Р Е Ш Е Н И Е

108/26.2.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На девети февруари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2224 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2703998/17.10.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Емса груп” ЕООД гр. Шумен с ЕИК по БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ************ в качеството му на работодател, представлявано от Е.Ч. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява процесуален представител на дружеството, който поддържа жалбата и доразвива доводите си.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател развивало търговска дейност - търговия със строителни материали, за осъществяването на която е имало ангажирани работници на трудов договор. На 04.09.2014г. възникнала необходимост от допълнителна работна сила, тъй като пристигнал камион пълен със стока. За целта св.Н.И.Д., работещ като началник-склад при жалбоподателя, отишъл до „пиаца“ за наемане на работници, търсещи дневна работа и ангажирал за разтоварването на камиона общо пет лица, сред които и св. Х.С.А. ЕГН **********. Със свидетеля бил сключен граждански договор, по силата на който последният се задължил да извърши товаро-разтоварна дейност, а дружеството се ангажирало да му заплати 25 лева след разтоварване на ТИР-а. На същата дата от свидетеля В.Д., работещ като главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект. При проверката било установено, че Х.А. разтоварва стоки от камиона, без да има сключен трудов договор в писмена форма. Във връзка с тези констатации на 19.09.2014г., проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че в качеството си на работодател, при осъществяване на неговата дейност, е приело на работа като общ работник посоченото лице, без да е сключило с него трудов договор в писмена форма. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който обаче отказал да го подпише. По делото няма данни за писмени възражения депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, такива, видно от наказателното постановление – стр. втора, били депозирани едва на 03.10.2014г., поради което не били отчетени от наказващия орган. Въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление № 27-2703998/17.10.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Емса груп” ЕООД гр. Шумен с ЕИК по БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ************ в качеството му на работодател, представлявано от Е.Ч. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите В.С.Д., Г.С.К., Х.С.А. и Н.И.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от с.к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че на посочената дата лицето Х.А. е извършвало товаро-разтоварна дейност в склад, стопанисван от последното, както и че със същия не е бил сключен предварително трудов договор. Съдът счита за основателни обаче доводите от страна на жалбоподателя, че посоченото лице, макар и да е извършвало такива действия, не е престирало работна сила, а е дължало определен резултат- разтоварване на конкретен камион, в рамките на един ден. От приложените по делото доказателства се установява, че св. А. се е намирал на обекта в изпълнение на сключен с него „граждански договор” № 1 от 04.09.2014г., като действително са налице основания да се приеме, че се касае за гражданско правоотношение, а не за трудово такова. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка (т.нар. „граждански договор”) изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. На ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай действително при изпълнението на работата, предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал напълно самостоятелно и без контрола на работодателя, а е извършвал товаро-разтоварна дейност съвместно с останалите работници на дружеството, на обект, стопанисван от последното. От показанията на свидетелите А. и Д., както и от приложената по делото декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена от последния обаче се установява, че Х.А. е бил ангажиран само с разтоварването на конкретен камион ТИР от реп. Турция в рамките на един ден- 04.09.2014г. От него и останалите работещи по граждански договор не се е изисквало спазването на дадено работно време, не им е било предоставено работно облекло, не са имали отговорник и не е било уговорено месечно възнаграждение, а е следвало да се заплати определена сума след извършването на разтоварването. При така установеното съдът намира, че не са налице достатъчно основания да се счете, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения. Ангажирането на едно лице да извърши разтоварване на конкретен камион, в рамките на един ден, срещу еднократното заплащане на определена сума след изпълнението на поставената задача трудно би могло да се приравни на многократното и продължително изпълнение на трудови операции, представляващи основното задължение на работника по даден трудов договор. Не би могло да се изисква и сключването на трудов договор за определен срок или до завършване на определена работа, след като се касае за изпълнение на конкретна задача, отнело на св. А. около три-четири часа /видно от неговите показания/. Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството не е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, тъй като за изпълнението на поставената на св. А. задача не се е изисквало сключването на трудов договор. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че лицето е било наемано за подобна дейност и в други случаи, тъй като се касае за изолирани ангажименти, през неопределени периоди от време, като също е била поставяна задача за разтоварване на дадено МПС в рамките на няколко часа. По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано и недоказано, тъй като същото не обективира действително осъществено неизпълнение на административно задължение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-2703998/17.10.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Емса груп” ЕООД гр. Шумен с ЕИК по БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ************ в качеството му на работодател, представлявано от Е.Ч. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: