Р Е Ш Е Н И Е

26/23.1.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2336 по описа за 2014г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №100152-F095808/01.04.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на ЕТ “Л. 555 – П.И.”, БУЛСТАТ ********* с адрес на управление гр. Шумен ул. ********* с представляващ П.С.И. ЕГН ********** са наложени четири “имуществени санкции” всяка в размер на 4000 лева. В депозираната жалба дружеството оспорва законосъобразността на издаденото НП, излагайки доводи за допуснати процесуални пороци и материална незаконосъобразност. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който доразвива и конкретизира депозираната жалба.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2013г. на търговеца – жалбоподател била извършена проверка относно спазване на осигурителното законодателство резултатите, от която са обективирани в Протокол №1325949 от 03.10.2013г. Било констатирано, че търговеца в качеството си на осигурител и работодател не е внесъл по сметка на компетентната ТД на НАП дължимите осигурителни вноски за ЗО за периода м. септември 2012 – м. декември 2012г. в сроковете предвидени в чл.40 ал.1 т.1 б.”В” от ЗЗО.

На 02.01.2014г. св. Р.Р.М. съставила срещу ЕТ “Л. 555 – П.И.”, АУАН сер. АN бл.№ F095808 за това, че дружеството в качеството си осигурител е нарушило разпоредбите на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, като не е внесло дължимите осигурителни вноски за ЗО, в срок до края на месеца, следващ този през който е положен труда, за всеки един от месеците през периода м. септември 2012г. до м. декември 2012г., вкл. Актът бил съставен на горепосочената дата и връчен на представляващия търговец на 16.01.2014г. При предявяването му не са отразени възражения. Не са депозирани такива и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.104 ал.1 от ЗЗО на ЕТ “Л. 555 – П.И.” са наложени четири “имуществени санкции” всяка в размер на 4000 лева, за нарушения чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, за периода м. септември 2012г. – м. декември 2012г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. Р.Р.М., която потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В процедурата по цялостното изследване на законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът установи, че същото подлежи на отмяна, поради неспазване на законови определени императивни изисквания, относно процедурата по установяване и налагане на административно наказание. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в своята съвкупност обуславят и неговата незаконосъобразност.

Нормата на чл. 34 ал.1 предл. 2 от ЗАНН повелява, че «Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението». Посочените в чл. 34 ал.1 от ЗАНН срокове са преклузивни.

От анализа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че констатираните нарушения са извършени както следва: първото нарушение е извършено на 01.11.2012г., второто на 03.12.2012г., третото на 03.01.2013г. и четвъртото на 01.02.2013г. Констатирането на така установените нарушения е направено от проверяващия инспектор на 03.10.2013г. Самото съставяне на АУАН е сторено на 02.01.2014г. За първите две нарушения е изтекъл преклузимвия едногодишен срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН и за тези две нарушения неправилно е съставен АУАН. За останалите две нарушения този преклузивен едногодишен срок не е изтекъл, но не е спазена процедурата по съставянето на АУАН съобразно с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. Съгласно алинея първа от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителя е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В процесния случай, под административнонаказателна отговорност е подведен ЕТ « Л. 555 – П.И.» представляван от П.С.И., като акта е съставен в негово отсъствие на 02.01.2014г., при неустановена хипотеза на ал.2 от чл. 40 на ЗАНН, като отбелязване за отсъствието му в АУАН не е направено, което се потвърждава от изписаната дата на получаване и съответно предаване на АУАН, а именно 16.01.2014г. Видно от отбелязаното в него датата на съставянето му и на полагане на подпис от страна на жалбоподателя не съвпадат, от което се извежда извода, че същият не е присъствал при съставянето му. Това се потвърждава и от показанията на св. М. – актоставител. Пред съда тя заявява, че не си спомня дали е присъствал представляващ търговеца, но щом акта е връчен лично значи е възможно да е присъствал. Както бе спомената по горе АУАН е връчен на 16.01.2014г., а е съставен на 02.01.2014г. т.е в последния възможен тримесечен срок. Водим от горното, съдът намира, че акта е съставен в отсъствие на представител на ЕТ «Л. 555 – П.И.», което е довело до ограничаване правото на защита. Съдът констатира, че прилагането разпоредбата на чл. 42 ал.2 от ЗАНН при съставяне на процесния акт е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, то е било търсено и не е могло да бъде намерено, а що се касае до реализиранетои на втората алтернативно предвидена хипотеза, необходимо условие за осъществяването на която е наличието на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за съставяне на акта, с оглед събраните доказателства, също не се установява на плоскостта на конкретния казус.

Актът за установяване на административно нарушение се явява важна предпоставка за издаване на наказателното постановление. Функциите и юридическия ефект на акта могат да се проявят, само ако е редовен. По изключение те се проявяват и ако е допусната несъществена нередовност , съобразно разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН. Съдът намира, че в разглеждания случай допуснатите нередовности на АУАН са съществени и не могат да бъдат санирани. Нормите които са нарушени от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган са императивни. Изброените процесуални нарушения в тяхната съвкупност са толкова съществени, че опорочават целия административнонаказателен процес и правят атакуваното наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.

Предвид посочените съществени процесуални нарушения допуснати в АУАН и НП, съдът приема, че с допуснатите нарушения е опорочена императивно регламентираната процедура касаеща законосъобразността на издадените актове, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно само на това основание, без да се обсъждат останалите съображения и да се разглежда спора по същество.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 предл. последно от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №100152-F095808/01.04.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на ЕТ “Л. 555 – П.И.”, БУЛСТАТ ********* с адрес на управление гр. Шумен ул. ********* с представляващ П.С.И. ЕГН ********** са наложени четири “имуществени санкции” всяка в размер на 4000 лева, за нарушения по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО за периода от м. септември 2012г., до м. декември 2012г. включително.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: