата, се иска издаване на заповед за защита, като спрямо С.Д. бъдат наложени, както следва: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до молителката, до обитаваното от нея жилище находящо се в гр. Ш., ***, до местоработата и, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
От страна на ответника писмен отговор не е подаден. В първо съдебно заседание ангажира гласни доказателства, чрез разпити на двама свидетели, С. К. М. и А. М. С., при режим на довеждане.
В съдебно заседание молителката, поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Шуменски районен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по
делото са бивши съпрузи. Бракът им е бил прекратен, чрез развод, с Решение №
541/02.07.2015г., постановено по ГД № 1317/2015г., по описа на ШРС. В късния
следобед на 07.09.2015г., на детска площадка находяща се в гр. Шумен, ул.
„Софийско шосе“, в близост до дома на молителката, по повод параметрите на
определения режим на лични отношения с роденото то брака им дете – М., между
страните възникнал скандал, при който ответникът, в присъствието на други
граждани в това число и деца, я обиждал наричайки я „боклук“ и „курва“,
заплашва с думите: „ще те убия“, „ще ти съсипя живота“, „ще те залея с
киселина“, „ще се обадя в закрила на детето да ти вземат детето“ и я замерил с
бутилка. Тази фактическа обстановка се подкрепа от допуснатите и приети по делото доказателства: декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, други писмени доказателства, както и гласни доказателства от разпита в
открито съдебно заседание на двама свидетели, допуснати по искане на ищцата – Г.
М. А. и Н. П. Д., при режим на
довеждане.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на пострадалото лице, следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени на 07.09.2015г. спрямо молителката, които са в достатъчна степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице.
От допуснатите и приети по делото писмени доказателства: препис от Решение № 541/02.07.2015г., постановено по ГД № 1317/2015г., по описа на ШРС, справки за семейно положение, родствени връзки, справка за съдимост и наложени мерки по този закон на ответника, се установява, че от брака си С.Д. и С.Д. имат едно дете – М. С. Д.. Ответникът е осъждан. Няма данни за наложени спрямо него мерки по този закон. Съгласно писмо рег. № 13217/28.09.2015г., се установява, че на 26.08.2015г. около 17.55 часа от екип служители на РПУ – Ш. е посетен битов скандал между бившите съпрузи, като на С.Д. е съставен предупредителен протокол на основание чл. 65 ЗМВР.
Описаните обстановка и действия на лицата се потвърждават от свидетелските показания на разпитаните в днешно съдебно заседание двама от свидетелите Г. М. и Н. П., които съдът намира за логични, последователни и обективни. Свидетелските показания на А. С. съдът също счита за обективни относно факта за изострени отношения между С.Д. и С.Д., но намира, че същите са неотносими към процесните събития на 07.09.2015г., предвид обстоятелството, че не е присъствала в този момент и на това място. В показанията си свидетелката С. К., като очевидец на процесните събития, потвърждава, че разговорът между страните е бил с крясъци и от двете страни, но твърди, че причина, за постоянните скандали между страните по делото, е молителката. Предвид обстоятелството, че настоящото производство е за конкретни факти и събития, случили се между страните на 07.09.2015г., съдът намира показанията на тази свидетелка в частта относно причините за скандалите и техните причинители, като неотносими към предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН – бивш съпруг и лице от което молителката има дете. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 07.09.2015г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства. Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се налага извода, че е и основателна.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че по отношение на молителката на 07.09.2015г., от ответника е извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като психическо насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 3 ЗЗДН.
Съдът намира поведението на ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между бивши съпрузи.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 07.09.2015г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до молителката и жилището, в което живее на адрес: гр. Ш., ***, както и местата за социални контакти и месторабота - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. Срокът, за който се налага втората мярка следва да бъде определен на минимално предвидения в закона от три месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Съдът намери, че изброените мерки за защита
ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при
неизпълнението им да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на
полицията и прокурора, а налагането им за срок от три месеца ще даде възможност
на страните да преодолеят различията си.
Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН,.
В тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, както и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Налага на С.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на С.К.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на осн. чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
Задължава С.Д.Д., да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо С.К.Д., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,
Забранява на С.Д.Д. да се доближава до С.К.Д., с ЕГН: ********** и до обитаваното от нея жилище на адрес: гр. Ш., ***, както и местата за социални контакти и месторабота - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3, за срок от три месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Осъжда С.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати държавна такса в размер на 25.00лв. по сметка на ШРС, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда С.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на С.К.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, разноски по производството в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Налага на С.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, глоба в размер на 200.00 /двеста/лв. в полза на Държавата на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Да се издаде
заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава С.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от прочитането му на страните.
Районен съдия:……………………