Р Е Ш Е Н И Е

 

   201/28.4.2015г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На тридесети март 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                              Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2360/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “ОМВ България” ООД-гр.София срещу Наказателно постановление № 03-811/11.11.2014г. на началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор-Северна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството били наложени три отделни наказания „имуществена санкция“ в размер на по 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.85, ал.2 от ЗИ. Дружеството –жалбоподател счита, че не е допуснало неизпълнение на административно задължение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- бензино-газстанция, намираща се в търговски комплекс „ОМВ-Шумен“ в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №34А. За осъществяване на търговски плащания дружеството използвало за измерване на светли горива и на втечнен въглеводороден газ /пропан-бутан/ бензиноколонка тип GTS MPD, с идентификационен номер №513416, вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под №2667, бензиноколонка тип GTS MPD, с идентификационен номер №513424, вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под №2667 и колонка за втечнени въглеводородни газове /пробан-бутан/ тип LPGK230Т с идентификационен номер №115/02, вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под №3675. На 22.05.2014г. от св.М.Х.Ж.- старши инспектор в ГДМН, Регионален отдел „Метрологичен надзор Северна България“ била извършена проверка на посочения обект за спазване на относимото законодателство. При проверката било установено, че посочените средства за измерване са без знаци за последваща проверка, като на посочените бензиноколонки и колонка за втечнени въглеводородни газове били поставени знаци- марки за залепване с №01004 от 2013г. със срок на годност до м.април 2014г. Било установено също, че на колонката за втечнени въглеводородни газове, върху носители-оловни пломби, на предвидените места за предотвратяване на достъпа за регулиране и настройка на двата разходомера и импулсните преобразуватели, вместо пломби с метрологични знаци били поставени пломби с отпечатък от едната страна „99-02 004“, а от другата страна- „5 2000“-общо четири на брой. Проверяващата констатирала също, че в момента на проверката посочените средства за измерване са били използвани, като от тях се зареждали различни автомобили. Във връзка с тези констатации на 03.07.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че използвало за измерване на светли горива и на втечнен въглеводороден газ средства за измерване без знаци за последваща проверка на СИ в употреба, като на едно от проверените СИ на съответните места вместо пломби с метрологични знаци са поставени различни такива. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след съответна покана такъв не се явил; впоследствие АУАН бил предявен и подписан с отбелязване, че ще бъдат представени възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството били наложени три отделни наказания „имуществена санкция“ в размер на по 200 лева за неизпълнение на задължение по 44, т.4, във вр. с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М.Х.Ж., С.Й.К. и Н.Н.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

 

Според разпоредбата на чл.5 от ЗИ за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол.       

 

По силата на чл.23 от с.з. на контрол по реда на тази глава (в която е включена и посочената като нарушена разпоредба на чл.44), подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък "средствата за измерване", които се използват в случаите по чл.5 и са определени в наредбата по чл.28. Понятието "средство за измерване" е дефинирано в §1, т.27 на ДР на ЗИ като техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Съдът намира, че процесните  бензиноколонки и колонка за втечнени въглеводородни газове попадат в тази категория и представляват „средства за измерване” по смисъла на посочената разпоредба. От своя страна нормата на чл.44, т.4 от Закона за измерванията задължава лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знаците по чл.43, ал.1 от с.з., а именно- знак за последваща проверка. Доколкото, както беше посочено  по-горе, процесните бензиноколонки и колонка за втечнени въглеводородни газове представляват „средства за измерване” по смисъла на §1, т.27 на ДР на ЗИ, като същите са използвани за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при търговски плащания (т.е. –в случаите по чл.5), за лицата, ползващи тези СИ е възникнало задължението по чл.44, ал.4 от ЗИ, а именно-да си служат с тях само след поставяне на посочените по-горе знаци. От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по безспорен начин, че изискуемите по силата на посочената норма знаци за последваща проверка са били с изтекъл срок на валидност-обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Съдът намира, че наличието на знаци с изтекъл срок на валидност е с еквивалентно правно значение на липсващи такива, тъй като последваща проверка не е била извършена в надлежния за това момент. Предвид гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че санкционираното дружество е използвало средства за измерване в нарушение на изискванията на чл.44, т.4 от ЗИ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че дружеството не е извършило вменените му нарушения, тъй като ДАМТН-Шумен е следвало да извърши проверка на средствата за измерване след изтичането на срока на предходните проверки, но не е изпълнила това свое задължение, въпреки усилията на санкционираното лице да инициира такава. Според разпоредбата на чл.38 от ЗИ първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. От приложените по делото копия от заявления за последваща периодична проверка на средства за измерване е видно, че същите са подадени до БИМ, а не до наказващия орган или до оправомощено от председателя на ДАМТН лице. Приложените по делото заявления също така са от периоди, предхождащи значително момента на нарушението и се явяват без правно значение за случая. Основателни са и изложените от въззиваемата страна доводи, че забавянето на последващата проверка по никакъв начин не освобождава санкционираното лице от задължението му да не използва процесните средства за измерване след изтичането на срока на валидност на поставените знаци по чл.43, ал.1 от ЗИ. Следва да се отбележи също, че отговорността на юридическите лица, каквото е и санкционираното дружество, е обективна /безвиновна/ и не е обусловена от наличието или липсата на виновно поведение.

 

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и не е накърнил правото на защита на санкционираното лице в хода на административнонаказателното производство. Действително, в НП не са посочени изрично датата и мястото на извършване на нарушението. От описанието на обстоятелствата, при които е извършено същото в процесното наказателно постановление обаче е видно, че нарушението е констатирано на 22.05.2014г. в обект на дружеството в гр.Шумен, при което са налице основания да се счете, че датата и мястото на нарушението са изводими от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Непосочването изрично, че това са датата и мястото на извършване на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в напълно достатъчна степен става ясно какви нарушения са вменени на жалбоподателя, както и кога и къде са извършени. В практиката си ШАС приема, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Такова накърняване не е налице, когато описанието на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, е позволило на нарушителя в достатъчна степен да разбере за какво е санкциониран, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си /Решение по КАНД№52/09г. и мн.др./. В настоящия случай санкционираното дружество е подало възражение срещу съставения акт, а и адекватна и обоснована жалба срещу постановеното наказателно постановление, при което е видно, че същото е успяло да организира надлежно защитата си и процесуалните му права не са били реално накърнени.

Санкционната норма е определена правилно, като наказанията са наложени на основание чл.85, ал.2 от ЗИ, който предвижда специална санкция за юридическо лице, което в случаите по чл.5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл.44, какъвто е и процесният случай.

Предвид гореизложеното съдът приема, че искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсват основания за това. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанията. Отчетена е липсата на влезли в сила наказания за други нарушения на ЗИ, както и на настъпили вредни последици, като законосъобразно наказанията са определени в минималния размер, предвиден в закона.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

Потвърждава изцяло наказателно постановление № 03-811/11.11.2014г. на началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор-Северна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „ОМВ България“ ООД-гр.София, ЕИК:121759222, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.85, ал.2 от Закона за измерванията, са наложени три отделни административни наказания “имуществена санкция” в размер на по 200.00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: