Р Е Ш Е Н И Е
1862/4.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2512/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединение осъдителни искове,
кякта следва: 1/иск с правно основание чл. 144 СК - за осъждане на
бащата С.Н.С. да плаща месечна издръжка на детето А.С.Н., в размер на 100 /сто/ лева, до първо число на месеца, за който се дължи, от
предявяване на исковата молба – 30.09.3.2015г. до настъпване на обстоятелства
налагащи изменение или прекратяване задължението за плащане, ведно с
обезщетение в размер на законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на настъпване на изискуемостта до окончанелно плащане и 2/иск, с правно
основание чл. 149 СК - за осъждане на ответника да плати на ищцата, издръжката за минало време, в размер на 100 /сто/ лева, месечно, за периода от
05.04.2015г. /денят следващ навършване пълнолетие на ищцата/ до предявяване на
исковата молба – 30.09.3.2015г.
Ищцата обосновава
правния си интерес от водене на настоящото производство твърдейки, че като ученичка
в XII клас – редовна форма на обучение, СОУ
“В. Левски”, гр. Ш., има ежедневна необходимост от средства за задоволяване на
потребности от храна, облекло и учебни пособия. Сочи, че няма собствено
имущество и средства да се издържа. Твърди, че майката не е в състояние да
осигурява необходимата издръжка, предвид алиментни задължения към малолетната и
сестра, а ответникът получавал рента, разполагал с движимо и недвижимо имущество,
имал доходоносен бизнес и реализирал добри доходи, предвид което счита, че има
възможност да дава претендираната издръжка без затруднения.
Ответникът намира предявените исковете за
допустими, но неоснователни. Признава, че е баща на ищцата, но счита, че след
навършване на пълнолетие, плащаната до тогава издръжка е прекратена по силата
на закона. Твърди, че няма постоянна работа. Притежавал само движимо имущество
– товарен автомобил произведен през 1990г.. От извършени разпоредителни сделки
с недвижимо имущество не получил доходи. Полагал грижи за две малолетни деца, с
чиято майка живеел на съпружески начала, която имала здравословни проблеми -
обстоятелство изискващо извънредни финансови средства. Намира, че плащането на
исканата издръжка, за него се явява особено затруднение, по смисъла на чл. 144
СК и иска отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени отделно и в съвкупност, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Ответникът е баща на ищцата, която на 04.04.2015 г. е навършила пълнолетие, а през учебната 2015/2016г. е ученичка ХІІ клас в СОУ “В. Левски”, гр. Ш., редовна форма на обучение. Депозирана е декларация, в която А. удостоверява, че не притежава имущество, от които може да се издържа, а поради липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът приема това обстоятелство за установено. До 01.09.2015г. ищцата е полагала труд по трудов договор със срок за изпитване и е реализирала доходи в недоказан размер. По делото няма представени доказателства, след завеждане на исковата молба, ищцата да реализира доходи, от които да може да се издържа сама. Майката на ищцата полага грижи и за друго дете, а за периода март 2015 г. – август 2015 г., е получавала обезщетение за безработица. Ответникът е алиментно задължен и към другите си непълнолетни деца – А. Н., родена на *** г. и Н. Н., роден на *** г.
При така установеното от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителят дължи издръжка на пълнолетното си дете, ако: 1/то учи редовно в средно учебно заведение – за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст; 2/не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, и 3/родителят може да я дава без особени затруднения.
По делото
безспорно се установява наличието на първите две предпоставки. Основните релевирани от страните в настоящото
производство доказателства са свързани, с последната предпоставка, а именно,
дали ответникът без затруднение може да дава претендираната издръжка. Ответникът
е в работоспособна възраст. От показанията на разпитаните свидетели
съдът намира за установено, че от дълги години С. не работи по трудово
правоотношение, но реализира доходи и се издържа от услуги – доставка и
превоз на дърва за огрев с товарен автомобил, който той поддържа и управлява. От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че е извършил разпоредителни сделки със свое имущество основно в
полза на лицето, с което живее на съпружески начала и двете им деца, за които
полага алиментни грижи, като в качеството си на техен родител реализира
допълнителни доходи от дългосрочни договори за аренда и отдаване под наем на
земеделска земя. При така установеното съдът намира, че ответникът без затруднение може да дава издръжка.
Относно
размерът на издръжката: За съда е без съмнение, че на ищцата са нужни средства са
храна, облекло и училищни пособия и др., присъщи на всички лица на нейната
възраст. Твърдението, че са и необходими и допълнителни средства за частни
уроци, не са подкрепени с доказателства. Следващата необходимост от
допълнителни средства ищцата аргументира с предстоящият и абитуриентски бал.
Действително, доколкото тя е ученичка в последен клас, посоченото събитие е
предстоящо, но съдът намира, че се касае за инцидентни разходи, те следва да се
вземат предвид при определяне нуждата от издръжка, но не са определящи за
размера и, защото не става въпрос за перманентни нужди. В заключение, съдът
счита, че размер на издръжката от 100 лева е целесъобразен, като едновременно
ще задоволи част от нуждите на детето и няма да представлява затруднение за
ответника .
Изложените
обстоятелства по принцип са относими и по иска с правно основание чл. 149 СК, но
предвид установеното, че за периода до предявяване на исковата молба ищцата е
реализирала доход от трудова дейност, съдът намира, че се е издържала сама и издръжка
от ответника в претендирания размер, за шестмесечния период от 05.04.2015 г. до
30.09.2015г. не следва да се плаща, а искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно
дължимата държавна такса по уважения иск за издръжка. Съгласно разпоредбата на
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено
време, какъвто е искът с правно основание чл. 144 СК, дължимата държавна такса
е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. При този изход на
делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 144
/сто четиридесет и четири/ лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Относно разноските за адвокатско
възнаграждение. Двете страни претендират разноски за правна помощ и съдействие.
Ответната страна е представила доказателство
за платени 200 лв. адвокатско възнаграждение. В исковата молба са предявени два
иска. Възнаграждението не е разделено и съдът приема, че е делимо поравно. – по
100 лв. за всеки иск. При този изход на делото и при отхвърлен изцяло искът, с
правно основание чл. 149 СК, адвокатското възнаграждение за него, в размер на 100
/сто/ лв. следва да бъде възложено в тежест на ищцата в този размер, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищцовата страна претендира разноски на
основание чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗА. Възражение за прекомерност на е релевирано и ответникът следва да бъде осъден да плати възнаграждение
в минимален размер от 300лв., определен съразмерно уважената част от искът, с
правно основание чл. 144 СК, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното,
Р Е Ш И
:
Осъжда С.Н.С.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща на пълнолетното си дете А.С.Н., с ЕГН **********
и адрес: *** месечна издръжка в размер на 100 лева, (сто лева) считано от датата на предявяване на исковата
молба – 30.09.2015 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане
на задълженията, на основание чл. 144 СК.
Отхвърля искът с правно основание чл. 149, като
неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в
осъдителната част, решението подлежи на предварително изпълнение.
Осъжда С.Н.С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
да плати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Шумен, сумата от 144 /сто четиридесет и четири/ лева, по иск за издръжката, на
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Осъжда С.Н.С., с ЕГН ********** и адрес: *** да плати
на А.С.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 300 (триста) лева - разноски за правна помощ и съдействие
определена на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗА, съразмерно на уважената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда А.С.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***
да плати на С.Н.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 100 лева
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок съобщаването му на страните , пред ШОС.
Районен съдия: