Р Е Ш Е Н И Е

1679/21.10.2015г.

гр. Шумен,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2409/2015 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба, с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, от Н.Г.К., за допускане промяна на собствени име от „Н.” на „И.”, основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, а именно, наложилата се известност на молителя, в обществото, в семейството, сред роднини и близки и в социални среди, със собствено име „И.“.

Заинтересованата страна Община Шумен, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по допустимостта и основателността на молбата.

Районна прокуратура, гр. Шумен, редовно призована, явява се прокурор К. изразява становище за допустимост и основателност на молбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното и прието по делото копие на лична карта, се установява, че молителят е български гражданин роден в Украйна, на *** г., с постоянен адрес ***, а от другите писмени доказателства, че е неосъждан, че в ЦИССС администрирана от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Шумен няма данни за неприключили наказателни производство срещу него, както и че не са му наложени принудителни административни мерки по ЗБДС. В хода на делото са ангажирани гласни доказателства, посредством показанията на свидетелите Е. М. Д. и Х. Г. Д. – близки на молителя. От показанията им се установява, че молителят, не желаел да се казва „Н.“ и се дразнел когато други се обръщат по този начин към него. Споделял е, че искал да се обръщат към него с името „И.“. Според показанията, преди всичко на първият свидетел, името „Н.“ създавало проблеми на молителя с украинските власти, защото с него те го оприличавали на басарабски българин и като лице от малцинствен произход имали пренебрежително отношение към него. От процесуалният представител на молителя в съдебно заседание са представени и два документа на чужд език, които не са придружени с точен превод на български, заверен от страната, по реда на чл. 185 ГПК, поради което съдът не може да ги цени като годни писмени доказателства по делото.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът извежда следните изводи:

Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на тази законова разпоредба: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което в процесния случай не се твърди, или важни обстоятелства да налагат това. В разглеждания случай се установява, че молителят е вписан в регистъра на населението, по реда на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗГР, чрез единен граждански номер, поради което е еднозначна определен, като български гражданин. Твърдението в молбата, че е лице придобило българско гражданство при условията и реда на Закона за българското гражданство, не са подкрепени с никакви доказателства, въпреки изричните указания на съда в тази насока обективирани в определение № 2686/24.09.2015г.. Липсата на годни и безспорни доказателства за произхода на молителя прави гласните доказателства ирелевантни за настоящото производство, предвид, че се отнасят за факти и обстоятелства извън територията на Република България. От друга страна, следва да се съобрази, че собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава на длъжностното лице по гражданско състояние при съставяне на акта за раждане и само ако това име е осмиващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане – арг. чл. 12 ЗГР. Тези разпоредби са императивни и не могат да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР. По този ред собственото име не може да бъде променено извън рамките на посочените от закона начини и възможности за образуване, освен ако важни обстоятелства не налагат това, наличието на каквито в настоящия случай се твърдят, но доказателства не са представени и не са поискани за събиране по предвидения законов ред.

Предвид изложеното настоящият състав на ШРС намира, че при тези доказателства исканата промяна на собствено име не се налагат и молбата се явява необоснована и неоснователна.

По изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Не допуска промяна на собственото име на Н.Г.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** от “Н.“ на “И.”, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане на решението в законна сила копие от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Шумен.

Препис от решението да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: