Р Е Ш Е Н И Е
1868/7.12.2015г.
Шуменският районен
съд, в публичното заседание, на двадесет и пети ноември през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.
д. № 2369 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е брачен иск с
правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда, ищецът
– М.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, излага,
че с ответника- Т.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Дом
за стари хора, са сключили граждански брак на 13.06.1963 г. в община Мадан,
като бракът е втори и за двамата съпрузи. Сочи се в молбата, че от брака си
страните имат родено на *** г. едно дете, което към датата на предявяване на
иска е пълнолетно. Ищецът твърди, че от 1978 г. отношенията между съпрузите се
влошили, но след заболяване на ответницата, съпрузите отново заживели заедно.
През 1985 г. ищецът получил инфаркт, като след влошаване на здравословното му
състояние, ответницата спряла да се интересува от него, отчуждила се и
започнала да води самостоятелен живот. Воден от това нейно поведение, ищецът
напуснал семейното жилище и до 1989 г. живял на квартира. От 2010 г. до датата
на депозиране на настоящата молба семейното жилище се ползва от ищеца, като
последният се върнал в същото със знанието и съгласието на съпругата, която,
предвид здравословното си състояние, пребивала в Дом за стари хора. Ищецът
счита, че бракът съществува само формално, като съпрузите от 1985 г. са
разделени и не поддържат отношения по между си. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между
страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на
двамата съпрузи; да му се предостави ползването на семейното жилище, находящо
се в ***; ответницата да си възстанови предбрачното фамилно име- Д.. В съдебно
заседание заявява, че не желае съпругата му да си възстановява посочената
фамилия, а да остане с фамилно име, както тя пожелае.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител,
като в този смисъл не изразява становище по съществото на брачния иск.
След като се запозна с изложеното и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз
основа на акт за граждански брак №0052/13.06.1963 г., издаден от длъжностното
лице по гражданско състояние при община Мадан, се установи, че страните са законни
съпрузи от 13.06.1963 г. Не се спори между страните, а се установява и от
събраните писмени, и гласни доказателства, че съпрузите са разделени и не
поддържат отношения по между си, не живеят като семейство. Не се спори, а се
установява и от данните по делото, че съпругата живее в Дом за стари
хора, а ответникът живее
в семейното жилище, находящо се в ***.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, трети, незаинтересовани от изхода на спора
лица, се установи, че повече от 15 години страните не живеят заедно, като
първоначално ищецът, след като е получил инфаркт, е напуснал семейното жилище.
Свидетелите заявиха, че от много години не са виждали съпрузите заедно, като
съпругата, след напускане жилището от ищеца, заживяла свой живот. Съдът дава
вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и
непротиворечиви по между си, а от друга страна са в синхрон с останалия
доказателствен материал.
Позовавайки се на изложеното и най- вече на настъпилата
между страните дълга фактическа раздяла, а от друга страна, отчитайки изразеното от съпруга изрично и категорично нежелание
да възобнови съжителството си с ответницата, заключава, че бракът между
страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и
физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за
заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и
следва да бъде прекратен.
Досежно вината, доколкото не
се събраха конкретни доказателства за виновно противобрачно поведение само на
единия от съпрузите и отчитайки заявлението на ищеца, че вина за разпадане на
брачната връзка има и той, счита, че тя принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото
те, с поведенията си са нарушили основни принципи, залегнали в основата на брачните
отношения, а именно грижа, подкрепа, разбирателство и съвместно живеене на
съпрузите.
Относно фамилното име на
съпругата, доколкото липсва отправено
изрично искане от нейна страна в тази насока, заключава, че след прекратяване на
брака същата следва да продължи да носи фамилното име Х..
Касателно ползването на семейното жилище, предвид обстоятелството, че
изрична претенция в този смисъл има отправена единствено от ищеца, като от
данните по делото се установи, че съпругата го е напуснала и живее в Дом за стари
хора, заключава, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на
ищеца.
Съобразявайки се с липсата на данни относно
получаваните от страните доходи и с оглед възрастта им, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 45.00 лв., от които приспада първоначално внесените
от ищеца 25.00 лв. Остатъкът от сумата, следва да се доплати от ответника.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски остават в тежест на всеки един от съпрузите така, както са направени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения с акт за
граждански брак №0052/13.06.1963 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при община Мадан, граждански брак между М. Р.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и Т.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Дом за
стари хора, КАТО ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
Фамилното име на съпругата
след прекратяване на брака ще е Х..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, находящо
се в *** на М.Р.Х., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса в размер на 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/, от
които приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лева.
ОСЪЖДА Т.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Дом за
стари хора, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд държавна
такса, в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: