Р Е Ш Е Н И Е

7/8.1.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2197 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2704044/16.10.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.1 от КТ на “ЗСК” ООД, гр. Стара Загора, с ЕИК 123752034 е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.146,ал.2,т.2 от КТ. В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, като при издаването му е било допуснато грубо нарушаване на императивните разпоредби на ЗАНН. Твърди, че в атакуваното НП било описано, че дружеството в качеството си на работодател „е наредил полагането на извънреден труд от лицето П.Х.Й. на длъжност „монтажник“ на 30.08.2014г. и на 31.08.2014г. включително през календарната седмица от 25.08.2014г. до 31.08.2014г. включително“, от което описание не ставало ясно в какво се изразява самото нарушение – дали се касае за нощен или дневен труд, колко часа е положеният извънреден труд, колко часа извънреден труд е положен на 30.08. и съответно на 31.08.2014г., дали се касае за сумарно или подневно изчисляване на работното време. Оставал неясен критерият, по който е определено, че се касае за нарушение на продължителност за полагане извънреден труд през календарна седмица след като в НП не е описана продължителността на работната седмица, въведена от работодателя. В жалбата се твърди, че липсват каквито и да е обстоятелства относно обема и вида на извършената работа в двата дни, за да се направи обективна преценка дали в случая би могла да се приложи разпоредбата на чл.146,ал.3 от КТ. Така описаното в НП нарушение – нареждане полагането на извънреден труд в два последователни дни, но без да е посочена продължителността на положения извънреден труд , не сочи да е извършено нарушение по чл.146,ал.2,т.2 от КТ и така описаното не визира състав на нарушена правна норма. В жалбата се твърди, че обжялваното НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му и не соътветства на целта на закона, като излага подробни аргументи за това. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

За дружеството – жалбоподател, редовно призовано на посоченият съдебен адрес, не се явява процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Свидетелите Г.П.Г. и С.Р.К. – инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” Шумен извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на 08.09.2014г. на строителен обект на „Кауфланд – 2“ в гр. Шумен. На обекта работела монтажна група от фирма „ЗСК“ ООД гр. Стара Загора, чиито служители се намирали в обекта. На место в обекта, свидетелите проверили кои работят, техните инструктажни книги, правилника за вътрешния трудов ред и връчили призовка на техния брлигадир за проверка на документи в ИТ – Шумен. На 18.09.2014г. била извършена и проверка на представените от „ЗСК“ ООД гр. Стара Загора, документи в Дирекция “Инспекция по труда”, резултатите от които били обективирани в Протокол за извършена проверка. В хода на проверките, свидетелите Г. и К. установили, че на един от работниците в дружеството, а именно П.Х.Й. на длъжност „монтажник“ било наредено със Заповед № 100/27.08.2014г. и Заповед № 102/27.08.2014г. полагането на извънреден труд през два последователни работни дни: на 30.08.2014г. с продължителност 6 часа и 31.08.2014г. с продължителност 6 часа.

Съгласно Заповед № 100/27.08.2014г. продължителността на извънредния труд на 30.08.2014г. било от 08.00 часа до 15.00 часа, с предвидена обедна почивка от 1 час, т. е. реално ще се работи 6 часа. Съгласно Заповед № 102/27.08.2014г. продължителността на изнредния труд на 31.08.2014г. било от 08.00 часа до 15.00 часа, с предвидена обедна почивка от 1 час, т. е. реално ще се работи 6 часа. В периода от 25.08.2014г. до 31.08.2014г., включително – една календарна седмица, работници в дружеството, между които и Й., са работили в обекта в гр. Шумен – „Кауфланд – 2“.

За констатираното нарушение, свидетелят Г. съставил АУАН № 27-2704044 от 18.09.2014г. за това, че “ЗСК” ООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е наредил полагането на извънреден труд от лицето П.Х.Й. на длъжност „монтажник“ на 30.08.2014г. и на 31.08.2014г. през календарната седмица от 25.08.2014г. до 31.08.2014г., включително, с което нарушил чл.146,ал.2,т.2 от КТ. АУАН бил съставен в присъствието на Валентин Господинов Велев, в качеството му на упълномощено лице, на когото бил връчен. При предявяване на акта не били отразени възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, Директор на Дирекция „ИТ“ гр. Шумен издал атакуваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414,ал.1 от КТ на “ЗСК” ООД, гр. Стара Загора, с ЕИК 123752034, представлявано от С. И.И. била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.414,ал.1 от КТ за нарушение на чл.146,ал.2,т.2 от КТ, за това, че в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е наредил полагането на извънреден труд от лицето П.Х.Й. на длъжност „монтажник“ на 30.08.2014г. и на 31.08.2014г. през календарната седмица от 25.08.2014г. до 31.08.2014г., включително.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Г., на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта С.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът констатира от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на представляващ жалбоподателя, но в хода на административно – наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

Настоящият съдебен състав намира за напълно основателен довода изложен в жалбата за нарушение на императивните изисквания на ЗАНН. Разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН са императивни и определят както реквизитите на документа, който обективира АУАН и НП, така и тяхното съдържание, което цели да гарантира правото на защита на наказаното лице и основните принципи за законоустановеност на нарушението и наказанието, за налагане на отделно наказание за всяко нарушение, за недопускане повторно наказание за същото деяние. Следователно ако изискванията за съдържание на правораздавателния акт не са спазени е налице неотстранимо накърняване на правото на защита на санкционираното лице, който порок винаги е основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо описание на нарушението, което трябва да съответства на правното обвинение т.е. на административно наказателната разпоредба. Идентична е и разпоредбата на чл.42,т.4 от ЗАНН за съдържанието на АУАН. В случаите, в които тя е обща е необходимо да се посочи нарушената норма и да се опишат всички факти, които се квалифицират правно под нейната хипотеза. Това означава не да се препише текста на правната норма, а да се впишат всички факти от обективната действителност, които сочат че диспозицията на тази норма не е изпълнена. В случая и в АУАН и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на  чл.146,ал.2,т.2 от КТ, за чието неспазване се налага наказание по общата разпоредба чл.414,ал.1 от КТ. Нормата е озаглавена "Недопустимост на извънредния труд" и установява максимален праг на извънредния труд за една календарна година, за един календарен месец, за една календарна седмица и за два последователни работни дни на един работник или служител. Съгласно  чл.146,ал.2,т.2 от КТ в рамките на една работна седмица един работник или служител може да положи не повече от шест часа извънреден дневен труд, съответно не повече от четири часа нощен извънреден труд. От тази хипотеза се извеждат фактите, които АНО трябва да опише, за да изпълни законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. Обстоятелствената част, както на АУАН, така и на обжалваното НП не съдържа описание на релевантни факти, а само извода на наказващия орган за извършено нарушение на трудовото законодателство. По делото е приложено заверено копие от Протокол за извършена проверка, в който са били обективирани резултатие от двете проверки. В този протокол са вписани като констатирани множество нарушения, като деветото от тях е следното: „Работодателят е наредил полагането на извънреден труд през два последователни работни дни: 30.08.2014г. с продължителност 6 часа и 31.08.2014г. с продължителност 6 часа от лицето П.Х.Й. на длъжност „монтажник“ в нарушение на разпоредбата на чл.146,ал.2,т.3 от КТ.“ Действително съгласно чл.146,ал.2,т.3 от КТ през два последователни работни дни един работник или служител може да положи не повече от 3 часа дневен или 2 часа нощен труд.

Описаното в АУАН № 27-2704044 от 18.09.2014г. нарушение е следното: „ЗСК“ ООД гр. Стара Загора в качестовото му на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е наредил полагането на извънреден труд от лицето П.Х.Й. на длъжност „монтажник“ на 30.08.2014г. и на 31.08.2014г. през календарната седмица от 25.08.2014г. до 31.08.2014г., включително“. В издаденото въз основа на него, НП е преповторено описанието от АУАН, без да е извършена каквато и да било конкретизация за какво точно нарушение и на коя конкретна хипотеза от чл.146,ал.2 от КТ е санкционирано дружеството – работодател. Използваната от наказващия орган обща формулировка, създава неяснота за какво се отнася твърдяното надвишение – дали за превишение на предвидения размер полаган извънреден труд за една календарна седмица или за два последователни дни и какъв е размера на положеният извънреден труд над предвидения в КТ, праг. Във всяка от тези хипотези е необходимо да се гарантира спазване на основния принцип за упражняване правото на защита, което е възможно само при прецизно описание на всеки от горепосочените съставомерни елементи за лицето, за което се твърди, че е положило извънреден труд извън законово регламентирания лимит.

В тази връзка съдът приема, че са допуснати съществени формални нарушения при посочване на фактическите характеристики на административното обвинение, повдигнато на "ЗСК" ООД гр.Стара Загора, които обективно водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради липсата на яснота защо поведението на дружеството-работодател е прието за административно нарушение по КТ от наказващия орган. С оглед характера на административните наказания като форма на държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП. Установяването на такъв порок на НП предшества съдебната проверка дали в действителност са осъществени съставомерните факти и представлява абсолютно основание за отмяна на акта, с който се търси административнонаказателна отговорност.

С оглед тези съображения съдът намира, че обжалваното НП № 27-2704044/16.10.2014г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Шумен следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-2704044 издадено на 16.10.2014г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на “ЗСК” ООД, гр. Стара Загора, с ЕИК 123752034, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Индустриална № 1, представлявано от С. И.И. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.414,ал.1 от КТ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.146,ал.2,т.2 от КТ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: