Р Е Ш Е Н И Е

 

1879/8.12.2015г.,        Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                       седми  състав

На 03 (трети) декември                                           Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2382 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

         В исковата си молба ищецът В.Н.Д. твърди, че с ответницата Н.Т.Д. са съпрузи от 13.04.1975 година. От брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. Семейството живяло в къща, находяща се в гр. Шумен, която в момента била собственост на дъщеря им. През 1996 г. ищецът се установил трайно в Република Италия, където полагал труд, като ответницата заживяла с него през 1999 година. През 2001 г., обаче, двамата се разделили, като оттогава не поддържали никакъв контакт помежду си. В.Д. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като не предявява други брачни искове, както и искане за присъждане на деловодни разноски.

         Ответницата изразява съгласие с изложеното в исковата молба, като заявява, че също желае прекратяване на брака.

         Никоя от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 13.04.1975 г., когато с акт №***/13.04.1975 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – Н. и В., понастоящем пълнолетни. Разпитаната в съдебно заседание като свидетел В. Н. /низходяща на страните/ излага, че ищецът заживял в Република Италия, като ответницата се присъединила към него през 1999 година. През 2000-2001 г., обаче, двамата се разделили и оттогава не поддържали никакъв контакт помежду си.

         Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, и заявеното от съпрузите, съдът приема, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, прераснало в настъпилата фактическа раздяла отпреди повече от четиринадесет години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

         По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните. Предвид обстоятелството, че ищецът, при депозиране на исковата молба е платил държавна такса в размер на 50,00 лв., при дължима такава в размер на 25,00 лв., същият не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса при решаване на делото.

         На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасянето по въпроса за вината, разноските по делото следва да останат в тежест страните, така както са направени.

         Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш  И :

 

         ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 13.04.1975 г. с акт № ***/13.04.1975 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен между В.Н.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.Г. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 113 и Н.Т.Д. с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО  И  НЕПОПРАВИМО  РАЗСТРОЕН.

         ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

         На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Н.Т.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответната й част от държавната такса при решаване на делото.

         На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от В.Н.Д. деловодни разноски в размер на 50,00 лв. остават в негова тежест, така както ги е направил.

         Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                Районен съдия: