Р Е Ш Е Н И Е

 

34/4.2.2015г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание  в следния състав:  

Председател: Д. Георгиева

 

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2443 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 125631-F 127941/27.11.2014г. на Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на  С.И.В. е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В  жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди още, че атакуваното НП е издадено след давностния срок, визиран в чл.34,ал.1 от ЗАНН, тъй като деянието е станало известно на органа по приходите на 26.06.2014г., когато в поддържаната софтуерна система е регистрирана вче като неизправен длъжник, но актът е съставен на 17.10.2014, което е след 3-месечния срок от откриване на рушителя. Сочи, че необосновано е отказано приложението на хипотезата на чл.28а от ЗАНН, доколкото коментираната декларация обр.1 е подадена на 02.10.2014г. – близо 15 дни преди отпочването на административно наказателното производство. Моли съда да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща упълномощен представител. Процесуалният представител на въззиваемата страна, призована съобразно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. 

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 13.10.2014г. в ТД на НАП, офис Шумен, свидетелката С.Г.А. констатирала, че лицето С.И.В. в качеството си на самоосигуряващото се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С. Т.“, не е подало в законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г.,  за м. май 2014г. Лицето е следвало да подаде Декларация обр. 1 за м.05.2014г. до 25.06.2014г. в срока, указан с разпоредбите на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба №Н-8/2005г., а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. Декларация обр. 1 за м.05.2014г. била подадена по интернет на 02.10.2014г. и била приета с Протокол вх. № 27000143078709/02.10.2014г. С Покана изх. № 11235/15.10.2014г., свидетелката А. поканила жалбоподателя за съставяне на АУАН във връзка с констатирани нарушения на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.   На 17.10.2014г., свид. С.А. съставила  срещу жалбоподателя АУАН  F127941 за това,  че  в качеството си самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С. Т.“, с ЕИК 127556086 не е подало Декларация обр.1 за месец май 2014г. съгласно чл.2,ал.1 от Наредба № Н-/ от 2005г. на МФ в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т. е. не по-късно от 25.06.2014г., с което осъществила състава на  чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. При предявяването му и подписване на АУАН, били отразени следните възражения: „Наказанието по съставения акт превишава многократно задължението, което би се формирало при подаване на Д 1. Сумата по акта сериозно би затруднило по-нататъшната ми стопанска дейност и плащането на последващи задължения.“. Писмени възражения не били депозирани в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.355,ал.2 от КСО на жалбоподателката С.И.В. било наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, който  потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

 При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя, нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката  е ангажирана на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл.5,ал.4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",  и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5,ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно  Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. май 2014г. е следвало да се изпълни до 25.06.2014г., включително. Като не е сторила това, жалбоподателката нарушила посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие  в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.06.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава  на нарушението, както от обективна  така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Съдът намира за неоснователен доводът, изложен в жалбата за изтичане на тримесечния преклузивен срок за съставяне на АУАН, визиран в чл.34,ал.1 от ЗАНН. В тази връзка следва да се има предвид, че датата на откриване на нарушителя по смисъла на цитираната разпоредба не е датата, на която деецът е осъществил нарушението, а датата, на която контролните органи са установили факта на неговото извършване от конкретния извършител и в случая той е установен при проверка, реализирана на 13.10.2014г. Същевременно АУАН е съставен на 17.10.2014г., т.е. преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя, което изключва тезата за издаването му в нарушение на императивните изисквания на чл. 34,ал.1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя и твърденията на жалбоподателя за маловажност на санкционираната деятелност по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Доколкото в цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК. Съгласно посочения законов текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По делото няма данни  за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Още повече, че въпреки, че е записано, че нарушението е за първи път, от приложената на л.9, Справка е видно, че не са били подадени декларации за тридесет и два месеца. Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение повече от три месеца, макар и по собствени подбуди. От разпита в съдебно заседание на актосъставителя – свид. А. се установява, че на 02.10.2014г. освен процесната – за м.05.2014г. са били подадени и декларациите за 2012г., 2013г. и първите осем месеца на 2014г., като не само липсвали подадени декларации обр.1, но и нямало вноски за тези периоди, което е индиция за завишена обществена опасност на осъщественото от него деяние.

Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,  които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.  Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО. 

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната  отговорност на жалбоподателката, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното  и  на основание  чл.63,ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 125631-F127941 издадено на 27.11.2014г. от Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО на С.И.В. *** е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: