Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2311/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Уиткол” ЕООД -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-2704101/14.08.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: По силата на сключен на 27.03.2014г. трудов договор с №603 лицето Й.Ц.В. било назначено от дружеството-жалбоподател на длъжност „мияч превозни средства“. На 31.03.2014г. било сключено допълнително споразумение към посочения трудов договор, с което В. бил преназначен на длъжност „монтьор вентилационни тръби“. Първоначалният трудов договор бил регистриран по съответния за това ред в ТД на НАП, но уведомление за регистрация на допълнителното споразумение не било изпратено. На 15.07.2014г. работникът претърпял инцидент, във връзка с който на 17.07.2014г. от инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на дружеството-жалбоподател, при която изложените обстоятелства били установени. На следващия ден дружеството подало съответното уведомление за постигнато допълнително споразумение, като на назначената на 22.07.2014г. документна проверка била представена справка за изпратени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ по отношение посоченото лице. Във връзка с тези констатации, на 24.07.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да изпрати в тридневен срок уведомление до ТД на НАП за регистрация на допълнителното споразумение към трудовия договор на Й. В.. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 14.08.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Уиткол” ЕООД-гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.1, ал.1, вр. с чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите С.Г.Н. и Г.П.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.62, ал.3 от КТ работодателите са задължени в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор да изпратят уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Според петата алинея на цитираната норма това задължение следва да се конкретизира в наредба на министъра на труда и социалната политика, която да посочва данните, които следва да се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане. В изпълнение на това изискване е приета Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, първата разпоредба на която задължава работодателя да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за изменение на трудовите договори, като изпраща уведомление съобразно приложение № 1. Според чл.6, ал.2 от Наредбата уведомление следва да се подава не за всяко изменение на условията по трудовия договор, а само за промени, отнасящи се до длъжността и срока. Срокът за изпълнение на това задължение е уреден в чл.3, ал.1, б.“б“ от Наредбата, а именно- също тридневен срок от изменението на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на 31.03.2014г. трудовият договор на лицето Й. В. е бил изменен със сключено допълнително споразумение, с което е била променена неговата длъжност и следователно за работодателя е възникнало задължение да изпрати изискуемото от закона уведомление до ТД на НАП, но такова не е било изпратено в законоустановения тридневен срок, а едва на 18.07.2014г.- след проверката. При това положение безспорно е налице неизпълнение на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател, за което правилно и законосъобразно същото е сакционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Изложените в жалбата доводи, че нарушената норма е определена неправилно, не могат да се счетат за основателни. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ и тези на чл.1, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата на практика предвиждат аналогично задължение, а именно- за уведомяване на ТД на НАП в тридневен срок за измененията на трудовите договори. В рамките на оперативната си самостоятелност наказващият орган е преценил, че следва да санкционира дружеството-жалбоподател за нарушение на Наредбата, а не на КТ, което е по-благоприятно разрешение за последното и трудно би могло да се счете, че с това са били накърнени неговите процесуални права. Не обуславя незаконосъобразност на съставения акт и обстоятелството, че е било издадено предписание за отстраняване на процесното нарушение, което е било изпълнено от санкционираното лице в предоставения му за това срок. Отстраняването на нарушението може да обуслови налагането на по-леко наказание, но не и да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност за вече осъществено неизпълнение на административно задължение. Датата и мястото на извършване на нарушението са определени правилно и са отразени ясно в наказателното постановление, като нарушението е описано по начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение му е вменено и да организира съответно защитата си. Съдът счита и че наказанието е определено законосъобразно, на основание чл.415в от КТ. Наредба №5 не включва санкционни норми, поради което за нарушения на разпоредбите й наказания следва да се налагат по реда на общите санкционни текстове на трудовото законодателство. По начало за нарушения от вида на процесното следва да намери приложение чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Наредба № 5/29.12.2002 г. безспорно е част от трудовото законодателство, тъй като урежда отношения, които произтичат от трудовите, а и самият подзаконов нормативен акт е издаден въз основа разпоредбата на чл. 62, ал.5 КТ. Според чл.415в, ал.1 от КТ обаче за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Съдът намира, че в настоящия случай действително са били налице условията за приложение на посочената норма, тъй като безспорно липсват вредни последици за работника, а и нарушението е отстранено към датата на съставянето на акта. Не са налице обаче основания да се приеме, че се касае за маловажно нарушение, тъй като случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, процесното задължение е било изпълнено много след изтичането на установения за това срок и то едва след проверка от съответните контролни органи, което обуславя и относително високата тежест на нарушението. В практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство- обстоятелства, които в случая безспорно не са налице и следователно липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. При липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, а и предвид обстоятелството, че наказващият орган не е изложил мотиви за определянето на наказанието в конкретния размер, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-2704101/14.08.2014г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на „Уиткол” ЕООД -гр.Шумен с ЕИК: 127574020, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 250,00 лева на 100,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: