В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 2262 по описа за 2014 г., за да е произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3658/20.10.2014год. на Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер от 2000/две хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но в депозирано от адв.И. Т. от ШАК писмено становище, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 3658/20.10.2014год. на Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София на основание чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер от 2000/две хиляди / лева за това, че” е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата ” , като е посочено че е нарушил чл.26 ал.2 т.1 б“а“ от Закона за пътищата. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 0004469/16.09.2014г., в който е отбелязано, че на 16.09.2014г., жалбоподателят е управлявал товарен автомобил “ДАФ” с ДК № ТХ 77 65 КХ /МПС с пет оси, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси/ по път I-7 в посока гр.Каспичан - гр.Велики Преслав без валидно разрешение за дейности от специално ползване на пътищата, издадено от АПИ/администрацията, управляваща пътя/. В посочения АУАН е отбелязано, че измереното натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 14.740 тона, при максимално допустимо натоварване на оста-11.500тона, при измерено разстояние между осите- 1.32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.340 тона, при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24.000 тона, като измерената обща маса на ППС е 49 .940 тона, при допустима максимална маса на ППС-40.000 тона. В АУАН също така е отразено, че измерването е извършено с техническо средство електронна везна модел CAPTELS ORA 10 №784 и ролетка №8092019.. Жалбоподателят е подписал акта без никакви възражения, а и не се е възползвал от депозиране на писмени такива в 3 дневен срок, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН. В съдебно заседание, актосъставителят К. и свид.А. потвърдиха категорично, че описаните по горе констатации са направени, след като управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е бил спрян за проверка на път I-7 в посока гр.Каспичан - гр.Велики Преслав , като след като са измерили стойностите на ППС са установили значително претоварване на задвижващата ос и на общата маса, което прави управлявано от жалбоподателя ППС тежкотоварно, но последния не е притежавал необходимото разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно управлявал е извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата , което е в явен противовес с изискванията на чл.26 ал.2 т.1 б“а“ от Закона за пътищата. От приобщените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че електронна везна модел CAPTELS ORA 10 №784 е одобрена, като тип средство за измерване, като срока на валидност на това одобряване е до 27.03.2016г. Жалбоподателя не представи, каквито и да било годни доказателства, установяващи, че към датата на проверката е имал разрешително или е заплатил необходимата пътна такса за да може да управлява извънгабаритно ППС по републиканската пътна мрежа

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказани, тъй като без да изложи, каквито и да било мотиви в тази насока е наложил наказание, което е близо до предвидения в чл. 53 ал.1 т.5 от Закона за пътищата среден размер. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, които да водят до извода, че жалбоподателят заслужава, при условията на тежка финансова криза да бъде санкциониран с „глоба” в размер от 2000 /две хиляди/ лева като същия никога не е оспорвал, че е извършил описаното по горе нарушение. При това положение съдът намира за законосъобразно наложеното административно наказание да бъде в идентичен с минимално предвидения в горепосочения законов текст размер, а именно „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева .

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 3658/20.10.2014 год. на Директора на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, като намалява размера на наложеното на В.Г.В. с ЕГН ********** ***.”Добротица” №21 вх.В ет.2 ап.5 от Закона за пътищата, административно наказание “глоба” от 2000,00 лева на 1000.00/хиляда/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: