Р Е Ш Е Н И Е
115/4.3.2015г. гр.Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 2446 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 125633-F127943/27.11.2014. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП
гр. Варна, с което на С.И.В. ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от
КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни аргументи за
искането.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на
административно- наказващия орган, издал наказателното постановление, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
При
извършена проверка на 13.10.2014г. в ТД на НАП, офис Шумен, от инспектор по
приходите било установено, че лицето С.И.В. в качеството си на
самоосигуряващото се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С. Т.“, не е подало в
законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно
чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. 06 .2014г.
Декларация
обр. 1 за м.06.2014г. е следвало да
бъде подадена до 25.07.2014г. в срока,
указан с разпоредбите на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба №Н-8/2005г., а именно до
25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните.
Декларация
обр. 1 за м.06.2014г. била подадена по интернет на 02.10.2014г. и била приета с
Протокол вх. № 27000143078709/02.10.2014г.
С Покана изх. № 11235/15.10.2014г.,
получена на 17.10.14г. жалбоподателя бил поканен за съставяне на АУАН във
връзка с констатирани нарушения на чл.3, ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
на МФ.
На 17.10.2014г., в присъствие
жалбоподателя бил съставен АУАН № F127943
за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице,
упражняващо дейност като ЕТ „С. Т.“, не е подало Декларация обр.1 за месец 06. 2014г. в законоустановения срок, а
именно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.
е. не по-късно от 25.07.2014г., с
което осъществила състава на
чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ.
При предявяването му и подписване на АУАН, жалбоподателя
отразил следните възражения: „Наказанието по съставения акт превишава
многократно задължението, което би се формирало при подаване на Д 1. Сумата по
акта сериозно би затруднило по-нататъшната ми стопанска дейност и плащането на
последващи задължения.“. Писмени възражения не били депозирани в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал наказателно постановление № 125633-F127943/27.11.2014. на Директор на офис
Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на С.И.В. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за
нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя,
който потвърждава констатациите,
отразени в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените
преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42
от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя, нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Административно
– наказателната отговорност на жалбоподателката
е ангажирана на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от
КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението
правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО,
предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл.5,ал.4 от Кодекса. Съгласно
разпоредбата на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", и
облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на
чл.5,ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В
случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а
именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ,
която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в
компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от
Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за
м.
06.2014г.
е следвало да се изпълни до 25.07.2014г.,
включително. Като не е сторил това, жалбоподателя е нарушил посочените в АУАН и наказателното
постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че
нарушението е извършено чрез бездействие
в рамките на законово определения срок, то на практика вече на
26.07.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки
изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна..
Настоящият съдебен състав не споделя твърденията
на жалбоподателя за маловажност на санкционираната деятелност по смисъла,
вложен в чл.28 от ЗАНН.
Доколкото в цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН
субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от
НК. Съгласно посочения законов текст, "маловажен случай" е
този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Още
повече, че въпреки, че е записано, че нарушението е за първи път, от
приложената на л.9, Справка е видно, че не са били подадени декларации за
тридесет и два месеца.
Процесната деятелност категорично не може да
се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба,
доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения
от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение повече
от три месеца, макар и по собствени подбуди. От разпита в съдебно заседание на
актосъставителя – свид. А. се установява, че на 02.10.2014г. освен процесната –
за м.06.2014г. са били подадени и декларациите за 2012г., 2013г. и за
няколко месеца на 2014г., като не само
липсвали подадени декларации обр.1, но и нямало вноски за тези периоди, което е
индиция за завишена обществена опасност на осъщественото от него деяние.
Административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО.
Ето защо,
поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателката, поради което издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 125633-F127943/27.11.2014. на Директор на офис
Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на С.И.В. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за
нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
издадена от МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: