О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

3017/28.10.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, девети състав, на двадесет и осми октомври, две хиляди и петнадесета година, в закрито разпоредително заседание, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2393/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена при условията на чл. 114 ГПК, от Н.С.П., с ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адв. Ц. К. от ШАК, срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „6-ти септември“, № 29, представлявано от Р. Б., с която в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, са предявени осъдителни искове, с правно основание чл. 234 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за осъждане ответника да плати на ищеца сумата 19 796.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение в размер на 20 брутни заплати при прекратяване на служебното му правоотношение, както и сумата 1046.26 лева лихва върху главницата.

В законово установеният срок, по смисъла на чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт А. У., е подал писмен отговор на исковата молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания за редовност по чл. 131 ГПК, в което е релевирано възражение за липса на процесуална легитимация на ответника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства намира следното: През времевия период от 01.09.1088г. до 19.12.2014г. ищецът е работил в структурите на МВР, на сержантски длъжности – съгласно Удостоверение за класиране и пенсия. Последната длъжност която е заемал е била на държавен служител в МВР - „***“ /***/, група „КП“ в РУ – „Полиция“, при ОД МВР – Шумен – съгласно Заповед № з 4125/01.12.2014г. на ВПД Директор ОД МВР - Шумен. Тази длъжност е младша изпълнителска длъжност по смисъла на чл. 159 ЗМВР. Както назначаването на тези длъжности, така и прекратяването на служебните правоотношения с тази категория държавни служители в МВР, се извършва със заповеди на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, каквито са областните дирекции на МВР – арг. чл. 159 , ал. 1, т. 1 ЗМВР и съответно чл. 227 ЗМВР. Съгласно действалата към момента на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца разпоредба на чл. 37, ал. 5 ЗМВР Областните дирекции, като основни структури на МВР, са юридически лица и в този смисъл могат да отговарят въз връзка със задължения по граждански правоотношения. В този смисъл настоящияг състав на ШРС намира, че процесните искове са предявени срещу ненадлежна страна. Липсата на процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за недопустимост, за която съдът трябва да следи служебно.

Предвид изложеното, на основание чл. 130 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Връща исковата молба предявена от Н.С.П., срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „6-ти септември“, № 29, представлявано от Р. Б., като недопустима, на основание чл. 130 ГПК

Препис от настоящото определение, да се връчи на страните

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: