В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На петнадесети април две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2265 по описа за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 14-0869-000980/19.09.2014год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 20 /двадесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като незаконосъобразно и недоказано. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, за него се явява и редовно упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени НП, като подробно излага доводите си за това.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, като пледира НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 16.08.2013 г. около 10.20 часа в гр. Шумен по бул. “Велики Преслав” до дом № 139 жалбоподателят управлявал лек автомобил “Мерцедес 190 Е” с ДК № Н 03-83 ВА, собственост на И.В. Х. ЕГН **********. По това време по булеварда се е движила свидетелката М.П.М. управляваща лек автомобил „Тойота Ярис“ с Д.К.№ Н 45 95 ВК. При управление на автомобила от страна на жалбоподателя и извършване на маневра движение назад за излизане на пътното платно същият не се убедил, че пътят след превозното средство което управлява е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение на движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“, като охлузва дясната част на автомобила и и става причина за възникване на ПТП. Веднага след удара между автомобилите „Тойотата“ спира и от нея излиза съпруга на М. като отива при жалбоподателя и му заявява, че е ударил автомобила управляван от съпругата му. Жалбоподателя също слиза от автомобила си и отива и вижда, че по „Тойотата“ има лека резка, като предлага 20 лева за да се приключи с инцидента. Съпруга на М. заявява, че щетата струва повече и настоява за около 80 лева обезщетение. Жалбоподателя от своя страна заявява, че няма да получи исканите пари, качва се в автомобила си и напуска местопроизшествието като заявява, че има работа. Съпруга на М. от своя страна звъни на КАТ и на место пристигат служители на пътна полиция. На место те събират информация от страна на свидетеля А.Х., който става неволен свидетел на случилото се. В разпита си пред съда същият пресъздаде точно установената до сега фактическа обстановка, като заяви, че жалбоподателя при движение на заден ход е предизвикал ПТП, свидетеля е чул удара обърнал се е веднага и е видял че автомобила на жалбоподателя се намира на пътното платно, като му е бил паднал и задния стоп. Същото твърди и свид. М.. След като събират необходимата информация, посредством съпругата на жалбоподателя, пътните полицаи му се обаждат да дойде на местопроизшествието и той пристига с автомобила си, като започва да отрича, че е участвал в произшествието и това е постановка срещу него. За така установената и приета от съда фактическа обстановка на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 980 от 16.08.2014г., като актосъставителя сметнал, че са нарушени чл. 40 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.3 буква “в” от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта с възражението. „Имам възражения, които ще представя в законоустановения срок. Не съм извършвал описаното по горе от мл. Авт. Контрольор М.Г.“. Възползвал се е от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок заведени под № 14162/18.08.2014г. По така депозираните от жалбоподателя писмени възражения от АНО е назначена проверка възложена на свидетеля – инспектор В.Г.. В депозираната от негова страна докладна записка рег. № 8302/18.09.2014г. той посочва, че няма основания и установени по време на проверката причини за анулиране на съставения АУАН. Въз основа на така съставения акт и другите материали по делото е издадено НП № 14-0869-000980/19.09.2014год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 20 /двадесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М.Г., Ц.К., М.М., В.Г., А.Х., М.С., както и от останалите събрани по делото доказателства. Относно показанията на свид. Д. Д., съдът проявява резерви и не ги цени като достоверни, поради тяхната противоречивост с останалите събрани доказателства а също така и заинтересованост от страна на свидетеля тъй като е първи братовчед на жалбоподателя. Никой от останалите свидетели не заявява, че в автомобила на жалбоподателя е имало друг човек, както твърди свид. Д.. Самото му демонстрирано поведение на сдържаност и ненамеса при водения между страните диалог говори, че самото му присъствие по време на инцидента там е под въпрос.

Съдът не споделя и лансираната от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител теза, че „Тойотата“ се е управлявала от страна на съпруга на свид. М. и че същата е заявена като водач на автомобила, тъй като съпруга и вероятно е бил употребил алкохол и по тази начин се е опитвал да избегне наказание. От проведените очни ставки и разпити на свидетелите безспорно се установи, че водач на автомобила е била свид. М., а поведението на съпруга и се определя от съда, като на собственик който цени личната си собственост и от там активната му намеуса по уреждане на инцидента.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС с което е причинил ПТП и след това е напуснал местопроизшествието.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП наказва се с “глоба” 20 лева, водач който наруши правилата за движение назад. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, се предвиждат административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и административно наказание “глоба” в размер от 50 лв. до 200 лв. за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. За извършените нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание в предвидения твърд размер за първото и под средния размер за второто нарушение. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Относно размера на наложеното наказание е съобразил, че има ПТП, което само по себе си означава, че е можело да има и по тежки последици за участниците в него. Също така е тежко нарушение и да напуснеш района на местопроизшествието. Видно и от представената справка за нарушител от региона, жалбоподателя има регистрирани нарушения и тези не се явяват първи за него. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил и предишните нарушения по ЗДП извършени от жалбоподателя и е определил размера на наказанието в съответния размер на чл. 183 ал.2 т.11и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г..

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0869-000980/19.09.2014год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 20 /двадесет / лева за първото и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: