Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2268/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Стримона” ЕООД -гр.Петрич срещу Наказателно постановление № 27-2704021/21.10.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.81а, ал.1 от ЗНЗ. Дружеството-жалбоподател оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: През м.август 2014г. бил извършван строеж „Преустройство на съществуваща сграда и пристройка в цех за изтегляне и поцинковане на стоманена тел -ПИ 10176.502.2 в землището на с.Васил Друмев, общ.Шумен“ с възложител-„ХЪС“ ООД-гр.Пловдив, като дейностите по доставката и монтаж на технологично оборудване били осъществявани от дружеството-жалбоподател. В тази връзка дружеството сключило договор за проектиране и продажба на машини с „Хангжу харбър технолъджи Ко“ ООД-КНР. За осъществяване на контрол при монтажа на доставените машини и съоръжения за работа на строежа било командировано чуждестранното лице Ж.Г.. Последният бил приет на работа от дружеството-жалбоподател на 19.08.2014г., без обаче заетостта на лицето да е била регистрирана предварително в Агенцията по заетостта. На 25.08.2014г. и на 11.09.2014г. от П.В.С., работещ като главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 23.09.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е приело на посочения строеж за изпълнение на конкретна задача за срок до три месеца без разрешение за работа командирования от чуждестранен работодател китайски гражданин Ж.Г., без да е регистрирал заетостта му предварително /преди началото на заетостта и влизането му в страната/ в Агенцията по заетостта. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 21.10.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Стримона” ЕООД-гр.Петрич било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.70, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта и чл.4 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги във връзка с чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите П.В.С., Г.С.К. и В.С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.70, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта установява правилото, че чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна. Изключение е предвидено в чл.4, ал.3 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, според който чужденец, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява конкретни задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта в случай на извършване на монтаж и гаранционен ремонт на доставени от чужбина машини и съоръжения. Китайският гражданин Ж.Г. е бил командирован в РБ за периода от 18.08.2014г. до 28.09.2014г. за контрол на монтажа на доставени от чужбина машини и съоръжения и следователно по отношение него е била приложима посочената норма, като не се е изисквало издаването на разрешение за работа. Необходимо е било обаче извършването на съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Петата алинея на чл.4 от НУРИООРРЧРБ от своя страна изисква регистрацията по ал. 3 и 4 да се извършва преди началото на заетостта и влизането на чужденеца на територията на страната. От показанията на свидетелите, които съдът счита за изцяло достоверни, се установява, че необходимата регистрация не е била извършена. Следва да се отбележи, че макар и в жалбата да се оспорва изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, не се излагат твърдения, че процесното задължение е било изпълнено, като подобни възражения не са били направени и в хода на административнонаказателното производство. При това положение съдът приема за безспорно установено, че заетостта на чуждестранния гражданин не е била регистрирана съгласно изискванията на чл.4, ал.3 и ал.5 от цитираната наредба. Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение обаче съдът намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и конкретно-същото е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изискващ точното посочване на законните разпоредби, които са били нарушени. Както беше посочено по-горе, в случая е налице нарушение на чл.4, ал.3 и ал.5 от НУРИООРРЧРБ, установяващи задължение за извършване на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта на чужденец, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца за изпълнение на определени задачи, преди началото на заетостта и влизането на чужденеца на територията на страната. Посочените и действително нарушени разпоредби обаче не са посочени нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа него наказателно постановление. Като основно нарушена е цитирана нормата на чл.70, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта, която обаче не установява задължения за дружеството –жалбоподател, а предвижда, че условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз и др., както и за допускане на командировани работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги, следва да се определят с наредба на Министерския съвет. Не установява задължения за санкционираното лице и следващата, сочена за нарушена разпоредба, а именно- тази на чл.4 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги, която отново препраща към друг нормативен акт, като посочва, че командированите работници или служители по чл. 2 работят на територията на Република България при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ), приета с Постановление № 77 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 39 от 2002 г.). Нередностите при издаването на атакуваното наказателно постановление са задълбочени особено с посочването на трета разпоредба, която е счетена за нарушена, а именно тази на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, тъй като такава норма в посочения нормативен акт не съществува- чл.3 от НУРИООРРЧРБ има само две алинеи.

Отделно от изложеното, съдът констатира и че санкционната норма е определена незаконосъобразно. Наказанието е наложено на основание чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ, предвиждащ специални санкции за предприятие, което осигурява временна работа без регистрация. Понятието "Предприятие, което осигурява временна работа" е дефинирано в §1, т.39 от ДР на ЗНЗ, според който това е понятието, определено в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно- такова е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. В настоящия случай дружеството-жалбоподател не е сключило трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в друго предприятие, а напротив- приело е на работа за изпълнение на конкретна задача лице, ангажирано по трудово правоотношение с друг, чуждестранен работодател. Доколкото дружеството-жалбоподател не се явява предприятие, което осигурява временна работа, санкционирането му по реда на чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ се явява незаконосъобразно и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Допуснатите пороци са особено значителни, тъй като безспорно са накърнили съществено правото на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, като също така на последното е било наложено незаконосъобразно наказание. По изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата следва да бъде счетена за основателна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 27-2704021/21.10.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Стримона” ЕООД -гр.Петрич с ЕИК: 101533073, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: