Р Е Ш Е Н И Е

….…/……….

гр. Шумен,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 2353/2015г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен брачен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване.

Ищцата основава исковите претенции, като твърди, че страните са съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 10.03.1977г., за което е съставен Акт за граждански брак №***/10.03.1977г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Градски народен съвет Шумен. От брака имат родено едно дете, което към момента е пълнолетно. Настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е обусловено от следните факти от живота на съпрузите: с времето, в отношенията между съпрузите настъпило трайно и непреодолимо отчуждение, причинило разпад на връзката, която не е могла да съхрани нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите. В резултат от 2001г. между съпрузите е установена фактическа раздяла. Бракът съществува формално, без необходимото съдържание. Ето защо моли за постановяване на положително решение по делото, като бъде прекратен брака между страните, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

На 05.10.2015г. страните представят молба, в които твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Обосновават искането като заявяват, че са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените отношения, представено в писмен вид към молбата.

С протоколно определение от 27.10.2015г., по искане на страните, производството по делото е трансформирано от исково в охранително за прекратяване на брака по взаимно съгласие, на основание чл. 321, ал. 5 ГПК. В хода на проведеното съдебно заседание, молителите поддържат молбата за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Молителите са съпрузи, на основание сключения граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № ***/10.03.1977 г., от длъжностното лице по гражданско състояние при Градски народен съвет Шумен. Двамата поддържат молбата за развод по взаимно съгласие. Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака.

Съдът намира, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала и преценява, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.

Относно разноските по делото: При завеждане на исковата молба за развод от ищцата Д.Я.А. е внесена сумата 25 лв. на основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. При допускане на развод по взаимно съгласие се събира такса в размер до 40 лв., на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата. При решаване на дело за развод се събира държавна такса до 50 лв., но не по – малко от 20 лв., на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата. Съдът определя за довнасяне окончателна държавна такса в размер на 25 лв., от които 20 лв. на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата и 5. лв. на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, като молителя В.И.А. следва да бъде осъден да я плати.

Предвид изложеното, Шуменски районен съд.

Р Е Ш И :

Прекратява гражданския брак между Д.Я.А., с ЕГН: ********** *** и В.И.А., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, сключен на 10.03.1977 г., пред длъжностното лице по гражданско състояние при Градски народен съвет Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак №***/10.03.1977 г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:

Постановява след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име А..

Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират издръжка един от друг; недвижимото имущество и вещите находящи се в него придобити в режим на СИО ще останат след прекраняване на брака в обикновена съсобственост, а останалите движими вещи са поделили доброволно и извънсъдебно; съпрузите няма да имат след прекратяването на брака, никакви претенции към притежаваните от всеки един от тях суми по банкови сметки, както и претенции за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.

Осъжда В.И.А., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 25.00 лева (двадесет и пет лева) представляваща държавна такса при решаване на делото по молбата за развод, на основание чл. 6, т. 2 и т. 3 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: