104/25.2.2015г. , гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На
деветнадесети февруари през две
хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2169 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН вр. чл. 30 ал.2 вр.
ал.1 от ЗПУКИ. Образувано е по жалба на Й.В.П.
срещу наказателно постановление №061-13
от 20.12.2013 г. на временно изпълняващ длъжността Председател на КПУКИ- Н. И.Н.,
с което на Й.В.П., с ЕГН**********, в качеството й на Директор на Районна
здравноосигурителна каса – гр.Шумен са наложени следните административни
наказания: *
„глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.35 от ЗПУКИ за нарушение
на чл.8, ал.2 от ЗПУКИ, *„глоба” в размер на 7000 /седем
хиляди/ лева на основание чл.37 от ЗПУКИ за нарушение на чл.16 от ЗПУКИ, *„отнемане
в полза на държавата” на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ на сумата в размер на
248.36 лева /двеста четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща дневното възнаграждение за дните, в които са били извършени
деянията, породили конфликт на интереси; * и „отнемане в полза на държавата” на
основание чл.33, ал.3 от ЗПУКИ на сумата от 201 327 лева /двеста и една
хиляди триста двадесет и седем лева/, представляваща общият размер на
получените суми по Договор №270200/10.03.2009 год., Договор №270200/27.01.2010
год., Договор №270200/04.02.2011 год. и Договор №270200/09.02.2012 год., във
връзка, с които е установен конфликт на интереси.
Жалбоподателката моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление , като заявява, че НП е
издадено от лице, което не е легитимно да издава наказателни постановления ; не е
посочено мястото и датата на извършване
на нарушението, че при налагането на принудителните мерки са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и
че неправилно е определен конкретният размер на принудителната административна
мярка по чл. 33 ал.3 от ЗПУКИ, което
възражение е направено в условията на евентуалност. В съдебно заседание жалбоподателката не се
явява лично, за нея се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата и излага конкретни мотиви.
За КПУКИ -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител.Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В представени
по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното: По повод изпратен сигнал рег. № 252/2012г до Комисията
за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси била образувана преписка на
основание чл.24 от ЗПУКИ. В сигнала се
излагали данни за наличие на конфликт на интереси, поради обстоятелството, че Й.В.П.,
с ЕГН**********, в качеството си на
Директор на Районна здравноосигурителна каса – гр.Шумен е сключила договори за
осъществяване на специализирана извън болнична медицинска дейност с лечебно
заведение с „Частна психиатрична клиника – 2000” ООД, чиито 97% от капитала се
притежават от лица, които се явяват свързани лица с Й.П., доколкото лицето П. В.П.,
която е нейна сестра притежавала 94% от капитала на дружеството, а лицето В.П.П.,
който е баща притежавал 3% от капитала
на същото. Била извършена проверка, приключила с Решение №165 от 10.01.2013 год., на Комисията
за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която приела, че е налице конфликт на интереси по отношение лицето Й.В.П. ЕГН ********** в качеството й
на Директор на РЗОК – гр.Шумен. П. изпълнявала посочената длъжност от
31.07.2003 год. до настоящият момент, като
с допълнителни споразумения към трудов е била многократно преназначавана на тази длъжност.
Конфликтът на интереси, възприет от
Комисията, e
във връзка със сключени от страна на жалбоподателката в
качеството й на възложител и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО на следните договори- Договор
№270200/10.03.2009 год., Договор №270200/27.01.2010 год., Договор
№270200/04.02.2011 год. и Договор №270200/09.02.2012 год., със „Частна
психиатрична клиника – 2000” ООД, с предмет оказване на специализирана извън
болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица на които е
издадено: "Медицинско направление за
консултация или провеждане на съвместно лечение"- /бл. МЗ-НЗОК №3/ от
лекар/лекар по дентална медицина, работещ в лечебно заведение за извън болнична
медицинска/дентална помощ, сключило договор с НЗОК; "Медицинско направление за високоспециализирани дейности"-/бл.
МЗ-НЗОК № ЗА/ лекар/лекар по дентална медицина от лечебно заведение за
специализирана извън болнична лекарска/дентална помощ, сключило договор с НЗОК;
"Медицинско направление за
високоспециализирани дейности"-/бл. МЗ-НЗОК №ЗА/ от общо практикуващ
лекар за високоспециализираните дейности от пакет "Анестезиология и интензивно лечение"; "Талон за медицинска експертиза"
/бл. МЗ-НЗОК № 6/.
В Решение №165 от 10.01.2013
год.,на КПУКИ е посочено,
че е налице установен конфликт на интереси по отношение на Й.В.П. за това, че в
качеството си на лице, заемащо публична длъжност, по смисъл на чл.3, т.19 от
ЗПУКИ, е сключила Договор №270200/10.03.2009 год., Договор №270200/27.01.2010
год., Договор №270200/04.02.2011 год. и Договор №270200/09.02.2012 год. в
частен интерес на „Частна психиатрична клиника – 2000” ООД - собственост на свързани с нея лица по
смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ – баща и сестра, в нарушение на чл.8, изр.второ,
хипотеза първа от ЗПУКИ, вр. с чл.35 от
ЗПУКИ.
Освен това, в Решение №165 от 10.01.2013 год, КПУКИ е
посочено, че е установено и неподаване на декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ от Й.В.П.
във връзка със сключването на Договор №270200/10.03.2009 год., Договор
№270200/27.01.2010 год., Договор №270200/04.02.2011 год. и Договор №270200/09.02.2012
год. в нарушение на чл.16, ал.1, вр. с
чл.37 от ЗПУКИ.
Решението на КПУКИ било
обжалвано пред АССГ, като с решение
№2697 на АССГ от 22.04.13г било отменено.
Решение №2697 на АССГ от 22.04.13г
било обжалвано пред ВАС и с Решение
№15558 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм.дело №8592/2013 г. било отменено Решение
№2697 на АССГ и вместо него е постановено
отхвърляне на жалбата на Й.В.П.
против Решение №165 от 10.01.2013 г. на КПУКИ.
Решението на ВАС постановено на 25.11.13г.е окончателно .
Въз основа на влязлото в сила на Решение №165 от 10.01.2013 на КПУКИ,
на основание чл.30 от ЗПУКИ било издадено
наказателно постановление №061-13 от 20.12.2013 год. от временно
изпълняващ длъжността Председател на КПУКИ, с което на Й.В.П., с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, в качеството й на Директор на Районна
здравноосигурителна каса – гр.Шумен за констатирани следните нарушения
-
в качеството
си на Директор на Районна здравноосигурителна каса – гр.Шумен е лице,
заемащо публична длъжност по смисъла на
чл.3 т.19 от ЗПУКИ, като такава е била
повлияна от частен интерес за свързаните
с нея лица по смисъла на §1,т.19
от ДР на ЗПУКИ- баща и сестра , който е довел
до облага от материален характер,
както и е упражнила правомощия по служба, при които лицето
е било повлияно от частния интерес на свързаните с него лица. При сключване на Договор №270200/10.03.2009 год.,
Договор №270200/27.01.2010 г., Договор №270200/04.02.2011 г. и Договор
№270200/09.02.2012г. в РЗОК-Шумен- П., е допуснала
нарушение на забраната на чл. 8, изр.2 ,
хипотеза първа от ЗПУКИ за
сключване на договори в частен
интерес при изпълнение на правомощия по
служба ;
-
Й.В.П.-
Директор на Районна здравноосигурителна каса – гр.Шумен не е подала декларация
за наличие на частен интерес по конкретен повод по смисъла на чл. 12,т.4 във връзка със
сключването на Договор
№270200/10.03.2009 год., Договор №270200/27.01.2010 г., Договор
№270200/04.02.2011 г. и Договор №270200/09.02.2012г в нарушение на чл. 16 ал.1
вр. чл. 37 от ЗПУКИ.
За посочените нарушения на чл. 8,
изр.2 , хипотеза първа от ЗПУКИ
и чл. 16 ал.1 вр. чл. 37 от ЗПУКИ са наложени следните административни
наказания:
„глоба”
в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.35 от ЗПУКИ за нарушение на
чл.8, ал.2 от ЗПУКИ,
„глоба” в размер на 7000 /седем
хиляди/ лева на основание чл.37 от ЗПУКИ за нарушение на чл.16 от ЗПУКИ,
„отнемане в полза на държавата” на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ на сумата
в размер на 248.36 лева /двеста четиридесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща дневното възнаграждение за дните, в които са били
извършени деянията, породили конфликт на интереси;
и „отнемане в полза на държавата” на основание чл.33, ал.3 от ЗПУКИ на
сумата от 201 327 лева /двеста и една хиляди триста двадесет и седем
лева/, представляваща общият размер на получените суми по Договор
№270200/10.03.2009 год., Договор №270200/27.01.2010 год., Договор
№270200/04.02.2011 год. и Договор №270200/09.02.2012 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото и присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
По делото е назначена и изготвената в хода на
съдебното производство и приета от съда комплексна
съдебно-медицинска-икономическа експертиза отговаряща на въпросите- Сключените договори Договор
№270200/10.03.2009 год., Договор №270200/27.01.2010 год., Договор
№270200/04.02.2011 год. и Договор №270200/09.02.2012 год. между РЗОК-Шумен
и „Частна психиатрична клиника – 2000”
ООД Шумен съобразени ли са с утвърдените
от управителя на НЗОК образци;
Отговаря ли лечебното заведение „Частна психиатрична клиника – 2000” ООД
Шумен на въведените изисквания за
сключване на договори с РЗОК ; Условията и цените на тези договори отличават ли се от нормативно
заложените в НРД за съответните
години и свързаните с тях
Постановления на МС от типовите
договори за всяка една от годините;Какви са приходите на „Частна психиатрична клиника – 2000” ООД
Шумен съобразно финансови отчети за
четирите години ,каква част от тях са получени от НЗОК и от други източници и каква е печалбата за всяка от годините съответно пропорционално на
приходите само от изпълнението на четирите договора; Условията и цените на
четирите договора различават ли се .
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Производството по издаване на процесното наказателно
постановление е на основание чл. 30 от
ЗПУКИ съгласно който "В
едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт
на интереси, председателят на комисията издава наказателно постановление за
налагане на административно наказание по чл. 35 и 37 и се произнася по чл. 33,
ал.2 и 3. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно
нарушение". Алинея
втора на текста регламентира реда за
обжалване на наказателното постановление
"Наказателното постановление по ал.1 се
обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания". При издаване на наказателно
постановление по реда на чл. 30 ЗПУКИ, когато наличието на конфликт
на интереси по отношение на задължено лице, се установява с влязло в сила
решение на КПУКИ, респективно - с влязъл в сила съдебен акт, за наказващия
орган - Председателят на КПУКИ, остава задължението да издаде в едномесечния
срок по ал.1 на текста наказателно постановление, с което да наложи съответните
санкции по чл. 35 и чл. 37, респ. да се произнесе по чл. 33, ал.2 и ал.3 от ЗПУКИ. В решението на КПУКИ, респ.в
съдебния акт /в хипотезата на потвърдено решението на КПУКИ/ се съдържат всички
релевантни за наказващия орган обстоятелства от обективна страна, вкл. място и
дата на нарушението, които в крайна сметка се инкорпорират в съдържанието на
наказателното постановление.
Настоящата
инстанция в производство по обжалване на издаденото НП следва да преценява
единствено дали е налице установен с влязъл в сила акт на КПУКИ, респективно с
влязъл в сила съдебен акт за установен конфликт на интереси; дали е спазен
едномесечния срок за издаване на наказателното постановление; дали е наложена
санкцията по чл. 35, респ. по чл. 37 ЗПУКИ и има ли произнасяне по чл.
33, ал.2 и ал.3 от закона, както и е посочено в указанията дадени с решението на ШАС по КАНД 296/2014г по повод първоначалното
гледане на делото.
При това
положение решението на КУПКИ, установяващо конфликта на интереси, респективно
решението на съда, с което последното се потвърждава, съдържа всички параметри
от обективна и субективна страна на деянието. Този акт на КПУКИ и впоследствие
на съда /с който му е даден съответния стабилитет/ дава и задължителното
тълкуване на закона, което обвързва както административно-наказващия орган,
така и районния съд, пред който се обжалва издаденото постановление на осн. чл. 30 ЗПУКИ. Съдебният орган, който
потвърждава решението на КПУКИ и установява конфликт на интереси, дава
задължителното тълкуване на обстоятелствата, които се релевират в чл. 57 ЗАНН и те не могат да се пререшават
от съда в административно-наказателно производство по обжалване на НП.
В тази връзка и по отношение законосъобразността на
атакувания акт съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган - временно
изпълняващ длъжността Председател на КПУКИ, в каквато насока по делото е приложено
Решение на КПУКИ от 13.10.2013 г.Нормата на чл. 43 ал.1 от ЗПУКИ указва, че
административно наказание по текстовете
на чл. 34, 36, 38, 39, 40 и 41 се налага от председателя на КПУКИ с наказателно
постановление. В конкретния казус
наказателното постановление е издадено от временно изпълняващият длъжността
„председател“ на КПУКИ Н. Иванов Н.. Съгласно чл. 22а ал.6 от ЗПУКИ организацията и дейността на комисията и
на администрацията се определят с правилник, който се приема от комисията и се
обнародва в "Държавен вестник". А съгласно чл. 21 ал.4 от Правилника
за на организацията и дейността на комисията/ДВ, бр. 67 от
2013 г., в сила от 30.07.2013 г./, при
обективна невъзможност на председателя да изпълнява задълженията си комисията
със свое решение определя един от членовете за временно изпълняващ длъжността
до отпадане на причината за това. Решението се публикува на страницата на
комисията в интернет. С Решение от 03.10.2013 г., взето с мнозинство
повече от половината от всички членове,
подписано съгласно чл. 15, ал.6 и ал.7 от ПОДКПУКИ и при необходимия кворум
нужен за редовно провеждане на заседанието съгласно чл. 15, ал.1 от ПОДКПУК е
определен за временно изпълняващ длъжността "Председател" – Н.Н. –
член на КПУКИ до избирането на титуляр
за длъжността от Народното събрание. Няма спор по делото, че наказателното
постановление е издадено на 30.12.2013 г. от Н.Н. – временно изпълняващ длъжността
"Председател на КПУКИ", поради което съдът намира че е издадено от административно наказващ орган,
разполагащ с материална компетентност. Следва да се отбележи, че да се приеме
противното на практика би довело до невъзможност на административния орган да
функционира до преодоляване на възникналата
кадрова ситуация, каквато не е целта
и смисъла на закона. Ето защо, чрез подзаконов нормативен акт е уреден
реда, по който да се извърши заместване при обективна невъзможност на
председателя да изпълнява задълженията си.
Съобразявайки постановките на
специалният ред на издаване на обжалваното
наказателното постановление, съдът счита, че изискванията, на чл. 30, ал.1 ЗПУКИ са спазени, вкл., е
спазен едномесечния срок от влизане в сила на решението на ВАС/25.11.13г/ за
издаване на наказателното постановление/20.12.2013г/ срещу жалбоподателката, по
отношение на която има установен конфликт на интереси. Съгласно чл. 35 ал.1 от
ЗПУКИ лице,
заемащо публична длъжност, което наруши разпоредба на глава втора от закона, се
наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лв. Нарушението за което е наложена глобата в размер на
5 000лв е по чл. 8, изр.2 ,
хипотеза първа от ЗПУКИ намиращо се именно в
глава втора от закона. Административно наказателната разпоредба
на чл. 37 от ЗПУКИ сочи, че лице, заемащо публична длъжност, което не
изпълни задължение по чл. 16, се наказва
с глоба в размер от 7000 до 10 000 лв. Факта на наличието на конфликт на интереси или не, не следва да се
пререшава в настоящото производство пред
районния съд, сезиран с жалба срещу издаденото НП. Отговор на този въпрос се
съдържа в Решение №165
от 10.01.2013 год. на КПУКИ, потвърдено с Решение №15558 от 25.11.2013 год. на
ВАС по адм.дело №8592/2013 год. Този акт на КПУКИ и впоследствие
на съда дава и тълкуване на закона във връзка с установения конфликт на
интереси, което е задължително не само за административно-наказващия орган, но
и за районния съд, пред който се обжалва наказателното постановление.
В процедурата по издаване на наказателното постановление от страна на
административно наказващият орган не
са допуснати процесуални нарушения водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и обуславящи отмяна на
обжалваното НП. В този смисъл съдът не
споделя становището на представителя на жалбоподателката относно нарушение на
чл. 57 ал.1 от ЗАНН. Действително в санкционната част от НП е посочена, като
нарушена чл. 8 ал.2 от ЗПУКИ,
каквато алинея няма, но това
обстоятелство не е от категорията нарушения водещи до отмяна на НП и
накърняващи правото на защита, доколкото става дума за техническа грешка, фигурираща вкл. и в Решение №15558 от 25.11.2013 год.
на ВАС по адм.дело №8592/2013 год. В обстоятелствената част на НП /стр. 2
и стр. 3/ както и в диапозитивната част на решението № 165/10.01.13 на КПУКИ
коректно и правилно е изписана
нарушената разпоредба -чл. 8, изр.2 , хипотеза първа от ЗПУКИ . Настоящата инстанция не споделя и становището на представителя на
нарушителката, за допуснато нарушение на чл. 51, ал.1,б.Б от ЗАНН, а именно, че
издалият НП временно изпълняващ длъжността "Председател на КПУКИ" е
участвал в разглеждане на
административно наказателната преписка респективно при издаване на Решението на
КПУКИ №165/10.01.13г. Както е посочено
и по-горе, съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПУКИ в едномесечен срок от влизане в сила на
решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията
издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл.35
и 37
и се произнася по чл.33 ал.2 и 3. В тези случаи не се съставя акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно ал.2 на същия текст
Наказателното постановление по ал.1 се обжалва по реда на ЗАНН.
Следователно единственото препращане към ЗАНН в случая, касае реда и
начина на обжалване на НП, разписан в раздел V, глава ІІІ от ЗАНН. Препращане
към друга разпоредба на ЗАНН няма изрично разписано в тези разпоредби. В случая административно наказващия орган е спазил
предвидената в ЗПУКИ процедура по установяването на конфликта на интереси и
издаването на наказателното постановление, доколкото има такива в закона.
Законодателната нормативна уредба за налагането на наказанията, безспорно е
твърде оскъдна, доколкото е предвидено
единствено, че акт за установяване на административно нарушение не се
съставя, а наказателното постановление
се издава в едномесечен срок от влизането в сила на решението, с което е
установен конфликта на интереси, както и че наказателното постановление,
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН – чл.30 от ЗПУКИ. Неправомерното
поведение, за което е санкционирано лицето се установява от колективен орган в
рамките на неговите правомощия и в този смисъл същото представлява индивидуален
административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. След влизането
му в сила, председателя на този колективен орган, който е участвал и в производството
по установяването на неправомерното поведение, издава и наказателното
постановление. Също така, след влизането в сила на решението, възниква
законовата фикция, че това решение на КПУКИ замества АУАН, тъй като такъв не се
съставя. Разпоредбата на чл.30, ал.2 предполага прилагането на ЗАНН при
обжалването с оглед на предвидените основания за обжалването и развитието на
производството по съдебното обжалване по правилата предвидени в ЗАНН т.е. в
производството по установяването на административното нарушение и налагането на
административното наказание ще намерят приложение общите правила на ЗАНН,
дотолкова доколкото няма такива специфични в специалния закон – ЗПУКИ.
Изключение обаче е въведената фикция, че
влязлото в сила решение, с което е установен конфликта на интереси замества
АУАН. В този смисъл и макар и да е в противоречие с нормата на чл.51, ал.1 от
ЗАНН, председателя на КПУКИ, участва както в установяването на конфликта на
интереси като член на колективен орган, респективно в установяването на
административното нарушение, така и в производството по налагането на
административното наказание тъй като единствено
той е компетентен да наложи
предвидената санкция. Това е допустимо, тъй като решението, като индивидуален
административен акт подлежи на съдебен
контрол и такъв е осъществен. В този смисъл установеното неправомерно поведение
на лицето заемащо публична длъжност е предмет на контрол от съдебният орган,
като същевременно така правото му на защита е гарантирано в пълна степен,
поради което съдът намира, че не е налице основание за отмяна на НП, поради
нарушение на чл. 51 ал.1 от ЗАНН в конкретния случай .
Не се споделя и
становището за допуснато нарушение на
чл. 57 ал.1 от ЗАНН, тъй като съдът приема, че фактите и обстоятелствата при които са извършени посочените две
нарушения на чл. 8,
изр.2 , хипотеза първа и чл. 16 от ЗПУКИ са достатъчно подробно
описани, както в решението на КПУКИ /и в потвърждаващото го Решение №15558 от
25.11.2013 год. на ВАС/ така и са пренесени в НП. Конфликт на интереси възниква и е
налице при условията на кумулативност на
следните факти- наличие на лице, което заема публична
длъжност; наличие на частен интерес на
лицето; констатираният интерес да може
да повлияе върху безпристрастното обективно изпълнение на правомощията или
задълженията на лицето. Установено и не се спори по делото, че жалбоподателката Й.В.П. в качеството
си на Директор на РЗОК – гр.Шумен е лице, заемащо публична длъжност по смисъла вложен в разпоредбата на чл.3, т.19 от ЗПУКИ.
В тази възка и по отношение
жалбоподателката са относими забраните
регламентирани във Глава втора на ЗПУКИ,
конкретно в разпоредби на чл.5 до чл.11
на ЗПУКИ включително. Лице, заемащо публична длъжност, съгласно нормата чл. 8, изр.2, хипотеза
първа от ЗПУКИ, няма
право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при
изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Дейността по сключването на договори с изпълнителите на
медицинска помощ е сред многото
правомощия на директора на РЗОК- Шумен регламентирани с нормите на
чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО и чл.59, ал.1 ЗЗО, както и че тези договори са сключени
именно в изпълнение на тези правомощия от страна на жалбоподателя П.. Също не се спори, че В.П.П.
- управител на дружеството и собственик на 3% от капитала на дружеството е баща
на жалбоподателката и че П. В.П. -
собственик на 94% от капитала на дружеството е сестра на жалбоподателката .
Нормата на чл.8, ЗПУКИ забранява сключването
на договори в частен интерес при изпълнение на правомощия или задължения по
служба. Т.е. сключването на договора следва да е във връзка с изпълнение на
правомощията или задълженията на овластеното лице, т.е овластеното лице следва
да е „възложител” по договора, а не
„изпълнител”. Директорът на РЗОК Шумен, сключвайки договорите за оказване на
специализирана извънболнична медицинска помощ, изпълнява възложените му от
закона властнически правомощия в сферата на здравеопазването по чл.59, ал.1
ЗЗО, във вр. с чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО. Договорите са сключвани с „Частна
психиатрична клиника 2000”ООД, като собственици на 97% от капитала на
дружеството са бащата и сестрата на П., а управител на дружеството е бащата на П.,
т.е. същите безспорно се
явяват свързани лица по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПУКИ. Тълкуването на цитираните
по-горе разпоредби и анализът на представените по делото доказателства водят
до извод, че договорите са сключени в частен интерес. Частният интерес в случая
се изразява във възможността дружеството да получава плащания от бюджета на
НЗОК в резултат на сключените договори, а бащата и сестрата на жалбоподателката, като собственици на капитала на дружеството, да участват в
разпределението на печалбата на същото. Обстоятелството,
че договорите са сключени по утвърдени от управителя на НЗОК типови образци, а
условията и цените са нормативно заложени в НРД и ПМС/ което се установи и от приобщената
по делото комплексна съдебно-медицинска-икономическа експертиза / е ирелевантно в случая. Без значение в случая е обстоятелството дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в
условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана
компетентност. Достатъчно и необходимо условие е сключването на договора да е
във връзка с правомощията на овластеното лице. Законовата забрана е относима
към всички договори, които пораждат правни последици, каквито в случая са и
договорите за оказване на медицински услуги. Без значение
също е и обстоятелството, че договорите са сключени след провеждането на
определена процедура и по предложение на нарочно назначени от жалбоподателката комисии. Частният интерес продължава да съществува от възникването на
правотношението до неговото погасяване.
Ирелевантен е и фактът, че дружеството не е разпределило девиденти, тъй като
тази възможност продължава да съществува и не се погасява и за в бъдеще. За
да е налице частен интерес, не се изисква облагата да е реализирана, а е
достатъчно да съществува, като възможност, която да мотивира лицето да действа,
упражнявайки правомощията си. Налага се безспорен за съда извод, че жалбоподателката в качеството си на
лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3, т.19 от ЗПУКИ е нямала
право да сключва договори при наличие на констатирания по-горе конфликт на
интереси и частен интерес при извършване на правомощията си и сключвайки
договорите с «Частна психиатрична клиника – 2000» ООД е допуснала нарушение на
разпоредбата на чл. 8, изр.2
, хипотеза първа от ЗПУКИ. По същите
съображения жалбоподателката е била длъжна при възникване на посочения по-горе частен интерес във връзка с
изпълнение на правомощията си по служба да подаде декларация по чл.12, т.4 от
ЗПУКИ И за двете посочени нарушения санкциите „глоба” в размер на 5000 лв за
нарушението на чл.8, ал.2 от ЗПУКИ и
„глоба” в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл.16 от ЗПУКИ са
в минимално предвидените размери, поради което съдът намира, че
правилно са приложени и в този смисъл наказателното постановление, следва да
бъде потвърдено.
Не се споделя и становището за изтекла давност. Безспорно е неприложима разпоредбата
на чл. 34 от ЗАНН /както е и
посочено в решението на ШАС по КАНД
296/14г/, доколкото в ЗПУКИ са
налице специални срокове за
издаване на решението на КПУКИ ,
заместващо АУАН и специални срокове за издаване на НП. Давностните срокове
в ЗАНН,са предвидените по чл. 82, но същите се отнасят до изпълнението
на наказанието за извършено
административно нарушение, началният момент за тях е влизането в сила на
акта с който е наложено наказанието. В
ЗАНН освен, че липсват разпоредби относно давността за наказателно преследване
на административните нарушения, липсва и изрично препращане към разпоредбите
относно давността по НК. Нормата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредби от
общата му част, без посочване на конкретните
текстове, при което приложението
им предполага тълкуване. Правните норми регламентиращи давността в Наказателния кодекс се
намират в глава девета „Погасяване на наказателното преследване и на
наложеното наказание”. Давността е обстоятелство, водещо до погасяване на
наказателното преследване, тя е пречка за реализиране на наказателната
отговорност на дееца и се свързва категорично
с изтичането на сроковете, предвидени в НК. При липсваща правна норма в ЗАНН, предвиждаща
давностни срокове относно наказателното преследване на административните
нарушения и при липсата на препращане в този закон към разпоредбите относно
давностните срокове по НК, недопустимо се явява приложението на разпоредбата на
чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във връзка с чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК
в административно-наказателния процес.
Налице е произнасяне от АНО по чл. 33 ал.2 от ЗПУКИ , а
именно: „отнемане в полза на държавата” на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ на
сумата в размер на 248.36 лева /двеста четиридесет и осем лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща дневното възнаграждение за дните, в които са
били извършени деянията, породили конфликт на интереси; и „отнемане в полза на
държавата” на основание чл.33, ал.3 от ЗПУКИ на сумата от 201 327 лева
/двеста и една хиляди триста двадесет и седем лева/, представляваща общият
размер на получените суми по Договор №270200/10.03.2009 год., Договор
№270200/27.01.2010 год., Договор №270200/04.02.2011 год. и Договор
№270200/09.02.2012 год., във връзка, с които безспорно е установен конфликт на интереси.
Разпоредбата
на чл. 33 ал.2 ЗПУКИ изрично предвиждаща, че възнаграждението, получено от
правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през
който конфликтът на интереси е бил укрит, да се отнема в полза на държавата или
общината. Законосъобразно при това положение административно-наказващият орган
е постановил отнемане в полза на държавата на сумата в размера посочен в НП 248,36, представляваща
дневното възнаграждение за дните, в които са били извършени деянията, породили
конфликт на интереси, представляваща получена материална облага именно на база
основанието, което е довело до конфликт на интереси. В тази връзка са събрани
доказателства относно получаваното средно дневно нетно възнаграждение от П. в процесните месеци, които
доказателства се съдържат по делото .
В
този смисъл НП е правилно и законосъобразно по отношение постановената
принудителна мярка по чл. 33 ал.2 от ЗПУКИ.
Разпоредбата на чл. 33 ал.3 от ЗПУКИ предвижда, че
ако бъде установено, че в резултата на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност или свързано с него лице
е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда
в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго
основание. В случая тази облага, безспорно
се състои в сумите преведени от РЗОК-Шумен на «Частна психиатрична клиника – 2000» ООД на основание сключените
договори и фактури относими към
установения конкретен конфликт на
интереси с решението на
КПУКИ потвърдено с Решение №15558 от
25.11.2013 год. на ВАС. Възприето е, че тази сума възлиза на 201 327 лв . В
конкретната ситуация, материалната облага са сумите получени от«Частна психиатрична клиника – 2000» ООД, както и факта, че тези суми са именно в резултат на допуснатият конфликт на интереси. Съгласно Методиката за прилагане на нормите по чл. 33 ал.2 и ал.3
от КПУКИ, в част IV "Определяне на равностойността на получената
материална облага, която се присъжда в полза на държавата", т.1 регламентира, че " при доход в пари това е
брутният размер на дохода или нетният
размер при наличие на доказателства,
че той е по малък от брутния". Настоящата инстанция не споделя
становището на АНО, че в случая подлежи на отнемане целият размер на установената материална
облага възлизащ на 201 327лв. В хода на настоящото производство бе
назначена комплексна съдебно-медицинска-икономическа експертиза. На въпрос
"Какви са приходите на „Частна психиатрична клиника – 2000” ООД
Шумен съобразно финансови отчети за
четирите години ,каква част от тях са получени от НЗОК и от други
източници и каква е печалбата за
всяка от годините съответно
пропорционално на приходите само от
изпълнението на четирите договора?"експертите
отговарят, че приходите по договори с РЗОК са съответно: за 2009г- 52 127,40лв;
за 2010г-42 126,00лв ; за 2011г- 50 412,50лв ; за 2012г-56 204,00лв.
Реализираната печалбата на Частна психиатрична клиника – 2000” ООД Шумен съответно по години:
за 2009г- 7 602,47лв; за 2010г-7 407,68лв ; за 2011г- 18 790,44лв ; за 2012г-4
435,58лв, или общия нетен размер
на печалбата на дружеството е 38 236,17лв и той е по малък от
брутният, поради което съдът
намира, че е следвало съгласно правилата на КПУКИ визирани в т.1 от Методиката за прилагане на чл. 33 ал.2 и ал.3 от КПУКИ, да
се отнеме по малкият размер на дохода в пари, а именно изводимият от
заключението на експертите по комплексната съдебно-медицинска-икономическа
експертиза д-р.В. и Е.К., или общия
размер на печалбата на
дружеството 38 236,17лв .
В този смисъл съдът намира, че НП следва да бъде изменено в частта относно
„отнемането в полза на държавата” на основание чл.33, ал.3 от ЗПУКИ в размер
на сумата от 201 327 лева
представляваща общият размер на получените суми по Договор №270200/10.03.2009
год., Договор №270200/27.01.2010 год., Договор №270200/04.02.2011 год. и
Договор №270200/09.02.2012 год.,като бъде намален размера до сумата 38 236,17лв представляваща нетният размер на печалбата съответстваща на приходите от РЗОК
.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №061-13 от
20.12.2013 год. на временно изпълняващия длъжността Председател на КПУКИ, с
което на Й.В.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, в качеството й на
Директор на Районна здравноосигурителна каса – гр.Шумен В ЧАСТТА с която са наложени следните административни
наказания:
„глоба” в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева на основание чл.35 от ЗПУКИ за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗПУКИ;
„глоба” в размер на 7000 /седем
хиляди/ лева на основание чл.37 от ЗПУКИ за нарушение на чл.16 от ЗПУКИ;
и е постановено „отнемане в полза на
държавата” на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ на сумата в размер на 248.36 лева
/двеста четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
дневното възнаграждение за дните, в които са били извършени деянията, породили
конфликт на интереси .
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №061-13 от
20.12.2013 год. на временно изпълняващия длъжността Председател на КПУКИ, с
което на Й.В.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, в качеството й на
Директор на Районна здравноосигурителна каса – гр.Шумен В ЧАСТТА с която е
постановено „отнемане в полза на
държавата” на основание чл.33, ал.3 от ЗПУКИ на сумата от 201 327 лева
/двеста и една хиляди триста двадесет и седем лева/, представляваща общият
размер на получените суми по Договор №270200/10.03.2009 год., Договор
№270200/27.01.2010 год., Договор №270200/04.02.2011 год. и Договор
№270200/09.02.2012 год., във връзка, с които е установен конфликт на интереси, КАТО НАМАЛЯВА размера на „отнемане в полза на държавата” на основание
чл.33, ал.3 от ЗПУКИ до сумата 38 236,17лв представляваща нетният размер на печалбата съответстваща на приходите от РЗОК
.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: