Р Е Ш Е Н И Е

76/12.2.2015г.,      гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На десети февруари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАХД №2409 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление №124724 – F122300/21.11.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Грация мон” ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление: гр.Ш***, представлявано от Б.М.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева..

Жалбоподателят моли съда, НП да бъде отменено . В съдебно заседание, редовно призован, за него се явява представител –адв. А. .

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна .

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.14. в хода на извършвана проверка от инспектор по приходите в НАП при ТД Варна офис Шумен завършила АПВ № 1431613/29.08.14 по повод искане за възстановяване на сума по реда на чл. 129 от ДОПК, било установено , че „Грация мон” ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление: гр.Ш***, представлявано от Б.М.Б., ЕГН **********, в качеството си на осигурител, не е изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация Обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м. 02. 2014г., в срока указан в чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ, а именно в срока за подаване на декларация обр.1 - до 25.03.2014г.

Същата била подадена със закъснение по интернет и след изпратено съобщение на 15.08.2014г.

Актосъставителят е приел, че е нарушен състава на чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н - 8 от 2005г. на МФ, поради което на 02.09.14. съставил срещу „Грация мон” ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление: гр.Ш***, представлявано от Б.М.Б., ЕГН **********, АУАН № F122300 , в присъствието на представляващия, на когото е и връчен.

Жалбоподателят не е отразил възражения в акта, не се е възползвал от правото да депозира възражения в законовия срок.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление №124724 – F122300/21.11.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Грация мон” ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление: гр.Ш***, представлявано от Б.М.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. която потвърждава констатациите, отразени в АУАН, както и от показанията на св. В Д. .

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.5 ал.4 т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите с лица и работодателите периодично представят в националната агенция по приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт.

Съгласно чл.3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на Министерството на финансите, Декларация образец №6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в срока за подаване на декларация образец № 1, който съгласно чл.3 ал.1 т.1 Б.“а“ от Наредбата е до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Съгласно горепосочените разпоредби Декларация обр.6 за м. 02 2014г. е следвало да бъде подадена не по-късно от 25.03.2014г.

Безспорно установено е, че процесната декларация е била подадена на 15.08.2014г., поради което от обективна страна е осъществен състава на нарушението.

Дружеството жалбоподател не оспорва обстоятелството, че процесната декларация е била подадена извън срока. Излага причините, поради които това се е случило, както и че това не било извършено умишлено, и че Декларация обр.6 за м. 02.2014. била подадена заедно с декларация обр.1 , но поради допусната грешка във ведомостта, била отхвърлена.

Свидетелката Д., извършваща дейност за фирмата като подавала съответните декларации, заяви в с.з. проведено на 10.02.15г :

“…………. за месец февруари не съм подала в законовия срок декларация обр. 6 ,през март подадох само образец 1 ,образец 6 не съм подала защото съм пропуснала ….“

При това положение съдът приема, че няма как да се кредитира твърдението, че процесната Декларация обр. 6 е била отхвърлена при положение, че свидетелката заявява , че не е била подавана изобщо през месец март .

Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Доколкото отговорността на ЮЛ е безвиновна ирелеванто е дали е било съзнавано, че се извършва нарушение. Предвид изложеното намира, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Наложената санкция е в минимално предвидения размер.

При извършената служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът не установи сочените от представителя на жалбоподателя нарушения. В АУАН е посочена правна квалификация на нарушението, като чл. 3 ал.1 т1 от наредба Н-8/29.12.05г- в качеството си на работодател и осигурител не е изпълнило задължението си да подаде декларация обр. 6 за м.02.2014 в срока указан в разпоредбите на чл. 3 ал.3 т.1 от наредба Н-8/29.12.05г , а именно срока за подаване на Декл.обр. 1 посочено, че нарушението е извършена на 26.03.14г .

В НП е отразено, че АНО е приел от правна страна, че дружеството в качеството си на работодател не е подало Декл.обр. 6 по чл. 2 ал.2 т.2 от наредба Н-8/29.12.05г в ТД на НАП в законово установения срок , на датата 26 .03.14 е осъществил състава на чл. 355 ал.1 от КСО вр. чл. 5 ал.4 от КСО вр. чл. 3 ал.3 т.1 от наредба Н-8/29.12.05г . Съдът не споделя становището на представителя на жалбоподателя за нарушено право на защита и невъзможност да се разбере в какво точно нарушение е обвинен жалбоподателя. По отношение сочената от процесуалния представител липса на изчерпателност при очертаване на квалификацията по чл. 3 ал.3 т.1 от наредба Н-8/29.12.05г , съдът намира, това твърдение също за неоснователно .

Нормата на чл.3 ал.3 т.1 от наредба Н-8/29.12.05г регламентира че Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 99 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1.

Точка 2 на ал.3 вече сочи, че от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за:

а) дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година;

б) задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.

Действително буква А и буква Б има в разпоредбта на чл. 3 ал.1 ,т.1 от Наредбата, но същата е коректно посочена в НП /ред 18 от текста /.

Съдът намира че нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че не се касае за маловажен случай. В случая административното нарушение е формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата в случая на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет, и независимо, че в случая не се цели укриване на задължения, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение от настоящият състав , при положение че в случая декларацията е подадена в срок почти 5 месеца след законовия.

Освен това декларацията не е подадена по собствени подбуди за да води да маловажност, а е подадена по интернет след констатиране от съответните органи и изпращане на съобщение от тях, поради което не може да се приеме, че целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН могат да се постигнат без санкциониране на дружеството.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №124724 – F122300/21.11.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Грация мон” ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление: гр.Ш***, представлявано от Б.М.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: