Р Е
Ш Е Н
И Е
Шуменският районен съд, в
публичното заседание на двадесет и втори октомври , през две хиляди и петнадесета година , в състав :
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия
бр.д. №2407 по описа за
2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производство
по чл.50 от СК .
Депозирана
е молба от А.Б.Х., ЕГН: ********** с адрес ***
и Б.Б.Х., ЕГН: **********, адрес:
*** , в която посочват , че са сключили граждански
брак на 31.08.2014 г. , от който имат родено
едно дете – А. Б. Х. ,
роден на ***г., с ЕГН :********** , което е малолетно . Желаят да прекратят брака си по взаимно
съгласие . Същото е сериозно и непоколебимо . Съобразно изложеното молят да
бъде постановено решение , по силата на което бракът им да бъде прекратен по
взаимно съгласие и да бъде утвърдено Споразумението по чл.51 от СК , което
представят .
В
открито съдебно заседание поддържат молбата по чл.50 СК и споразумението по
чл.51 от СК.
След като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното:
По
делото е представено и прието Удостоверение за
сключен граждански брак , издадено въз
основа на Акт №*** на Община Русе , от което се установява , че страните са съпрузи от 31.08.2014 г. От Удостоверение за раждане , издадено въз
основа на Акт за раждане №*** ,
издадено от Община Шумен , е видно , че роденото от брака дете А. Б. Х. , с ЕГН :**********
е малолетно .
Съдът
констатира , че молбата за допускане на
развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна
споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между
съпрузите , упражняването на родителските права , режима на лични контакти ,
издръжката на малолетното дете .
Постигнатото между съпрузите съгласие
отговаря на изискванията на
закона и морала , същото е в интерес на детето
родено от брака , поради което няма пречки за одобряването му.
С
оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер
на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от жената
, остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от мъжа .
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК мъжът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата 93,60 лева – държавна такса върху определения
размер на издръжката за детето .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 31.08.2014
г. , с Акт №*** на Община Русе , ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.Б.Х., ЕГН :**********
с адрес *** и Б.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: *** , ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.Б.Х., ЕГН :********** и Б.Б.Х., ЕГН: **********,
споразумение по чл.51 от СК както
следва:
ОСЪЖДА Б.Б.Х., ЕГН: **********, ЕГН: ********** да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС
, сумата 108,60 ( сто
и осем лева и шестдесет ст. ) лева , от
която 15 лева – осатъкът от държавната такса за водене на делото и 93,60 лева – държавна такса върху определения размер на
издръжката за детето .
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: