Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2475/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Г.С. *** срещу Наказателно постановление №46-0000127/10.11.2014г. на директора на РД „АА“-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от ЗАвП. Жалбоподателят намира, че не е извършил вмененото му нарушение, като привежда и доводи за наличие на нарушения на материалния и процесуалния закон. Поради това същият моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмени бележки в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят извършвал таксиметрова дейност, като управлявал лек автомобил „Дачия Логан” с ДК№ Н 6398 ВА, който бил включен в списък към разрешение №141/17.12.2010г., издадено на „Джей авто” ООД. На 07.11.2014г. около 13,20 ч. С. спрял посочения автомобил на спирка на превозните средства от обществения транспорт, намираща се на бул.“Плиска“ срещу градската градина, като престоял на посоченото място известно време. Същият бил забелязан от служители на РД „АА“-гр.Шумен, които извършили проверка за спазване на съответното законодателство от страна на жалбоподателя, по време на която било установено, че автомобила е с поставена табела „Такси“ на тавана и не е с поставена табела „Не работи“ на предно обзорно стъкло, като бил и с включен таксиметров апарат. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че престоява за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 10.11.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.С. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.45, т.2, предл.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите Ц.Ю.В. и И.Д.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От приложените по делото доказателства се установява, че към датата на нарушението жалбоподателят е извършвал таксиметрови превози на пътници- обстоятелство, което не се оспорва от страна на последния. Разпоредбата на чл.45, т.2, предл.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници забранява на водачите, извършващи таксиметров превоз на пътници да престояват за изчакване на такива на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че на процесната дата С. е бил спрял управлявания от него таксиметров автомобил на спирка на градския транспорт и е престоявал там. Предвид обстоятелството, че автомобилът е бил с включен таксиметров апарат и без табела, от която да е видно, че същият не работи, както и че е имало попълнен пътен лист за деня, с който жалбоподателят е обявил начало на работния си период, се налага извода, че последният действително е престоявал на посоченото място в очакване на пътници. Трудно биха могли да бъдат кредитирани твърденията на нарушителя, че е престоявал на спирката не с посочената цел, а защото е провеждал телефонен разговор- не само защото разговорът предхожда с десет минути момента на констатиране на нарушението, но и най-вече защото такова поведение би противоречало на правилата на здравия разум и житейската логика. Малко вероятно е жалбоподателят като лице, което професионално се занимава с извършване на таксиметрови превози на пътници и следователно- запознато с относимата правна уредба, да паркира за провеждането на телефонен разговор точно на автобусна спирка, което би било възприето от всеки проверяващ като извършване на нарушение. При това положение съдът приема за безспорно доказано, че санкционираното лице е престоявало за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. По този начин жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.45, т.2, предл.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Позоваването на нормата на чл.69 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е неоснователно. Цитираната разпоредба позволява на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да спират и други превозни средства, но само за слизане или качване на пътници, каквито обстоятелства в случая не са били налице. Следва да се отбележи, че и посочената норма забранява престоят на таксиметрови автомобили с цел очакване на пътници. Предвид действията на жалбоподателя, който е спрял таксиметров автомобил на спирка на обществения транспорт, като от автомобила не са слизали или не са се качвали пътници, а същевременно същият е престоял известно време, за съда не съществува съмнение, че С. действително е осъществил вмененото му нарушение. Наказанието също така е определено правилно, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, предвиждащ наказание за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него /в случая- Наредба № 34 от 1999 г./, за които не е предвидено друго наказание. Санкцията е наложена законосъобразно, във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма, като липсва възможност за по-нататъшно индивидуализиране.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест, в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

По изложените съображения съдът приема обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано. При безспорно констатираното нарушение и при напълно правилно издирения приложим закон, съдът намира, че наказателното постановление не страда от пороци, обуславящи необходимостта от неговата отмяна, при което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата -да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №46-0000127/10.11.2014г. на директора на РД „АА“-гр.Шумен, с което на Д.Г.С. ***, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от ЗАвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: