Р Е Ш Е Н И Е
1667/16.10.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми
състав
На 15 (петнадесети)
октомври Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2523
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно
съгласие,
образувано
по молба с правно основание чл. 50 от СК..
В
молбата си до съда молителите Р.Е.И. и М.Р.Е. излагат, че са съпрузи от 15.08.2013
г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички
лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с
което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за
прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.
В
първото по делото заседание молителката се явява лично, а молителят се
представлява от пълномощник-адвокат с изрично пълномощно, възпроизвеждащо
всички клаузи на споразумението и всеки от тях потвърждава сериозното си и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански
брак от 30.09.2015 г. е, че молителите са съпрузи от 15.08.2013 г., когато в
гр. Борнмът, Кралство Великобритания сключват граждански брак, за което е
съставен акт №***/30.09.2015 г. на Община Шумен. От брака си нямат родени деца,
установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи
на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане
на развода в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на
молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 15.08.2013 г. в гр. Борнмът, Кралство
Великобритания, за което е съставен акт №***/30.09.2015 г. от длъжностното лице
по гражданско състояние в Община Шумен, между М.Р.Е. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. С.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***” №10, ет. 3, офис 10 и Р.Е.И.
с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между М.Р.Е. и Р.Е.И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния
кодекс, както следва:
1. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
2. Молителите не притежават движимо и недвижимо
имущество, подлежащо на делба.
3. Молителите не притежават общи влогове, придобити
в резултат на съвместен принос.
4. Молителите не притежават дялове в търговски
дружества, не са регистрирани като търговци и нямат взаимни претенции към
притежаваните от всеки банкови сметки.
5. В отношенията между молителите, разноските по
делото се поемат от М.Е..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като
ОСЪЖДА М.Р.Е.
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00
лева и Р.Е.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС сума в размер на 20,00 лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: