Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2349/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Д.Х. ***, срещу Наказателно постановление № 2354/06.10.2010г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП, както и „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДП. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 09.09.2010г. около 13,44 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “БМВ 316 И” с ДК№ В 9543 РВ по първокласен път І-2 в посока от гр.Разград към гр.Шумен. В същото време от свидетелите И.А.И. и В.А.М.- служители към сектор „ПП“-гр.Шумен, била извършвана проверка за спазване на ЗДП на км. 112+887 от посочения път, в близост до бензиностанция „Шел“. Била извършвана проверка на скоростта на движение на моторните превозни средства, при която било установено, че управлявания от жалбоподателя автомобил се движи със скорост от 82 км/ч, установена по надлежния ред с техническо средство Трафик-Радар-ТR-4 с фабричен номер 429. Посоченият участък от пътя бил в зоната на действие на пътен знак В-26, установяващ забрана за движение със скорост над 60 км/ч. Жалбоподателят бил спрян за проверка и бил поканен да представи свидетелство за управление на МПС, но същият не разполагал с такова. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при управляването на МПС не е спазил посочения пътен знак и е превишил позволената скорост с 22 км/ч, както и за това, че няма свидетелство за управление на МПС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 06.10.2010г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП, както и глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.150 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.А.И. и В.А.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата около 13,44 часа същият е управлявал лек автомобил по път І-2 в посока гр.Варна. Съдът счита за безспорно установено, че Х. се е движел със скорост от 82 км/ч- скоростта на движение е установена с надлежно техническо средство, показанията на което са демонстрирани на водача. Същият не е оспорил така отчетената скорост на движение и не е направил възражения. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. От приложения по делото отчет за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост е видно, че в посочения час е регистрирана скорост от 82 км/ч., която според показанията на двамата свидетели е скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата свидетели не са били в никакви особени отношения с нарушителя и дори не са го познавали, а и не извличат никакви ползи от твърденията си, поради което същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени. По изложените съображения съдът приема за безспорно установено, че нарушителят е управлявал автомобила си с констатираната от свидетелите скорост. Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДП. Участъкът от пътя, по който се е движел нарушителят, е бил в предела на действие на пътен знак В-26, установяващ ограничение на максимално разрешената скорост до 60 км/ч, поради което и в съответствие с практиката на ШАС съдът приема, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон. Съдът намира и че наказанието за това нарушение е определено правилно и законосъобразно, тъй като чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост извън населено място, какъвто е и процесният случай. Правилно е приложена редакцията на посочената норма, действала към момента на нарушението, тъй като същата е предвиждала по-нисък размер на санкцията и се явява по-благоприятна за нарушителя.

Отделно от изложеното, по силата на чл.150 от ЗДП, всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач. Според чл.150а, ал.1 от с.з. правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От приложената по делото справка за нарушител е видно, че Х. е издържал изпит на 09.09.2014г., като първоначалното издаване на СУМПС по отношение него е от 20.11.2014г., т.е. към момента на нарушението същият не е разполагал със съответно свидетелство и се е явявал неправоспособен водач. След като е управлявал лек автомобил, без да е придобил правоспособност по надлежния ред, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл.150 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Санкционната норма и за това нарушение е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. С Решение №1/01.03.2012г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна единствено разпоредбата на чл.189, ал.13 от ЗДвП, установяваща необжалваемост на определена категория наказателни постановления. Посоченото решение е неотносимо към настоящото производство и позоваването на него в жалбата е неоснователно. Предвид гореизложеното искането за отмяна на наказателното постановление не може да бъде уважено, тъй като извършването на процесните нарушения е безспорно установено, а при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В същото време съдът счита, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието за второто нарушение. Следвало е да бъдат отчетени обстоятелството, че към настоящия момент нарушителят вече е положил успешно съответния изпит, като същевременно от момента на нарушението е изтекъл значителен период от време, а според установената в последно време съдебна практика това представлява самостоятелно основание за смекчаване на отговорността на лицето. /Следва да се отбележи обаче, че в практиката си ШАС трайно застъпва становището за неприложимост на разпоредбата на чл.82 от НК в производството по ЗАНН/. Като отчете и липсата на конкретни мотиви по отношение размерът на наказанието в наказателното постановление, съдът намира за законосъобразно санкцията да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № 2354/06.10.2010г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на И.Д.Х. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДП, административно наказание „глоба“ от 300 лева на 100 лева.

Потвърждава наказателно постановление № 2354/06.10.2010г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Шумен в останалата му част, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: