Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2222/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „ЕМСА Груп” ЕООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-2703997/17.10.2014г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда” -гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ. Жалбоподателят счита, че в случая не са били налице трудовоправни отношения и следователно не е осъществено неизпълнение на задължение към държавата, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател развивало търговска дейност- търговия със строителни материали, за осъществяването на която ангажирало общо 14 работника. На 04.09.2014г. възникнала необходимост от допълнителна работна сила, тъй като следвало да бъде разтоварен камион, с който бил извършен внос на стоки от Република Турция. За целта св.Н.И.Д., работещ като началник-склад при жалбоподателя, отишъл до „пиаца“ за наемане на работници, търсещи дневна работа и ангажирал за разтоварването на камиона няколко лица, сред които и св.М.Х.Х.. Със свидетеля бил сключен граждански договор, по силата на който последният се задължил да извърши товаро-разтоварна дейност, а дружеството се ангажирало да му заплати 25 лева след разтоварване на ТИР-а. На същата дата от В.Д., работещ като главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект. При проверката било установено, че М.Х. разтоварва стоки от камиона, без да има сключен трудов договор в писмена форма. Във връзка с тези констатации на 19.09.2014г., проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че в качеството си на работодател, при осъществяване на неговата дейност, е приело на работа като общ работник посоченото лице, без да е сключило с него трудов договор в писмена форма. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който обаче отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а едва на 03.10.2014г., поради което не били отчетени от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 17.10.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ЕМСА Груп” ЕООД-гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите В.С.Д., Г.С.К., М.Х.Х. и Н.И.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от с.к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че на посочената дата лицето М.Х. е извършвало товаро-разтоварни дейности в склад, стопанисван от последното, както и че със същия не е бил сключен предварително трудов договор. Съдът счита за основателни обаче доводите от страна на жалбоподателя, че посоченото лице, макар и да е извършвало такива действия, не е престирало работна сила, а е дължало определен резултат- разтоварване на конкретен камион, в рамките на един ден. От приложените по делото доказателства се установява, че св.Х. се е намирал на обекта в изпълнение на сключен с него „граждански договор”, като действително са налице основания да се приеме, че се касае за гражданско правоотношение, а не за трудово такова. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка (т.нар. „граждански договор”) изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. На ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай действително при изпълнението на работата, предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал напълно самостоятелно и без контрола на работодателя, а е извършвал товаро-разтоварни дейности съвместно с останалите работници на дружеството, на обект, стопанисван от последното. От показанията на свидетелите Х. и Д., както и от приложената по делото декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена от последния обаче се установява, че М.Х. е бил ангажиран само с разтоварването на конкретен камион в рамките на един ден- 04.09.2014г. От него и останалите работещи по граждански договор не се е изисквало спазването на дадено работно време, не им е било предоставено работно облекло, не са имали отговорник и не е било уговорено месечно възнаграждение, а е следвало да се заплати определена сума след извършването на разтоварването. При така установеното съдът намира, че не са налице достатъчно основания да се счете, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения. Ангажирането на едно лице да извърши разтоварване на конкретен камион, в рамките на един ден, срещу еднократното заплащане на определена сума след изпълнението на поставената задача трудно би могло да се приравни на многократното и продължително изпълнение на трудови операции, представляващи основното задължение на работника по даден трудов договор. Не би могло да се изисква и сключването на трудов договор за определен срок или до завършване на определена работа, след като се касае за изпълнение на конкретна задача, отнело на св.Х. около три часа /видно от неговите показания/. Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството не е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, тъй като за изпълнението на поставената на св.Х. задача не се е изисквало сключването на трудов договор. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че лицето е било наемано за подобна дейност и в други случаи, тъй като се касае за изолирани ангажименти, през неопределени периоди от време, като също е била поставяна задача за разтоварване на дадено МПС в рамките на няколко часа. По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано и недоказано, тъй като същото не обективира действително осъществено неизпълнение на административно задължение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-2703997/17.10.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” -гр.Шумен, с което на „ЕМСА Груп” ЕООД-гр.Шумен с ЕИК: 202177275, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: