191/22.4.2015г. ,
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, І
състав
На двадесет и четвърти март 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: В.С.
като разгледа
докладваното от съдията ВНАХД № 2447/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 125627-F127937/27.11.2014.
на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на С.И.В. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за
нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като
редовно призован за датата на съдебно заседание не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Процесуалният представител на
административно- наказващия орган, издал наказателното постановление, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, като депозира и писмено становище в тази
насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното: при
извършена проверка на 13.10.2014г. в ТД на НАП, офис Шумен, от инспектор по
приходите било установено, че лицето С.И.В. в качеството си на
самоосигуряващото се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С. Т.“, не е подало в
законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно
чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. 04 .2014г. Декларация обр. 1 за м.04.2014г. е следвало да бъде
подадена до 26.05.2014г./25.05.2014г. е
неприсъствен ден/ в срока, указан с разпоредбите на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба
№Н-8/2005г., а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят
данните. Декларация обр. 1 за м.04.2014г. била подадена по интернет на
02.10.2014г. и била приета с Протокол вх. № 27000143078709/02.10.2014г. С Покана изх. №
11235/15.10.2014г., получена на 17.10.14г. жалбоподателя бил поканен за
съставяне на АУАН във връзка с констатирани нарушения на чл.3, ал.1,т.2 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ. На 17.10.2014г., в присъствие жалбоподателя
бил съставен АУАН № F127937 за
това, че
в качеството си самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като ЕТ „С.
Т.“, не е подало Декларация обр.1 за месец 04.
2014г. в законоустановения срок, а именно до 26.05.2014г., тъй като
25.05.2014г. е неприсъствен ден, с което осъществила състава на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на
МФ.
При предявяването му и подписване на АУАН,
жалбоподателя отразил възражения, с които по същество изказва
съждения, как би се отразило на дейността му евентуално наказание, като
впоследствие не е депозирал писмени възражения
в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал наказателно постановление № 125627-F127937/27.11.2014. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с
което на С.И.В. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във
връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.А.,
който потвърждава констатациите,
отразени в АУАН.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Административно
– наказателната отговорност на жалбоподателката
е ангажирана на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от
КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението
правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО,
предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл.5,ал.4 от Кодекса. Съгласно
разпоредбата на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5,ал.6 от КСО съдържанието,
сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се
определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в
АУАН и наказателното постановление, а именно
Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а
именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от
самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението
за подаване на декларацията образец № 1 за м.
04.2014г. е следвало да се изпълни до 26.05.2014г.,
включително, тъй като 25.05.2014г. е неприсъствен ден. Като не е сторил това,
жалбоподателя е нарушил посочените в
АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г.
Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на
практика вече на 27.05.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки
изложеното съдът намира, че в конкретната хипотеза е осъществен състава на посоченото по горе нарушение.
Настоящият съдебен състав не споделя твърденията на жалбоподателя за
маловажност на санкционираната деятелност по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН.
Доколкото в цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН
субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от
НК. Съгласно посочения законов текст, "маловажен случай" е
този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Още
повече, че въпреки, че е записано, че нарушението е за първи път, от
приложената на л.9, Справка е видно, че не са били подадени декларации за
тридесет и два месеца.
Процесната деятелност категорично не
може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната
разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията
със закъснение повече от три месеца, макар и по собствени подбуди. От разпита в
съдебно заседание на актосъставителя – свид. А. се установява, че на
02.10.2014г. освен процесната – за м.06.2014г. са били подадени и декларациите
за 2012г., 2013г. и за няколко месеца на
2014г., като не само липсвали подадени декларации обр.1, но и нямало вноски за
тези периоди, което е индиция за завишена обществена опасност на осъщественото
от него деяние.
Административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО.
Ето защо, поради
изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63,ал.1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 125627-F127937/27.11.2014. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Шумен
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: