Р Е Ш Е Н И Е

1881/9.12.2015г. , гр.Шумен

Шуменският районен съд, единадесети състав

На девети декември през две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД №2983 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана искова молба от Т.В.И., с ЕГН********** срещу В.К.П., с ЕГН**********, в която посочва, че ответникът, който е нейн син, живее заедно с нея и нейния баща. В същото време били подложени от негова страна на непрекъснат психически и физически тормоз, изразяващ се в отправени обиди, заплахи и физическо насилие. В молбата излага, че на 15.11.2015 год. пискала от сина си парични средства, за да заплатят ел.енергията на обитаваното от тях жилище, при което ответникът й направил неприличен жест, нахвърлил се върху нея и започнал да я скубе, да я блъска в плочките на пода, да я налага с юмруци по главата и да я души. В същото време се заканвал, че ще я убие. Моли съда да издаде заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН, като посочва конкретните мерките, които желае да бъдат наложени. В съдебно заседание се явява лично, като поддържат молбата на изложените в нея основания. Моли да бъде издадена заповед за защита за максималния предвиден в закона срок.

Ответникът В.К.П., редовно призован, не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Т.В.И. е майка на ответника В.К.П.. Двамата заедно с бащата на ищцата живеели в общо жилище, намиращо се в гр.Шумен, кв.Мътница, ул.“***“ №21. Ответникът непрекъснато тормозел майка си, като подлагал и нея и дядо си на непрекъснат психически и физически тормоз, изразяващ се в отправяне на обиди и физическо насилие. На 15.11.2015 год., след като ищцата пискала от сина си парични средства, за да заплатят ел.енергията на съвместно обитаваното от тях жилище, ответникът й направил неприличен жест, нахвърлил се върху нея и започнал да я скубе, да я блъска в плочките на пода, да я налага с юмруци по главата и да я души. В същото време й отправил и закани, че ще я убие.

По повод направеното с исковата молба искане на основание чл.18 от ЗЗДН на 18.11.2015 год. е била издадена заповед за незабавна защита, по силата на която ответникът е бил отстранен от съвместно обитаваното жилище и е бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо ищцата, като му е било забранено да се доближава до нея и до обитаваното от нея жилище. Заповедта е била получена лично от ответника на 23.11.2015 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Справка за предоставени данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 год. по искане №727/18.11.2015 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От изготвената служебна справка за предоставени данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 год. по искане №727/18.11.2015 год., е видно, че ответникът е син на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.4 от ЗЗДН.. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 15.11.2015 год. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в

обиди и физическо насилие, изразяващо се в нахвърляне върху нея, нанасяне на удари с юмруци по главата, скубане, блъскане в плочките на пода, душене и отправяне на закани, че ще я уби, могат да бъдат характеризирани, като физическо и психическо насилие спрямо ищцата, принудително ограничаване правото й на свободно и безпрепятствено пребиваване в жилището и извън него, както и правото й на спокоен живот. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото насилие се съдържат единствено в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства,. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, които се отличават с особена жестокост. С оглед на изложеното съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 18 месеца. При определя срока на наложените мерки съдът съобрази освен изложените по-горе обстоятелства, възрастта на ищцата – 52 години, както и обстоятелството, че актовете на домашно насилие са осъществявани и спрямо дядото на ответника, въпреки, че спрямо него поведението на последния не е предмет на настоящия спор.

При преценка на мерките, които ищцата желае да бъдат наложени, съдът съобрази обстоятелството, че последната мярка, а именно забрана на ответника да доближава местата за социални контакти и отдих, които същата посещава, не е достатъчно конкретизирана, доколкото не са посочени конкретните места за социални контакти и отдих, които същата посещава, поради което тази мярка не може да бъде наложена с настоящата заповед за защита.

Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на П. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства за материалното състояние на нарушителя, но доколкото е в трудоспособна възраст следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1.ЗАДЪЛЖАВА В.К.П., с ЕГН********** да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Т.В.И., с ЕГН**********.

2.ОТСТРАНЯВА В.К.П., с ЕГН********** от съвместно обитаваното с Т.В.И., с ЕГН********** жилище, находящо се в гр.Шумен, кв.Мътница, ул.”***“ №21 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца..

3.ЗАБРАНЯВА на В.К.П., с ЕГН********** да се доближава до Т.В.И., с ЕГН********** и до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.Шумен, кв.Мътница, ул.”***“ №21 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца..

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на В.К.П., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА В.К.П., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: