Р Е Ш Е Н И Е
1896/14.12.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 10 (десети) декември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2358 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2
от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл.
288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания” АД гр. София твърди, че на 09.10.2008 г. „Кредибул“
ЕАД сключило с ответника Ж.Н.Ж. договор за потребителски заем, по силата на
който предоставило на последния сума в размер на 819,00 лева. Страните по
договора се договорили общата дължима сума от Ж. да възлиза на 1069,96 лв., разсрочена
на 23 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план. Ответникът платил
общо 808,84 лв. от дължимата сума. Общият размер на неплатените вноски по
договора възлизал на 334,07 лева. Заемателят дължал и надбавка (договорна
лихва) в размер на 27,05 лева за периода 09.10.2008 г. – 20.09.2010 година.
Освен това, Ж. дължал и обезщетение за забава в размер на 90,52 лева. На 25.10.2012 г. между ищеца /с организационна форма
към този момент – ООД/ и „Кредибул“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания, по силата на който едноличното дружество прехвърлило на „Агенция
за събиране на вземания“ АД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Ж..
В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за
извършеното прехвърляне. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло
чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1735/2015 г. по описа на съда. По реда и в
срока по чл. 414 от ГПК, Ж. подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да
бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото
дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1735/2015
г. по описа на ШРС: в размер на 334,07
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
09.10.2008 г., сключен между „Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца
чрез сключен договор за цесия от 25.10.2012 г.; в размер на 27,05 лв., представляващо задължение за
плащане на лихва за периода за периода 09.10.2008 г. – 20.09.2010 г. върху
заета сума по договор за кредит
от 09.10.2008 г., сключен между „Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца
чрез сключен договор за цесия от 25.10.2012 г; в размер на 90,52 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор за кредит
от 09.10.2008 г., сключен между „Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца
чрез сключен договор за цесия от 25.10.2012 г. за периода от 22.02.2010 г. до
01.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата 334,07 лв.,
считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК)
– 01.07.2015 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по
настоящото исково производство и по заповедното производство, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 10.12.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 16.09.2015 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за кредит от 09.10.2008 г., Общи условия към договор за кредит за покупка на стоки и/или услуги, искане за кредит от 09.10.2008 г., договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012 г., ведно с приложение № 1, писмо изх. № УПЦ-С-КРЛ/2052-00207353 от 04.06.2015 г., пълномощно /недатирано/, известие за доставяне на писмо с обратна разписка /невръчено/ и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Агенция за събиране на вземания” АД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Ж.Н.Ж. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 885/01.07.2015
г. по ч.гр.д. № 1735/2015 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение
срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: в размер на
334,07 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за
кредит от 09.10.2008 г., сключен между „Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено
на ищеца чрез сключен договор за цесия от 25.10.2012 г.; в размер на 27,05
лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода
09.10.2008 г. – 20.09.2010 г. върху заета сума по договор за кредит от 09.10.2008 г., сключен между „Кредибул“ АД и
ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 25.10.2012 г;
в размер на 90,52 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор за кредит от
09.10.2008 г., сключен между „Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца
чрез сключен договор за цесия от 25.10.2012 г. за периода от 22.02.2010 г. до
01.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата 334,07 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК) – 01.07.2015 г. до окончателното плащане.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1735/2015 г. на ШРС
и договора за потребителски кредит от 09.10.2008 г., включващ като неразделна
своя част общите условия към договорите за потребителски кредити и заключението
по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал.
1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото са насрещни
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при
условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за
потребителски кредит от цедента на вземането. Тоест, по
смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между страните по
делото е налице валидно сключен договор за заем. Ищцовото дружество придобило качеството
на кретитор чрез сключването на валиден договор за цесия.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Агенция за събиране на вземания” АД гр. София от Ж.Н.Ж. за
парична сума в размер на 334,07 лв.,
представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски
кредит от 09.10.2008 г.,
сключен между „Кредибул“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.07.2015 г. до окончателното й изплащане.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния случай, страните по
валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар.
възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Вземането на заемодателя станало изискуемо
с изтичане на срока на договора, поради което Ж. дължал плащане на целия
уговорен размер на договорната лихва за периода 09.10.2008 г. – 20.09.2010 година.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Агенция за събиране на вземания” АД гр. София от Ж.Н.Ж. за
парична сума в размер на 27,05 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 09.10.2019 г. – 20.09.2010 г.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
Съгласно
приложимия за търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение
на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е
предвидено друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва, както и че Ж.Ж. не
изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по
главното си парично задължение. Ето защо, съобразявайки и
заключението по извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде
уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза
на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в размер
на 90,52
лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение за 334,07 лв.
за периода от 22.02.2010 г. до 01.07.2015 г.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” АД направените разноски по настоящото исково производство в
размер на 575,00 лв. и по заповедното производство в размер на 325,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Н.Ж. с ЕГН **********,*** и „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на
управление: гр. София 1335, обл. София, район Люлин, ж.к. „***“, бул. „***“ №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” АД от Ж.Н.Ж. в размер на 334,07 лв. (триста тридесет и четири лева
и 07 стотинки), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по
договор за потребителски кредит от 09.10.2008
г., сключен
между „Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
25.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2015 г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 885/01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1735/2015
г. по описа на Районен съд гр. Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от
ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Н.Ж. с ЕГН **********
и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, гр. София с ЕИК ***, че съществува
вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД от Ж.Н.Ж. в размер на 27,05 лв.
(двадесет и седем лева и 05 стотинки), представляващо парично задължение за плащане
на договорна лихва за периода от 09.10.2008 г. до 20.09.2010 г. по договор за
потребителски кредит от 09.10.2008 г., сключен между
„Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
25.10.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 885/01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1735/2015 г. по
описа на Районен съд гр. Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Н.Ж. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД от Ж.Н.Ж. в размер на 90,52 лв. (деветдесет лева и 52 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение от 334,07 лв. по договор за потребителски кредит от 09.10.2008 г., сключен между „Кредибул“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 25.10.2012 г., за периода от 22.02.2010 г. до 01.07.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 885/01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1735/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.
ОСЪЖДА Ж.Н.Ж. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 575,00 лв. (петстотин седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Ж.Н.Ж. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1735/2014 г. на ШРС в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: