Р Е Ш Е Н И Е

1946/30.12.2015г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2544 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.234, ал.1 от ЗМВР.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П.Г.С., с ЕГН**********,*** срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”***” №171А, . Ищецът твърди, че през периода от 16.03.1987 год. до 15.05.2015 год. е бил държавен служител в МВР, като последната заемана от него длъжност била „Водач на специален автомобил I степен“ в Сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Шумен при ГД „ПБЗН“-МВР. Със Заповед №1983к-464/27.04.2015 год. на Директора на ГД „ПБЗН“ служебното му правоотношение било прекратено на основание чл.226, ал.1 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от СКО. В същата заповед било посочено, че следва да му се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР.

Твърди, че има прослужени 28 години като държавен служител на МВР, поради което счита, че на основание разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР е имал право да получи обезщетение в размер на 20 брутни месечни заплати. Тъй като последната му брутна заплата е била в размер на 987.72 лева счита, че дължимото му се обезщетение е било в размер на 19754.40 лева. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.234, ал.10 от ЗМВР обезщетението е следвало да му бъде заплатено в тримесечен срок, считано от прекратяване на служебното му правоотношение и този срок е изтекъл на 15.08.2015 год., счита, че ответникът му дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”***” №171А, да му заплати сумата от 19754.40 лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Е.Х. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена. С оглед заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза правят изменение на иска, като молят същият да бъде уважен за сумата от 18424 лева. За разликата до първоначалния предявен размер от 19754.40 лева, с оглед оттеглянето на иска, производството по делото е прекратено.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца са били начислени 20 брутни работни заплати в размер на 18424 лева. Счита, че неправилно ищецът е изчислил размера на полученото от него последно брутно месечно възнаграждение., а от тук и дължимото му се обезщетение. В същото време излагат, че на 05.06.2015 год. са депозирали в ОББ бюджетно нареждане за изплащане на дължимото се на ищеца обезщетение в размер на 18424 лева. Молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител. От тяхно име на 10.12.2015 год. е била депозирана писмена молба, в която заявяват, че желаят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като молят предявения иск да бъде отхвърлен.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът П.Г.С. през периода от 16.03.1987 год. до 15.05.2015 год. бил държавен служител в МВР, като последната заемана от него длъжност била „Водач на специален автомобил I степен“ в Сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Шумен при ГД „ПБЗН“-МВР. Със Заповед №1983к-464/27.04.2015 год. на Директора на ГД „ПБЗН“ служебното му правоотношение било прекратено на основание чл.226, ал.1 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от СКО. В същата заповед било посочено, че следва да му се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР.

Ищецът имал прослужени 28 години като държавен служител на МВР, а последната, получена от него брутна месечна заплата била в размер на 921.19 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Служебна бележка рег.№4607/28.09.2015 год., Заповед №1983к-464/27.04.2015 год., Акт за сдаване на длъжност от 15.05.2015 год., Отчет по сметка от 28.09.2015 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Пълномощно, Писмо рег.№5093/27.10.2015 год., Заявление вх.№1316/16.04.2015 год., Кадрова справка, Справка рег.№5363/09.11.2015 год., Платежна бележка от 09.11.2015 год., Бюджетно платежно нареждане от 05.06.2015 год., Платежна бележка т 09.11.2015 год., Товарителница, Салдо по сметка.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, имайки в предвид размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение /921.20 лева/, дава заключение, че размера на обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР, равняващо се на двадесет месечни възнаграждения е в размер на 18424.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР предвижда възможност за държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение да получат обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

По делото не е спорно, че ищецът е работил като държавен служител в МВР, като последната заемана от него длъжност била „Водач на специален автомобил I степен“ в Сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Шумен при ГД „ПБЗН“-МВР, както и че със Заповед №1983к-464/27.04.2015 год. на Директора на ГД „ПБЗН“ служебното му правоотношение било прекратено на основание чл.226, ал.1 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО. Не се спори и че общият трудов стаж на същия в системата на МВР е 28 години.

А с оглед на изложеното и доколкото са налице предвидените в разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР кумулативно предвидени предпоставки, се налага извода, че ищецът е имал право да получи претендираното обезщетение. При преценка размера на същото съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР намира, че обезщетението следва да бъде изчислено в максимално допустимия размер от 20 месечни възнаграждения, доколкото ищецът има прослужени 28 години. Имайки предвид разпоредбата на чл.239, ал.1 от ЗМВР, която регламентира реда за определяне на обезщетенията по този закон, материалите по делото и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че размера на последното месечно възнаграждение, получено от ищеца е 921.20 лева, се налага извода, че дължимото на ищеца обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР следва да бъде в размер на 18424 лева.

По делото липсват доказателства посочената сума да е била заплатена на ищеца, въпреки изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.234, ал.10 от ЗМВР тримесечен срок, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че доколкото са представили в съответната обслужваща ги банка бюджетно платежно нареждане за дължимата на ищеца сума, следва да се счита, че са изпълнили задължението си за заплащане на същото. В тази връзка съдът установи, че от представените от страна на ищеца извлечения от банковата сметка, посочена в представеното по делото бюджетно платежно нареждане се установява, че към датата на последното съдебно заседание по делото посочената сума не е била постъпила в посочената банка, следователно не е била изплатена на ищеца.

А оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

На основание разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД работникът или служителят има право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 1996 на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а ако такава не е отправена – от датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай ищецът претендира заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен именно от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от 1123 лева, включваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 816.96 лева, от които 736.96 лева – държавна такса по уважения иск и 80 лева – възнаграждение за вещо лице.

Доколкото предявения от ищеца иск е уважен изцяло на ответната страна не се дължат разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”***” №171А да заплати на П.Г.С., с ЕГН**********,*** сумата от 18424.00 лева /осемнадесет хиляди четиристотин двадесет и четири лева и нула стотинки/, представляваща обезщетение с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, равняващо се на 20 месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”***” №171А да заплати на П.Г.С., с ЕГН**********,*** сумата от 1123.00 лева /хиляда сто двадесет и три лева и нула стотинки/, представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”***” №171А да заплати в полза на държавата сумата от 816.96 лева /осемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, от която 736.96 лева – държавна такса върху уважения иск и 80 лева – възнаграждение за вещо лице, както и 5.00 лева /пет лева и нула стотинки/ - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: