Р Е Ш Е Н И Е
78/13.2.2015г., гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На петнадесети януари 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 2445/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Жалбоподателката била регистрирана като едноличен търговец
/ЕТ „С. Т.“/ и в това си качество се явявала самоосигуряващо се лице. Въпреки че
не била прекъснала дейността си, през м.април 2014г. същата не подала
Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 03/2014г. Такава декларация
била подадена едва на 02.10.2014г., заедно с други седем декларации. На
13.10.2014г., по повод подадено заявление за корекция на грешно декларирани
данни, от служители на Офис
Шумен при ТД на НАП -Варна била извършена проверка за спазване на данъчното и
осигурителното законодателство от страна на жалбоподателката, при която изложените
обстоятелства били установени. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за
подаване на процесната декларация- до 25.04.2014г., на 17.10.2014г. проверяващата
съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката
за това, че не е изпълнила задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1
от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.03/2014г. в
законоустановения срок. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката,
бил предявен и подписан от нея с възражения. Писмени такива не били депозирани
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 27.11.2014г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С.В. било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.5,
ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелката С.Г.А., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателката
е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, тъй като
упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Според разпоредбата на чл.5,
ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да
представят в Националната агенция за приходите определени данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение,
като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и
поделения, самоосигуряващите се лица
или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация
образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за
подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3,
ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да
бъде подадена до 25.04.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страна на жалбоподателката, че това задължение е изпълнено на 02.10.14г.-много
след изтичането на срока за това. При това положение съдът намира, че
жалбоподателката действително виновно е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.4 от
КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, като наличието на нарушението
правилно е констатирано в процесното наказателно постановление. Санкцията също
така е определена правилно, на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ
специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по
чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. Наказанието е определено
във фиксирания размер, предвиден в закона. Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата доводи за неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. За
да бъде установено нарушението не е достатъчно данните за това да са били
налични в определена база данни, а е необходимо същото да бъде констатирано от
конкретно, съответно овластено длъжностно лице. Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на
административно задължение обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В
практиката си ШАС изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен
за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено
от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване
по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на
административно-наказателното производство. Този факт, съчетан с липсата на
каквито и да било данни в резултат на закъснялото подаване на декларацията да
са настъпили неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че се касае за
първо нарушение от съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид (Решение №361 по КАНД№281/2013г.) В цитираното решение се
изтъква също, че целта на налагане на административно наказание е да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред. В
случая нарушителката е предприела действия за изпълнение на задължението си по
собствени подбуди и преди подвеждането й под административно-наказателна
отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието е
постигната много преди факта на неговото налагане. Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая,
съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от
останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, като
санкция от 250 лева очевидно не съответства на тежестта на нарушението и не
може да бъде възприета като справедлива. Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че жалбоподателката е пенсионер поради общо заболяване / видно
от показанията на свидетелката/, като същата е декларирала невисок осигурителен
месечен доход.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 125624-F127936/27.11.2014г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на С.И.В. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв., като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: