Р Е Ш Е Н И Е
163/30.3.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2337 по описа на ШРС за 2014 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №100144-F095812/01.04.2014 год. на Директора на Офис Шумен при Териториална Дирекция на НАП - гр.Варна, с което на
основание чл.104, ал.3 от ЗЗО на П.С.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***
в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на чп.5, ал.2 от КСО са
наложени 9 административни наказания „глоба“ в размер на по 500 лева /петстотин
лева/ всяка. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в
жалбата. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата, а в съдебно заседание излага конкретни
мотиви в подкрепа на искането си.
Процесуалният представител
на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено изцяло, като потвърждава факта, че в хода на адмниситративното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.10.2013 год. била извършена проверка в Офис
Шумен при ТД на НАП-Варна за установяване на факти и обстоятелства на лицето П.С.И.
с ЕТ „Леон 555-П.С.“. Било установено, че жалбоподателят, в качеството си на
самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО не е изпълнил
задължението си да внесе дължимите авансови вноски за здравно осигуряване за
месеците септември, октомври, ноември, декември, януари, февруари, март, април
и май 2013 год. в законоустановения срок. Резултатите от извършената проверка
били обективирани в протокол №1325946/03.10.2013 год. За констатираните
нарушения на 02.01.2014 год. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия АN, бланков №F095812, като актосъставителят е посочил, че с горните
деяния е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО. Актът е бил
съставен в отсъствие на жалбоподателя, като същия не е бил и уведомен за датата
на съставяне на акта. Актът му е бил връчен на 16.01.2014 год. и подписан от
него без да изложи възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, към които е приложил документ за
заплатените здравноосигурителни вноски. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, както и депозираното
възражение е издадено наказателно постановление №100144-F095812/01.04.2014 год.
на Директора на Офис Шумен при Териториална
Дирекция на НАП - гр.Варна, с което на основание чл.104, ал.3 от ЗЗО на П.С.И.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** качеството му на самоосигуряващо се лице
по смисъла на чп.5, ал.2 от КСО са наложени 9 административни наказания „глоба“
в размер на по 500 лева /петстотин лева/ всяка.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно
отчасти от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя Р.Р.М., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателят има качеството на самоосигуряващо
се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и развива търговска дейност посредством
регистриран на негово име ЕТ „ЛЕОН 555-П.С.“.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от ЗЗО лицата, които упражняват
трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски
дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества подлежат
на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и
за смърт, като по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство. Осигурителните вноски на тези лица са за тяхна сметка и се дължат
авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО лицата
по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване /след
измененията ДВ бр.94 от 2012 год., в сила от 01.01.2013 год./ се осигуряват
авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите
от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към
данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално
осигуряване; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители,
произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят
окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят
за сметка на самоосигуряващите се лица до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а
окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната
декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
като преди измененията срока е бил до 10 – то число на месеца, следва месеца,
за който се отнасят. В този смисъл се налага извода, че:
-авансовата здравноосигурителната вноска за
м.септември 2012 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок
до 10.10.2012 год. От материалите по делото се установява по безспорен начин,
че същите не са били платени в посочения срок, поради което следва да се
приеме, нарушението е извършено на 11.10.2012 год.
-авансовата здравноосигурителната вноска за м.октомври
2012 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок до 12.11.2012
год., доколкото датата 10.11.2012 год. се пада в почивен ден. От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че същите не са били платени в
посочения срок, поради което следва да се приеме, нарушението е извършено на 13.11.2012
год..
-авансовата здравноосигурителната вноска за
м.ноември 2012 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок до
10.12.2012 год. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
същите не са били платени в посочения срок, поради което следва да се приеме,
нарушението е извършено на 11.12.2012 год.
-авансовата здравноосигурителната вноска за
м.декември 2012 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок
до 25.01.2013 год. От материалите по делото се установява по безспорен начин,
че същите не са били платени в посочения срок, поради което следва да се
приеме, нарушението е извършено на 26.01.2013 год. По отношение на това деяние
съдът намира, че административно-наказващият орган неправилно е изчислил и
посочил датата на извършване на нарушението, като е посочил, че деянието е извършено на 28.01.2013 год., а не на датата
посочена по-горе.
-авансовата здравноосигурителната вноска за
м.януари 2013 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок до
25.02.2013 год. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
същите не са били платени в посочения срок, поради което следва да се приеме,
нарушението е извършено на 26.02.2013 год.
-авансовата здравноосигурителната вноска за
м.февруари 2013 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок
до 25.03.2013 год. От материалите по делото се установява по безспорен начин,
че същите не са били платени в посочения срок, поради което следва да се
приеме, нарушението е извършено на 26.03.2013 год.
-авансовата здравноосигурителната вноска за м.март
2013 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок до 25.04.2013
год. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че същите не са
били платени в посочения срок, поради което следва да се приеме, нарушението е
извършено на 26.04.2013 год.
-авансовата здравноосигурителната вноска за м.април
2013 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок до 27.05.2013
год., доколкото датата 25.05.2013 год.
се пада в почивен ден. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че същите не са били платени в посочения срок, поради което следва да се
приеме, нарушението е извършено на 28.03.2013 год.
-авансовата здравноосигурителната вноска за м.май
2013 год. в размер на 33.60 лева е следвало да бъде платена в срок до 25.06.2013
год. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че същите не са
били платени в посочения срок, поради което следва да се приеме, нарушението е
извършено на 27.06.2013 год.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния
случай жалбоподателят действително е
осъществил от обективна и субективна страна състава на визираните в чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО нарушения. За това нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.104, ал.3 от предвижда
“глоба” в размер от 500 до 1000 лв. за самоосигуряващо се лице, което не плаща
дължимите осигурителни вноски за срок, по дълъг от три месеца. В настоящия
случай от материалите по делото се установява, че дължимите от лицето
здравноосигурителни вноски за периода м.септември 2012 год. – м.май 2013 год.
са били заплатени наведнъж на 20.11.2014 год., който срок значително превишава
посочения по-горе тримесечен период. Поради изложеното съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, /с
изключение на нарушението, отнасящо се за м.декември 2012 год., при което
неправилно е установена датата на извършване на нарушението/, като правилно е
издирил и приложил и действащата за съответното нарушение законова разпоредба.
В същото време при преценка на издаденото
наказателно постановление и по-конкретно на акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който същото е издадено, съдът констатира, че
актосъставителят е допуснал съществено процесуално нарушение. Видно от
материалите по делото акта е бил съставен в отсъствие на нарушителя, като
последният дори не е бил поканен за извършване на това административно
действие. Въпреки, че в Приложение №1 към протокол №1325946/03.10.2013 год.,
серия АА, №0202330 е посочено, че във връзка с установените нарушения на ЗЛ П.И.
е изпратена покана за съставяне на АУАН,
такава не бе представена, въпреки указаното на въззиваемата страна
задължение в тази насока. В съдебно
заседание на 25.03.2015 год. бе направено и изявление от страна на
процесуалният представител на административно-наказващият орган, че такава
покана не е била съставяна и изпращана и не се съдържа в архивираната
административно-наказателна преписка. В тази връзка съдът не кредитира и
показанията на актосъставителката Р.Р.М., дадени в съдебно заседание на 09.01.2015
год., в които същата заявява, че акта е бил съставен в присъствие на
нарушителя. Показанията на свидетелката се опровергават, както от изложените
по-горе обстоятелства, така също и от факта, че самият акт за установяване на
административно нарушение е бил съставен на 02.01.2014 год., а е бил предявен и
връчен на жалбоподателя на съвсем различна дата – 16.01.2014 год., което само
по себе си потвърждава извода, че акта
не е бил съставен в присъствие на нарушителя. А изложеното е съществено
процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, което не може да
бъде санирано, нито в стадия на
съставяне на наказателното постановление, нито в рамките на настоящото съдебно
производство. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е нарушило законно
гарантираното правото на жалбоподателя да присъства по време на съставяне на
акта, да направи съответните възражения в стадия на неговото съставяне и да
реализира своевременно правото си на защита по предвидения в ЗАНН ред.
Допуснатото нарушение не може да се приеме за санирано, независимо от факта, че
акта все пак макар и по-късно е бил предявен и връчен на жалбоподателя,
доколкото разпоредбите на ЗАНН и по-конкретно чл.40, ал.2 от ЗАНН предвиждат
изрична хипотеза, при която е възможно съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя, но в настоящия случай същата не може да бъде приложена, доколкото
не са изпълнени предвидените за това предпоставки – нарушителят да не може да
бъде намерен или след покана същият да не се яви.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №100144-F095812/01.04.2014 год. на Директора на Офис Шумен при
Териториална Дирекция на НАП - гр.Варна,
с което на основание чл.104, ал.3 от ЗЗО на П.С.И., с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на
чп.5, ал.2 от КСО са наложени 9 административни наказания „глоба“ в размер на
по 500 лева /петстотин лева/ всяка, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: