Р Е Ш Е Н И Е
35/4.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На четвърти февруари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВНАХД
№ 2410 по описа на ШРС
за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
124727-F122299/21.11.2014г. на Директора на Офис – Шумен при ТД
на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Грация мон”
ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Захари
Стоянов” № 18, представлявано от Б.М.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Представляващият дружеството моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия
дружеството не се явява лично, изпраща упълномощен представител – адв. А.А. от
ШАС, който поддържа жалбата по изложените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, като в съдебно заседание излага допълнителни
съображения в тази насока.
За ТД на НАП-Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител. В депозираната на 28.01.2015г. молба моли да бъде
даден ход на делото, като по съществото на спора заявява, че счита жалбата за
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с РИП № 14 31613/07.08.2014г.
и на основание чл.129 от ДОПК била извършена проверка от компетентни длъжностни
лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен за установяване на факти и
обстоятелства във фирма „Грация мон” ЕООД. В хода на проверката било
констатирано, че дружеството - жалбоподател, в качеството на работодател и
осигурител не е изпълнил задължението си да подаде в законоустановените срокове
по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. Декларация Образец 1 „Данни за
осигуреното лице” за месец февруари 2014г. по отношение на лицето Т.М.Б., ЕГН **********,
работещо по трудово правоотношение. Резултатите от извършената проверка били
подробно обективирани в Акт за прихващане или възстановяване № 1441613 от 29.08.2014г.
За констатираното нарушение на 02.09.2014г. на търговското дружество бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN, № F122299, като актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г. Актът бил връчен на представляващия дружеството и подписан от
него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
124727-F122299/21.11.2014г. на Директора на Офис – Шумен при ТД
на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Грация мон”
ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Захари
Стоянов” № 18, представлявано от Б.М.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Й.Г. и
свидетеля В.П.Д., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите С.Й.Г. и В.П.Д. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд ”Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите да осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „осигурител” по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, поради което е имал задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от осигурителите е посочен в чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата /в сила към датата на извършване на нарушението/, а именно – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Според разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО /в сила към датата на извършване на нарушението/ осигурителните вноски следва да бъдат внесени до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Следователно жалбоподателя е следвало да подаде Декларация Образец 1 за м.02.2014г. в срок до 25.03.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството - жалбоподател, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а значително по-късно – на 15.08.2014г. При това положение съдът намира, че дружеството - жалбоподател действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. /преди изменението с ДВ бр. 100 от 5.12.2014г. и бр. 4 от 16.01.2015г./, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление.
По изложените по-горе съображения, съдът
намира, че дружеството - жалбоподател действително е осъществило състава на
визираното, както в акта за установяване на административно нарушение, а така
също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение.
За нарушение на тези императивни разпоредби, правната норма на чл.355, ал.1 от КЗО предвижда за юридическите лица и едноличните търговци “имуществена санкция” в размер от 500 до 5000 лв.
От разпита на свидетелите С.Й.Г. и В.П.Д.
и от приложените към административно-наказателната преписка материали и
представените в съдебно заседание писмени доказателства, а именно: заверено
копие от заверено копие от Протокол с Изх. № 27000143029769/18.04.2014г.;
заверено копие от Протокол с Изх. № 27000143016950/06.03.2014г.; заверено копие
от Протокол с Изх. № 27000143065019/15.08.2014г. и 2бр. заверени копия от
вносни бележки от 14.03.2014г. става ясно, че по никакъв начин не е ощетен бюджетът на държавата, тъй като дължимите
осигурителни вноски са внесени много преди предвидения от закона срок – 25-то
число на месеца, следващ месеца, в който е престиран труда. Освен това, е
видно, че данъчно задълженото лице е предприело действия, чрез счетоводителят
на дружеството - жалбоподател – свидетелката В.П.Д., за изпълнение задължение за подаване на
декларация Образец 1 в законоустановения срок. От представените в съдебно
заседание протоколи става ясно, че това е било извършено от последната още на
06.03.2014г. От показанията на свидетелката В.Д. се установява също, че поради допусната техническа грешка от нейна
страна, а именно – неправилното посочване на годината на периода, за който се
подава тази декларация – 2013г. вместо 2014г., декларацията е била отхвърлена.
Впоследствие е била подадена нова декларация - на 18.04.2014г., но не е
довършила своя ангажимент да провери дали същата декларация е била приета, а
установявайки, че същата е отхвърлена едва в хода на извършената от
административно-наказващият орган проверка, т.е. налице е формално
извършено нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г.
Ето защо, настоящият съдебен състав
счита, че при издаване на атакуваното наказателно постановление административно
- наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и
преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил
всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното
нарушение. В процесното наказателно постановление липсват мотиви, сочещи въз
основа на какво, административно-наказващия орган е приел, че в случая не са
налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което
препятства съда да проучи в пълното фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран.
Съдът приема, че санкционираната деятелност
съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в
чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално
задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са
наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката
на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по
този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълкувателно наказателно дело
№ 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му
в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да
бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като
не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за
това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част
от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчните норми не може да се
квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени
отношения, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва
автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В настоящия случай
съдът прецени цялостната дейност на дружеството - нарушител, обстоятелството,
че дружеството няма други нарушения и наложени наказания по Наредба № Н-8/29.12.2005г., въпросното нарушение е
извършено за първи път, доколкото няма доказателства за други такива, което
показва, че случаят е инцидентна проява в дейността на дружеството. В случая
подаването на процесната декларация със закъснение очевидно не се дължи на
желанието да бъдат укрити задъложения на дружеството, доколкото по делото няма
спор, че задълженията по тази декларация са преведени по сметките на НАП в
законния срок – на 11.03.2014г. Освен това, от изложеното по-горе става ясно,
че неподаването на процесната декларация Образец 1 се дължи на техническа
грешка и недостатъчно познаване на закона. Този извод се налага и от факта, че
дружеството по собствена инициатива е подало декларация Образец 1 за месец
февруари 2014г., макар и след законовия срок – на 15.08.2014г., но преди
нарушението да бъде констатирано от съответните органи. А след като по-късното
подаване на декларацията не е направено с цел да се избегне или да се забави
заплащането на задължения, както и че от това закъснение не са произлезли
никакви вреди за фиска, тъй като задълженията са платени в законния срок,
предвид и липсата на отегчаващи вината обстоятелства
/административно-наказващия орган не е визирал такива в наказателното
постановление, а такива не се установиха и в съдебно заседание/, то очевидно
санкционираното деяние притежава обществена опасност, значително по-ниска от
тази на обичайните административни нарушения от посочения вид. Нарушението е
такова на формално извършване, поради което възникването на вреда би
съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително
обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението,
което в случая не е налице. Освен това, подаването на декларация по собствени
подбуди и преди констатиране на нарушението от съответните органи, сочи, че
целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН са постигнати преди да бъде
санкционирано дружеството, което обезмисля налагането на наказанието.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че санкционираната деятелност съставлява “маловажен
случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно
административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира дружеството
- жалбоподател с предвидената в чл.355, ал.1 от КСО санкция, да му отправи
предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено
визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички предпоставки за
прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление.
Поради изложеното съдът намира, че
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено на изложените основания без да се обсъжда останалите доводи,
наведени от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 124727-F122299/21.11.2014г. на Директора
на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от
КСО на „Грация мон” ЕООД, с ЕИК 202418018, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”Захари Стоянов” № 18, представлявано от Б.М.Б., ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: