Р Е Ш Е Н И Е

1923/17.12.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 10 (десети) декември Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2517 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В исковата си молба ищецът К.Г.К. твърди, че с ответника Р.И.Г. и К. С. М. били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, представляващ апартамент. Същият бил предмет на съдебна делба, като с решение по гр.д. № 2305/2006 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 07.05.2009 г., били определени квотите на съсобствениците, като той притежавал 4/96 ид. части. За имота била насрочена публична продан, но и до момента тя не била осъществена. Ответникът ползвал еднолично апартамента, поради което К. предявил иск и с решение № 887/25.11.2011 г. по описа на ШРС, бил осъден да плати обезщетение за едноличното ползване в размер на 9,14 лв. месечна. И понастоящем, Г. ползвал имота еднолично. Моли съда да постанови решение, по силата на което Р.Г. да бъде осъден да му заплати сума в размер на 63,98 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен ищеца при едноличното използване от ответника на 4/96 ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент с площ 102,12 кв.м, ведно с избено помещение № 14 с площ 3,14 кв.м и 2596/100000 ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, с адрес ***, за периода от 23.02.2015 г. до 01.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2015 г., както и направените разноски

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание моли предявения иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното решение № 37/20.01.2015 г., постановено по гр.д. № 2370/2014 г. по описа на ШРС, Р.И.Г. бил осъден да заплати на К.Г.К. сума в размер на 127,96 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът за ползване на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се на 5 жилищен етаж в сграда ЕЖБ – 7, вход 1, построен върху държавна земя – парцел 1 в кв. 565 по плана на ***, със застроена площ 102,12 кв.м, заедно с избено помещение № 14 с площ 3,14 кв.м и 2596/100000 ид. части от общите части на сградата, правото на строеж, за периода от 11.06.2013 г. до 23.09.2014 г. По делото е представена покана от К. до Г. от 10.06.2011 г., в която ищецът отправил искане да му бъде плащано обезщетение с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. В приложеното известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с изпращач адв. Д. С. от ШАК до Р.Г. и И. Р. И. не се съдържа отразяване за получаването й, респ. неполучаването й.

Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, размерът на обезщетението за ползване на 4/96 ид. части от процесния недвижим имот за периода 23.02.2015 г. до 01.10.2015 г. възлиза на 64,67 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато един от съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени от датата на писменото поискване. Според разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗС, правата на всеки от съсобствениците се изразяват и в това да ползва съсобствения имот за задоволяване на специфичните, съответстващи на предназначението на имота свои нужди, по начин и дотолкова, доколкото не пречи на другите съсобственици да използват имота според правата им. Тоест, в настоящото производство, претендиращият обезщетение ищец следва да докаже наличието на следните три предпоставки:

– съсобственост между страните по делото върху недвижим имот;

– еднолично ползване от страна ответника на целия недвижим имот;

– отправяне от страна на ищцовата страна на писмено поискване.

Независимо от указанията, дадени на К. в проекто-доклада и доклада по делото, същият не ангажира каквито и да е доказателства, установяващи наличието на трите предпоставки. По делото са представени две относими писмени доказателства – решение по гр.д. № 2370/2014 г. по описа на ШРС и покана. За цитираното решение не са налице данни за влизането му в сила, същото не установява наличието на съсобственост между страните, а и обстоятелството, че страните са обвързани от формирала се сила на пресъдено нещо, и то за различен от процесния период, не задължава настоящия състав да приеме за доказани законоизискумите предпоставки за възникване на право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Липсват доказателства и за факта, че описаната по-горе покана е връчена на ответника.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че не е налице нито една от предпоставките, визирани в чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К. с ЕГН **********,*** срещу Р.И.Г. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата 63,98 лв. (шестдесет и три лева и 98 стотинки), представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен ищеца при едноличното използване от ответника на 4/96 ид. части от недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се на 5 жилищен етаж в сграда ЕЖБ – 7, вход 1, построен върху държавна земя – парцел 1 в кв. 565 по плана на ***, със застроена площ 102,12 кв.м, заедно с избено помещение № 14 с площ 3,14 кв.м и 2596/100000 ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, за периода от 23.02.2015 г. до 01.10.2015 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: