Р Е Ш Е Н И Е

 

1667/16.10.2015г.,              Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                        седми състав

На 15 (петнадесети) октомври                                                            Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                   Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2523 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК..

            В молбата си до съда молителите Р.Е.И. и М.Р.Е. излагат, че са съпрузи от 15.08.2013 г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В първото по делото заседание молителката се явява лично, а молителят се представлява от пълномощник-адвокат с изрично пълномощно, възпроизвеждащо всички клаузи на споразумението и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански брак от 30.09.2015 г. е, че молителите са съпрузи от 15.08.2013 г., когато в гр. Борнмът, Кралство Великобритания сключват граждански брак, за което е съставен акт №***/30.09.2015 г. на Община Шумен. От брака си нямат родени деца, установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.08.2013 г. в гр. Борнмът, Кралство Великобритания, за което е съставен акт №***/30.09.2015 г. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между М.Р.Е. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***” №10, ет. 3, офис 10 и Р.Е.И. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.Р.Е. и Р.Е.И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            2. Молителите не притежават движимо и недвижимо имущество, подлежащо на делба.

            3. Молителите не притежават общи влогове, придобити в резултат на съвместен принос.

            4. Молителите не притежават дялове в търговски дружества, не са регистрирани като търговци и нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки банкови сметки.

            5. В отношенията между молителите, разноските по делото се поемат от М.Е..

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА М.Р.Е. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева и Р.Е.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: