Р Е Ш Е Н И Е

186/20.4.2015г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАД № 2267 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-27040200/21.10.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Стримона” ЕООД -гр.Петрич ЕИК 101533073 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.81а, ал.1 от ЗНЗ.

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представител на АНО намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.08.2014г. и на 11.09.2014г. главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на обект- строеж „Преустройство на съществуваща сграда и пристройка в цех за изтегляне и поцинковане на стоманена тел -ПИ 10176.502.2 в землището на с.Васил Друмев, общ.Шумен“ с възложител-„ХЪС“ ООД-гр.Пловдив. Дейностите по доставката и монтаж на технологично оборудване в обекта били осъществявани от „Стримона” ЕООД -гр.Петрич ЕИК 101533073. По този повод дружеството сключило договор за проектиране и продажба на машини с „ХАНГЖУ ХАРБЪР ТЕХНОЛЪДЖИ КО“ ООД-КНР, като за осъществяване на контрол при монтажа на доставените машини и съоръжения за работа на строежа било командировано чуждестранното лице Ж. У., роден ***г.

Той бил приет на работа от „Стримона” ЕООД -гр.Петрич ЕИК 101533073 на 19.08.2014г.,Проверяващите констатирали че заетостта на лицето не била регистрирана предварително в Агенцията по заетостта.

По повод констатациите направени при проверката на 23.09.2014г. бил съставен АУАН № 27-2704020 на дружеството-жалбоподател за това, че е приело на посочения строеж за изпълнение на конкретна задача за срок до три месеца без разрешение за работа командирования от чуждестранен работодател китайски гражданин Ж. У. роден ***г без да е регистрирал заетостта му предварително /преди началото на заетостта и влизането му в страната/ в Агенцията по заетостта.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, на 21.10.2014г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 27-27040200/21.10.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Стримона” ЕООД -гр.Петрич ЕИК 101533073 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.81а, ал.1 от ЗНЗ- за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.70, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта и чл.4 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги във връзка с чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- разпита на свидетелите С., К. и Д. както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН налагащи отмяна на НП, както и е накърнено правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил .

Съгласно нормата чл.70, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, чужденец, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява конкретни задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта в следните случаи:

1. извършване на монтаж и гаранционен ремонт на доставени от чужбина машини и съоръжения;2. обучение в обслужването или приемане на поръчани съоръжения, машини или други вещи;3. преминаване на курс за обучение в рамките на експортен договор за доставка или на лицензионен договор;

В конкретния казус китайският гражданин Ж. У. роден ***г е бил командирован в РБ за периода от 18.08.2014г. до 28.09.2014г. за контрол на монтажа на доставени от чужбина машини и съоръжения / което обстоятелство е посочено в протокол за извършена проверка , в НП и в АУАН от административно наказващият орган / и следователно по отношение него е била приложима посочената норма, като не се е изисквало издаването на разрешение за работа, но е следвало извършване на съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Нормата на чл.4 ал.5 от НУРИООРРЧРБ регламентира, че регистрацията по ал. 3 и 4 се извършва преди началото на заетостта и влизането на чужденеца на територията на страната освен в случаите, предвидени в международен договор, по който Република България е страна. Безспорно от показанията на свидетелите, се установява, че необходимата регистрация не е била извършена, като твърдения в обратна насока не са наведени в хода на производството от жалбоподателя. Поради горното, съдът приема за безспорно установено, че заетостта на чуждестранния гражданин не е била регистрирана съгласно изискванията на чл.4, ал.3 и ал.5 от цитираната НУРИООРРЧРБ.

В същото време съдът намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна като приема, че е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съгласно който следва точно посочване на законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния казус е налице нарушение на чл.4, ал.3 и ал.5 от НУРИООРРЧРБ, установяващи задължение за извършване на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта на чужденец, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца за изпълнение на определени задачи, преди началото на заетостта и влизането на чужденеца на територията на страната. Но нито в АУАН, нито в издаденото въз основа него наказателно постановление не е посочена правилно нарушената разпоредба. В двата акта като нарушени са цитирани: нормата на чл.70, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта вр.чл. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги,вр. чл.3 ал.3 т.1 от НУРИООРРЧРБ.

Нормата на чл. 70 ал.4 ЗНЗ не установява задължения за дружеството –жалбоподател, доколкото предвижда, че условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз и др., както и за допускане на командировани работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги, следва да се определят с наредба на Министерския съвет.

Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба – чл.3 ал.3 т.1 от НУРИООРРЧРБ, не съществува, всъщност има само две алинеи и касае случаите при които не се издават разрешения за работа на чужденци/ ал.1 / и случаите при които може да се издаде разрешение за работа на чужденци / ал. 2/ , т.е. не се отнася до процесния казус .

Няма задължения за санкция и в посочената норма на чл.4 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги, доколкото тя препраща към друг нормативен акт- командированите работници или служители по чл. 2 работят на територията на Република България при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ), приета с Постановление № 77 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 39 от 2002 г.). 17. (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта;

Нормата на чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ регламентира, че на предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение. От своя страна понятието "Предприятие, което осигурява временна работа" съгласно §1, т.39 от ДР на ЗНЗ, е понятието, определено в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно- такова е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. В настоящия случай дружеството-жалбоподател не е сключило трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в друго предприятие, а е приело на работа за изпълнение на конкретна задача, лице ангажирано по трудово правоотношение с друг, чуждестранен работодател.

При това положение дружеството жалбоподател всъщност не е предприятие, което осигурява временна работа, при което прилагането на нормата на чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ е неправилно, незаконосъобразно и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В случая с тези нарушения безспорно е налице накърняване на правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение всъщност се твърди, че е извършил, като е било наложено незаконосъобразно наказание.

Поради всичко изложено ,съдът намира че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27-27040200/21.10.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Стримона” ЕООД -гр.Петрич ЕИК 101533073 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: