Р Е Ш Е Н И Е

1767/12.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2728 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от В.Д.Й., ЕГН********** и Й.Д.Й., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №9-13, офис 18, чрез адв.Г.В. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителката В.Д.Й. се явява лично и с адв.С. Т. от ШАК, редовно преупълномощена от адв.Г.В. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителят Й.Д.Й. не се явяват лично. Явява се упълномощен процесуален представител - адв.С. Т. от ШАК, редовно преупълномощена от адв.Г.В. от ШАК с нотариално заверено пълномощно, възпроизвеждащо текста на постигнатото между страните споразумение, който поддържа молбата и постигнатото от молителите споразумение.

Съдът, като съобрази, че от молбата, от изявленията на молителката и на упълномощения процесуален представител и представените в тази насока писмени доказателства се установява, че молителят Й. пребивава трайно извън границата на страната, намира, че изложеното се явява достатъчно уважителна причина за неявяването му в съдебно заседание. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №164 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр.дело №42/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №174 от 26.03.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело №791/2014 год., I г.о., ГК, Определение №232 от 23.04.2014 го на ВКС по ч.гр.дело №823/2014 год., I г.о., ГК и др.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите В.Д.Й. и Й.Д.Й. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 26.04.2001 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №91/26.04.2001 год. От брака си имали родени две деца – И. Й.Й., с ЕГН********** и Д. Й.Й., с ЕГН**********. Двамата живеели в семейно жилище, представляващо семейна имуществена общност, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №29, вх.4, ет.2, ап.42. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. По отношение на семейното жилище желаят същото да се предостави за ползване на молителката, като последната дава съгласието си при престоите на молителя в Република България същия също да пребивава в жилището. Нямат претенции за изплащане на издръжка един спрямо друг. При сключване на гражданския брак съпругата е придобила брачното фамилно име Й., като в молбата заявява, че желае да ползва същото и за в бъдеще.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак от 26.04.2001 год., Пълномощно с нотариална заверка на подписите, Дубликат на Удостоверение за раждане от *** год., Дубликат на Удостоверение за раждане от *** год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том IV, рег.№2837, дело №515 от 2008 год., Пълномощно, Доказателства за получени парични преводи, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 22.10.2015 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на децата, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В.Д.Й. и Й.Д.Й. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила пълния размер на дължимата държавна такса, поради което не се налага доплащане от тяхна страна.

Молителят Й.Д.Й. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на всяко от децата в общ размер на 158.40 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.Д.Й., ЕГН********** и Й.Д.Й., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №9-13, офис 18, чрез адв.Г.В. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №91/26.04.2001 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Д.Й. и Й.Д.Й. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на родените от брака деца – И. Й.Й., с ЕГН********** и Д. Й.Й., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - В.Д.Й., ЕГН********** на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху родените от брака деца - И. Й.Й., с ЕГН********** и Д. Й.Й., с ЕГН********** се предоставят на майката В.Д.Й., ЕГН**********, като бащата Й.Д.Й., с ЕГН********** ще има право на лични контакти с всяко от децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

III. Бащата Й.Д.Й., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И. Й.Й., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител В.Д.Й., ЕГН********** в размер на 120 лева /сто и двадесет лева/ месечно, а на малолетното си дете Д. Й.Й., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител В.Д.Й., ЕГН********** в размер на 100 лева /сто лева/ месечно, платими до 30-то число на текущия месец, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

IV. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №29, вх.4, ет.2, ап.42 се предоставя за ползване на молителката В.Д.Й., ЕГН**********, като последната дава съгласието си при престоите на молителя в Република България същият също да пребивава в жилището.

V. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VI. След прекратяване на брака молителката В.Д.Й. запазва брачното си фамилно име Й..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева,х като констатира, че същата е заплатена изцяло.

ОСЪЖДА Й.Д.Й., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 158.40 лева /сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на всяко от децата, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: