Р Е Ш Е Н И Е
82/18.2.2015г..
Шуменският районен
съд, четиринадесети състав
На двадесет и шести
януари две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав
Председател: Кр. Кръстев
Секретар: Ф. А.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД № 2442 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 125618-F 127934/27.11.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на С.И.В. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди още, че атакуваното НП е издадено след давностния срок, визиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като деянието е станало известно на органа по приходите на 26.06.2014г., когато в поддържаната софтуерна система е регистрирана вече като неизправен длъжник, но актът е съставен на 17.10.2014, което е след 3-месечния срок от откриване на рушителя. Сочи, че необосновано е отказано приложението на хипотезата на чл.28а от ЗАНН, доколкото коментираната декларация обр.1 е подадена на 02.10.2014г. – близо 15 дни преди отпочването на административно наказателното производство. Моли съда да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован не се явява
лично в съдебно заседание и не изпраща упълномощен представител. Процесуалният
представител на въззиваемата страна, призована съобразно императивната
разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото същата се явява неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 13.10.2014г. в ТД на НАП, офис Шумен, свидетелката С.Г.А. констатирала, че лицето С.И.В. в качеството си на самоосигуряващото се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С. Т.“, не е подало в законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. януари 2014г. Лицето е следвало да подаде Декларация обр. 1 за м. 01.2014г. до 25.02.2014г. в срока, указан с разпоредбите на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №Н-8/2005г., а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. Декларация обр. 1 за м. 01.2014г. била подадена по интернет на 02.10.2014г. и била приета с Протокол вх. № 27000143078709/02.10.2014г. С Покана изх. № 11235/15.10.2014г., свидетелката А. поканила жалбоподателя за съставяне на АУАН във връзка с констатирани нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ. На 17.10.2014г., свид. С.А. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F127934 за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С. Тодорав“, с ЕИК 127556086 не е подало Декларация обр.1 за месец януари 2014г. съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Н-8 от 2005г. на МФ в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т. е. не по-късно от 25.02.2014г., с което осъществила състава на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. При предявяването му и подписване на АУАН, били отразени следните възражения: „Наказанието по съставения акт превишава многократно задължението, което би се формирало при подаване на Д 1. Сумата по акта сериозно би затруднило по-нататъшната ми стопанска дейност и плащането на последващи задължения.“. Писмени възражения не били депозирани в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355 ал.2 от КСО на жалбоподателката С.И.В. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
В
хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките
на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство
е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя, нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Административно – наказателната отговорност
на жалбоподателката е ангажирана на
основание чл.355 ал.2 от КСО във връзка с чл.5 ал.4 от КСО във връзка с чл.3 ал.1
т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано от
наказващия орган по чл.355 ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви
нарушения на чл.5 ал.4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 от
КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за
приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване. Съгласно нормата на чл.5 ал.6 от КСО съдържанието, сроковете,
начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят
със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и
наказателното постановление, а именно
Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а
именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от
самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението
за подаване на декларацията образец № 1 за м.
януари 2014г. е следвало да се изпълни до 25.02.2014г., включително.
Като не е сторила това, жалбоподателката нарушила посочените в АУАН и
наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид
факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на
практика вече на 26.02.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът
намира, че е осъществен състава на
нарушението, както от обективна така и
от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл,
достатъчно е да са извършени непредпазливо.
Съдът намира за
неоснователен доводът, изложен в жалбата за изтичане на тримесечния преклузивен
срок за съставяне на АУАН, визиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН. В тази връзка следва
да се има предвид, че датата на откриване на нарушителя по смисъла на
цитираната разпоредба не е датата, на която деецът е осъществил нарушението, а
датата, на която контролните органи са установили факта на неговото извършване
от конкретния извършител и в случая той е установен при проверка, реализирана
на 13.10.2014г. Същевременно АУАН е съставен на 17.10.2014г., т.е. преди
изтичане на три месеца от откриване на нарушителя, което изключва тезата за
издаването му в нарушение на императивните изисквания на чл. 34 ал.1 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не
споделя и твърденията на жалбоподателя за маловажност на санкционираната
деятелност по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН.
Доколкото в цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН
субсидиарно приложение намира чл.93 т.9 от НК.
Съгласно посочения законов текст, "маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Още
повече, че въпреки, че е записано, че нарушението е за първи път, от
приложената на л.9, Справка е видно, че не са били подадени декларации за
тридесет и два месеца. Процесната деятелност
категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на
цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал
декларацията със закъснение повече от три месеца, макар и по собствени подбуди.
От разпита в съдебно заседание на актосъставителя – свид. А. се установява, че
на 02.10.2014г. освен процесната – за м. 01.2014г. са били подадени и
декларациите за 2012г., 2013г. и първите осем месеца на 2014г., като не само
липсвали подадени декларации обр.1, но и нямало вноски за тези периоди, което е
индиция за завишена обществена опасност на осъщественото от него деяние.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.2 от КСО.
Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателката, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 125618-F 127934/27.11.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на С.И.В. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: